„Да прощавате, за да запазите мира или за да угодите на някого, не е здравословно нито за психичното ви здраве, нито за взаимоотношенията ви.“
За избора да простите на другите, трудността да простите на себе си и кои са най-често срещаните митовете за прошката, споделено от терапевта и експерт по взаимоотношенията Недра Глъвър Тауаб в книгата „Без драми“ (Изд. Изток-Запад).
Токсичната прошка
Токсичната прошка е нездравословен начин хората да се преструват, че не са наранени, че са го преодолели или са забравили за обидата. Да прощавате, за да запазите мира или за да угодите на някого, не е здравословно нито за психичното ви здраве, нито за взаимоотношенията ви. Дайте си време, за да преработите болката, бавно възстановете доверието си и решете дали трябва да подходите другояче във връзката. Да простиш и да забравиш не е реалистичен подход за продължаване напред.
В повечето случаи прощаването и забравянето всъщност са прощаване и потискане. В семействата може да е нормално да се продължава напред, без да се анализира какво се е случило, какво ще се промени занапред и какви чувства са възникнали в резултат на случилото се. Не можете да „продължите напред“, без да сте осмислили какво наистина става.
~ Често срещани митове за прошката
Мит: Щом сте простили, вече не можете да говорите за това
Да задържате емоциите, без да сте ги преработили, никога не е здравословно, така че може да изпитвате нужда да говорите за ситуацията и след като сте решили да простите на някого. Когато преживеете травмиращо събитие, спомените могат да продължат да ви преследват. За да се възстановите след подобно преживяване, би било полезно да говорите със специалист по психично здраве или с доверен човек, който ще ви помогне да осмислите тези чувства по конструктивен начин.
Ако обаче използвате приятелите и семейството си за отдушник, като просто говорите за проблема отново и отново, без да се опитвате да го разрешите, това може да не е здравословно. Споделянето, фокусирано върху постигането на напредък, включва опит за разбиране на цялостната картина, преработване на чувствата и мислите ви и определяне на това, което ще ви помогне да се почувствате по-добре и да продължите напред.
Мит: Щом сте простили, трябва да продължите нездравословната връзка
Прошката не означава помирение. В зависимост от нанесената ви обида или нейната интензивност може да изберете да простите и да продължите напред, без да запазвате връзката. Може да решите какви ще бъдат взаимоотношенията ви, след като простите.
Мит: Ако простите веднъж, трябва да прощавате и в бъдеще
Прошката не означава, че приемате едно и също поведение отново и отново. Не давате разрешение да се повтаря нараняването. Може да решите колко пъти искате да простите, и да продължите връзката си с някого; или кога искате да простите, и да прекъснете връзката. Прощаването и какво ще правите след това, е ваш избор.
Мит: Когато простите, вече не бива да се чувствате разстроени или сърдити
Да простите не означава, че трябва да игнорирате това, което някой е направил, или това, което сте почувствали в резултат на неговото поведение. Проучване на Мичиганския университет е установило, че най-добрият начин да се справим с тревожните чувства е да се отдръпнем и да говорим за тях от трето лице, например: „Защо тя се е почувствала така, когато свекърва ѝ е казала това за теглото ѝ?“ „Тя“ във въпроса сте вие. Поглеждането на преживяването отстрани може да ви помогне да добиете обективност по отношение на емоциите си и да сведете до минимум самосъжалението, което може да ви задържа на едно място и да ви пречи да продължите напред.
Мит: Когато простите, трябва да забравите това, което се е случило
Не сте в състояние да изтриете спомените или чувствата си – те може да изплуват в неподходящ момент. „Прости и забрави“ е просто израз, но не и нещо, което можем да направим в буквалния смисъл. Вероятно ще простите и ще изпитате по-малко последствия, но може би никога няма да преодолеете преживяното напълно.
~ Прощаване за ваше собствено спокойствие
Най-трудно е да се прости на хора, които не смятат, че са ви наранили, и не се извиняват или не искат прошка. Затова, когато им прощавате, го правите заради собственото си удовлетворение и за да се освободите от част от негативните мисли, свързани с тях. Въпреки че прошката със сигурност не е задължителна, тя кара някои от нас да се чувстват по-добре. С прошката си подаряваме вътрешен мир.
Макар че не всеки и не всичко заслужава нашата прошка, все пак се чувстваме освободени, когато простим. Не забравяйте, че тя не е оправдание за това, което някой е направил, или възможност да получи достъп до вас. Прошката е просто освобождаване, така че тези хора вече да не изсмукват енергията ви. Това ви освобождава от властта, която те имат над вас, като ви позволява да се отърсите поне от значителна част от обидата, гнева, яростта и страха. Това не е леко и приятно пътуване, но още по-тежко е да задържаме тези негативни емоции.
В крайна сметка обаче прошката е избор. В една анкета в инстаграм попитах: „Има ли непростими неща?“ Осемдесет и девет процента от хората отговориха с „да“, а два процента – с „не“, като заявиха, че всичко е простимо. Резултатите показват, че някои хора са готови да простят всичко, но повечето не са.
~ Чакане на извинение
Възможно е никога да не получите извинение от човек, който ви е навредил. Дори и да се извини, това може да не ви помогне да се почувствате по-добре заради случилото се.
Някои хора не искат да се извинят дори когато фактите са налице.
Някои хора смятат, че не заслужавате извинение.
Някои хора ви обвиняват („Ти ме накара да го направя“).
Някои хора се извиняват с действия, а не с думи.
Някои хора не искат да се извинят заради егото си.
Някои хора няма да могат да понесат това, че признават истината.
Някои хора не разполагат с инструментите, за да отговарят за действията си.
Ако искаме да останем свързани с човека, който ни е наранил, трябва да се срещнем с него на нивото, където той се намира, и да приемем това, което е в състояние да ни предложи.
~ Прощаване на себе си
Човекът, на когото е най-трудно да простите, сте самите вие. Може да започнем да изпитваме омраза към себе си, когато осъзнаем, че сме останали в една връзка прекалено дълго, позволили сме твърде много насилие срещу себе си или сме получили по-малко, отколкото сме заслужавали. А когато решим да си тръгнем, се появява чувството за вина, че сме си тръгнали. Ако сте прекъснали семейна връзка, знайте, че сте действали в свой интерес, след като може би години наред сте се опитвали да я накарате да проработи. Отнесете се със съчувствие към себе си за това, че сте взели трудно решение, когато сте смятали, че нямате друга възможност.
Из: „Без драми“, Недра Глъвър Тауаб, Изд. „Изток-Запад“, 2024 г.
Илюстрация: DALL-E
