Чувствали ли сте някога, че говорите, но никой не Ви слуша? Джулиан Трежър (sound consultant) може да помогне с тази полезна лекция:
„Човешкият глас: Това е инструментът, на който всички свирим. Това е най-мощният звук в света, може би. Той е единственият, който може да започне война или да каже "Обичам те." И все пак много хора са минавали през това, че когато говорят, другите не ги слушат. И защо става така? Как можем да говорим влиятелно, за да донесем промяна в света?
Това, което искам да предложа са няколко навика, които ние трябва да изоставим. Тук съм събрал седемте смъртни гряха на говоренето.
Първо, клюки, да говориш лошо за някой, който не присъства. Неприятен навик и ние знаем много добре, че човекът, който клюкарства, след пет минути ще говори за нас.
Второ, критиката. Всички познаваме хора, които са такива при разговори и комуникацията с тях е много трудна.
Трето, негативизъм. Моята майка, в последната година от живота си, стана много, много негативна и бе много трудно да се слуша. Помня един ден ѝ казах: "Днес е 1-ви октомври," и тя каза, "Знам, не е ли ужасно?" Трудно е да слушаш някой толкова негативен.
И друга форма на негативизъм, оплакването. Ами това е националното изкуство на Великобритания. Това е националният ни спорт. Ние се оплакваме от времето, от спорта, от политиката, от всичко, но всъщност оплакването е заразно нещастие. Не разпространява слънчеви лъчи и радост по света.
Извинения. Всички сме срещали тези хора. Може би всички сме били такива. Някои хора имат „винехвъргачка". Те просто прехвърлят вината на всички останали и не поемат отговорност за действията си.
Предпоследно, шестият от седем, украсяване, преувеличение. Понякога, всъщност, това обижда езика ни. Например, ако видя нещо, което е наистина страхотно, как го наричам? И след това, разбира се, това преувеличение се превръща в лъжа, истинска лъжа и ние не желаем да слушаме хора, за които знаем, че ни лъжат.
И последно, догматизъм, объркването на факти с мнения. Когато тези две неща се обединят, слушате безсмислици. Знаете, някой Ви залива с мненията си, сякаш са истина. Трудно е да се слуша това.
И ето ги, седемте смъртни гряха на говоренето. Това са неща, които мисля, че трябва избягваме. Но има ли позитивен начин, по който да мислим за това? Да, има. Бих искал да предложа четири много силни основи – камъка, върху които можем да стоим, ако искаме да изнесем реч, за да бъдем влиятелни и да променим света. За щастие, тези неща образуват дума. Думата е "HAIL" и има страхотно определение. Не говоря за "градушката" (hail), която пада от небето и Ви удря по главата. Говоря за тази дефиниция, да поздравиш или похвалиш ентусиазирано..
Какво символизират те? Нека да видим. "H" е за честност (honesty), разбира се, да бъдеш честен в това, което казваш, да бъдеш прям и ясен. "A" е за автентичност (authenticity), просто да бъдеш себе си. Мой приятел го описа като да стоиш в собствената си истина, което, мисля, е прекрасен начин да се опише. "I" е почтеност (integrity), да държиш на думата си, всъщност да правиш, каквото казваш и да бъдеш някой, на когото хората да могат да се доверят. И "L" е любов (love). Нямам предвид романтична любов, а да желаеш доброто на хората, по две причини. Първо, мисля, че абсолютната честност може да не е каквото искаме. Имам предвид, о Боже, изглеждаш ужасно тази сутрин. Може би това не е особено нужно. Подплатена с любов, разбира се, честността е страхотно нещо. Но също така, ако наистина желаете доброто на някого, е много трудно да го критикувате в същото време. Дори не съм сигурен, че можете да направите тези две неща едновременно. И така "HAIL".
Също така начина, по който говорите за нещата, може да увеличи силата на Вашият изказ.
Регистърът, например. Интересно е, че гласуваме за политици с по-ниски гласове, така е, защото свързваме дълбочината със сила и авторитет. Това е регистърът.
След това имаме тембър. Това е начинът, по който се усеща гласът Ви. И така, проучванията показват, че предпочитаме гласове, които са наситени, плавни, топли, като горещ шоколад. Но ако това не сте Вие, това не е краят на света, защото можете да практикувате. Идете и си намерете гласов инструктор. И има невероятни неща, които можете да направите с дишането, с позата и с упражнения, за да подобрите тембъра на гласа Ви.
А след това прозодия. Обичам прозодията. Това е напевният, мета език, който ние използваме, за да предадем значение. Това е основният ключ към значението в разговора. Хората, които говорят в една тоналност, са доста трудни за слушане, ако не използват никаква прозодия. От тук идва думата монотонен, или монотонно, монотонност. Сега също се появява и повтарящата се прозодия, където всяко изречение завършва сякаш е въпрос, когато всъщност не е въпрос. И ако повторите това отново и отново, това всъщност ограничава възможността Ви да комуникирате чрез прозодия, което мисля е жалко, така че нека се опитаме и да се отървем от този навик.
Темпо. Мога да бъда много много развълнуван, казвайки нещо много много бързо или мога да забавя, за да подчертая и в края на всичко, разбира се, е нашият стар приятел тишината. Няма нищо лошо в малко тишина по време на разговора, нали? Не трябва да запълваме с ъъъм и аааа. Това може да бъде много силно.
Разбира се, височината върви заедно с темпото за да посочи вълнение, но може да го направите и само с височина.
И накрая, силата. Мога да бъда много развълнуван, използвайки силата на гласа си. Или, мога да Ви накарам да внимавате като стана много тих. Някои хора "предават" през цялото време. Това се нарича "sodcasting", налагайки своя звук на хората около Вас, невнимателно и необмислено. Не е приятно.
Какъв би бил светът, ако говорехме с влияние на хората, които съзнателно ни слушаха? Или какъв би бил света, ако създавахме звук съзнателно и консумирахме звук съзнателно? Какъв би бил свят, който звучи прекрасно и където разбирането ще е целта на разговора ни..?!"
Снимки: TED.com, Ny Teknik