„Самотата не се лекува в компания с приятели. Когато вие се разделяте със своите илюзии и най-накрая може да погледнете действителността в очите, вие никога повече няма да бъдете самотни.“
(Man Leaning on a Parapet, 1881 by Georges Seurat)
Зависимост
Може ли да живеем в пълна самота, когато не зависим от никого?
Ние всички зависим един от друг, не е ли така? Ние зависим от продавача на месо, от пекаря, от майстора за производство на свещници. Взаимозависимост - това е прекрасно! Именно на този принцип е устроено обществото. Всички задължения се разпределят между членовете на социума, който дава възможност на всеки от нас да живее в удобство и благополучие, да живее пълен живот - в крайна сметка, ние се надяваме на такива изгоди. Но какво означава психологическа или емоционална зависимост? Това, че необходимите условия за щастие стават зависими от друг човек. Помислете за това. Вие ще разберете, че следващата крачка, предприета от вас съзнателно или несъзнателно, обезателно ще бъде предявеното изискване към вашия възлюбен да ви направи щастливи.
В следващият стадий във вас ще се породи страх: страх да не изгубите партньора, страх да не бъдете отхвърлени; вие ще започнете да се следите един друг. Истинската любов не познава страха; там където има любов, няма място за нужди, очаквания и зависимости. Аз не изисквам от теб да ме направиш щастлив; моето щастие не зависи от теб. Ако ти ме напуснеш, аз няма да жаля себе си. На мен ми е невероятно приятно да бъда с теб, но не се привързвам. Аз се наслаждавам на твоята компания, но не се вкопчвам в теб. Аз разбрах, че най-висшата наслада ми доставяш не ти, а нещо което е по-голямо от двама ни: звучащата в твоето присъствие симфония.
Аз продължавам да я чувам даже след като си отидеш. В присъствието на друг човек звучи друга симфония, не по-малко завладяваща. Музиката се лее и тогава, когато остана сам. Моят оркестър има огромен репертоар и музикантите свирят без умора.
Ето какво означава да се събудиш. Но това изяснява и причината за нашия хипнотичен сън, съня зомби. Вероятно моите думи ще ви ужасят, но за каква любов може да става дума, ако сте се вкопчили здраво в мен и не се каните да ме пуснете? Ако вие просто не ми давате да живея? За каква любов може да става дума, ако вашето щастие зависи от мен? Това противоречи на всички свещени писания, на всички религии, на всички древни мистични учения. „Как можах да се заблуждавам толкова години?- питам аз себе си отново и отново.- Как мога да бъда толкова сляп?” Забелязвайки в свещените писания всички тези изконни истини, ние недоумяваме: може авторът да е побъркан? Но след известно време започва да ни се струва, че ние сме побърканите. Ако някой дойде при мен и не намрази своя баща и майка, братята и сестрите си, не се откаже от всичко, което има, той не може да бъде мой ученик. Вие трябва да се откажете от всичко. Разбираемо е, че не става въпрос за физическо отказване, което не е трудно да се направи.
Когато вие се разделяте със своите илюзии и най-накрая може да погледнете действителността в очите, вие никога повече няма да бъдете самотни. Самотата не се лекува в компания с приятели. Самотата се лекува в съприкосновение със света на реалността. О, за това мога да говоря безкрайно. Съприкосновение с реалността, отклонение от илюзорните представи, приобщаване към настоящето. Това понятие няма име. Да го постигнеш е възможно само, ако отхвърлиш всичко фалшиво и неистинско. А да разбереш какво е това самота е възможно само, ако освобождавайки се от зависимостите, пуснеш човека, който държиш в мъртва хватка. Но първо трябва да го искаш. В противен случай е невъзможно да се приближиш към желания резултат.
Помислете за вашата самота. Нима може да се стопи само защото се намирате сред хора? Компанията само ви привлича за известно време. Но пустотата вътре остава, така ли е? А какво правите, когато тази пустота пристъпва към самото сърце? Вие се разминавате с нея, като включите телевизора, радиото, хващате книгата, търсите човешко общество, стремите се към развлечения и отвличане на вниманието. Всички правят това. И в наше време това стана сериозен бизнес: огромна индустрия работи , за да развлича хората и да ги отвлича от тяхната самота.
От: „Осъзнаване“, Антъни де Мело, превод Валентин Евстатиев, изд. Изток-Запад, 2023 г.
Картина: Man Leaning on a Parapet, 1881 by Georges Seurat; chinaoilpaintinggallery
