„Женитбата е колкото благословение, толкова и нещастие. Ако се свържем с ангел, който може да ни извиси, тя е благословение. Ако се оженим за една паднала душа с цел да я повдигнем, но се намерим в ада, тази женитба носи ред нещастия.“
The Bride (1917) by Gustav Klimt
♥ Женитбата
Кога женитбата е наистина благословена от Бога? Защото църковният брак не е застраховка срещу евентуален крах на семейния съюз.
Това, което на Земята наричаме женитба, е акт, който се извършва само на нашата планета. Душата ни не се жени и не се свързва. Духът също. Женитбата е средство за духовно издигане на човечеството. Чрез нея се развиват в духовно отношение децата, които раждаме. Женитбата е колкото благословение, толкова и нещастие. Ако се свържем с ангел, който може да ни извиси, тя е благословение. Ако се оженим за една паднала душа с цел да я повдигнем, но се намерим в ада, тази женитба носи ред нещастия. Съюзите, които стават в този свят, имат кармични причини. Така както днес хората се свързват, това не е никакъв брак, а временна човешка връзка, която се прекъсва така лесно, както е създадена. Само младеж и девойка, в сърцата на които живее правдата, а в умовете им – истината, и във волята им – святостта, могат да се женят.
Мисля, че женитбата е едно от най-неразбраните съчетания в света. За нея нямаме никаква подготовка – нито теоретична, нито практическа. По своята същност тя е една узаконена институция, една от най-добрите форми за канализиране на енергиите, за промяна и лечение на хората. Причината за това е, че в женитбата един мъж и една жена като два полюса в живота се привличат и си позволяват да се доближат плътно един към друг. При това приближаване те имат незаменимата възможност да виждат и показват грешките си, да се тренират при дисхармонии, при спорове и при страдания. Така се създават прекрасни условия за събуждане на съзнанието и за духовен растеж. Затова женитбата е шанс за двойката да локализира своите недостатъци, да ги овладее и трансформира. Но не брачното свидетелство определя съпружеската принадлежност, а Любовта, вниманието и уважението към любимия човек. Когато те липсват, бракът остава кух, фиктивен, крепящ се единствено по икономически съображения, заради грижите за децата или за пред хората, пред които се разиграва обикновено театърът на „преуспяваща” семейна двойка.
Много често постъпваме егоистично, като мислим само за себе си и не се отказваме от нищо в нашия път, ако не получим веднага това, от което се нуждаем в брака. Тогава се втурваме към някой друг, който да ни го даде, търсейки идеалната ситуация, в която вярваме, че ще живеем по-щастливо. Това, което искам да споделя с вас, е, че няма такива отношения. Можете да продължите да сменяте партньорите си, но всичко ще се повтаря отново и отново, и вие постоянно ще се „жените” за вашия проблем.
Някои женитби започват със силни емоционални отношения. Това е причина за много разочарования по-късно, когато емоционалното привличане отслабва. При истинската любов човек не се влияе от отрицателните качества на своя партньор. Когато искрено обичаме някоя личност, ние ú осигуряваме и свободата да изявява своите душевни качества. Като храним по този начин душата на другиго с любов и преданост, душевните му сили стават по-големи.
Повечето хора очакват изявата на качества от по-низшата част на нашето естество, т.е от подсъзнателната и емоционалната сфера, вместо от по-висшата, съзнателната и свръхсъзнателната. Така че при прогнозиране бъдещето на една женитба е важно да се знае къде се крие причината на въпросната връзка и каква ще бъде посоката на нейното развитие. Например целта може да бъде изправяне на грешки от минали съществувания. За това обаче се изисква самопожертвование на егото, което не всеки е готов да извърши. Така се придобива чистотата, която сме изгубили в миналото. Ако сме духовно чисти, не трябва да се женим, но ако не сме такива – трябва да извършим бракосъчетанието, за да изкупим своята карма.
Според езотеричните източници от 8000 години мъжете и жените са се отдалечавали от Твореца и днес са стигнали дотам, че нито жената е жена, нито мъжът е мъж, тъй като са изгубили два съществени елемента. Мъжът е изгубил Любовта, а жената – Мъдростта. Те трябва да осъзнаят, че извън Бога са мъртви. Животът идва само с Любовта, която лежи в основата на целия космичен порядък. В нея е нашето спасение. Щом вече сме влезли в Епохата на Водолея, трябва да се стремим да бъдем по-добри и по-мъдри.
В един хармоничен брак се мисли повече за другия човек, а не за самите нас. Женитбата е школа, в която се изучава закона за даването и прощаването, както и за ликвидирането на егоизма. Когато се развеждаме бързо и без да се замислим, ние всъщност увековечаваме своя собствен егоизъм, като го предаваме и на нашите деца.
От: „Пробуждане на душата“, Мария Майсторова, изд. „Виделина - Варна“, 2002 г.
Картина: The Bride (unfinished, 1917) by Gustav Klimt; chinaoilpaintinggallery
