Безпокойството на младите за устройването им в живота
„Родителите, духовните наставници и учителите трябва да помагат на младите да избират онзи начин на живот, който е по силите им, и да следват истинското си призвание, но без да влияят в избора им или да потискат призванието им.“
† Безпокойството на младите за устройването им в живота
Отче, на неверие ли се дължи тревогата на един младеж за устройването му в живота?
- Не винаги. Често пъти младите, които се грижат как по-добре да се устроят, но същевременно и да са близо до Бога, се тревожат по какъв начин ще стане това. Това показва, че са здравомислещи. Ако един млад човек не мисли и не се безпокои за устройването си, това показва безразличие; и е в реда на нещата онзи, който е безразличен, да бъде и неуспял. Нужно е само да внимават тази тревога да не превишава определени граници, защото дяволът се опитва да я превърне в душевен смут и така да държи ума постоянно объркан.
Младите хора трябва да доверяват себе си на Бога, за да намират мир, защото Бог като любещ Баща се намесва там, където ние по човешки не можем да сторим нищо. Не е необходимо да бързат и да вземат незрели решения за начина на живот, който ще изберат. Познавам младежи, които много се тревожат и се опитват да разрешат всичките си проблеми едновременно. В крайна сметка се объркват и изоставят учението и следването си. Въпреки че за момента, да речем, трябва да завършат само висшето си образование, те прекалено много се тревожат за устройването си, така че се забавят и със следването си, пък и още повече се объркват. Не може всичко да стане наведнъж, нито по този начин се решават проблемите. За да си помогнат, трябва да си изяснят добре нещата за самите себе си и да ги сложат в един порядък. Нека първо се погрижат да се дипломират, после да си намерят работа - момчетата да отбият и военната си служба - и след това вече със зрялост и с Божията помощ или да създадат едно добро семейство, ако са избрали брачния живот, или да отидат в манастира, който са избрали, ако са решили да стават монаси.
Затова на младите, които следват и имат такива тревоги, след като в тях още не е узряло решението какво да правят в живота си, казвам да продължат учението и онова, което по-късно съзрее в тях и им носи душевен покой, това и да правят. Ако са добронамерени, Бог ще помогне и постепенно ще им се изясни кой начин на живот е за тях, брачният или безбрачният в манастира, и ще чувстват покой.
Да помогнем на младите да последват призванието си
Всеки човек има своето призвание. Добрият Бог е сътворил човека свободен. Тъй като Бог е благороден, зачита и уважава свободата на човека и оставя всекиго свободно да избере пътя, който му е по сърце. Не поставя всички в една редица с войнишка дисциплина. Затова нека и младите оставят себе си свободни в духовната атмосфера на Божията свобода. Не им е от полза да сравняват какъв живот е избрал или ще избере този или онзи. По този въпрос не бива да се влияят от никого.
От своя страна родителите, духовните наставници и учителите трябва да помагат на младите да избират онзи начин на живот, който е по силите им, и да следват истинското си призвание, но без да влияят в избора им или да потискат призванието им. Решението за живота, който ще водят, трябва да е лично тяхно. Всички останали можем да изразяваме само прости мнения и единственото право, което имаме, е да помагаме на душите да намерят своя път.
Понякога, когато събеседвам с младежи, които се тревожат по този въпрос, въпреки че виждам накъде клони везната, не им го казвам, за да не им повлияя. Онова, което единствено се опитвам да направя, е да им помогна колкото мога, да намерят правилния път и да постигнат вътрешен мир; да премахна всичко вредно от това, което им харесва, за да остане само доброто и святото, тъй че и в този живот да живеят радостно, близо до Бога, и в другия живот - още по-радостно. Откровено ви казвам, който и жизнен път да поеме някой младеж, когото познавам, ще се радвам и винаги ще имам еднаква загриженост за спасението на душата му, стига да е близо до Христа, в нашата Църква. Ще се чувствам негов брат, защото той ще бъде чедо на нашата майка, Църквата.
Решение за избор на житейски път
Годините минават бързо. Добре е младият човек да не стои дълго време на кръстопът, без да решава. Нека си избере един кръст - един от двата пътя на нашата Църква - според призванието и любочестието си, и доверявайки се на Христа, да поеме по него. Нека последва Христа в Разпятието, ако иска да се зарадва с радостта на Възкресението. И по двата пътя има горчивини, но ако човек е близо до Бога, сладчайшият Иисус ги подслажда.
Когато човек премине трийсетте години от живота си, все повече се затруднява да избере. И колкото годините минават, толкова по-трудно става. Младият се приспособява по-лесно, по който и път да поеме. Възрастният изследва всичко според логиката си. Вече се е сформирал характерът му и трудно се променя - като налят бетон е. А онези, които в млада възраст намират пътя си в живота, било то в брака, било в монашеството, дори до старините си запазват една детска простота и лесно се спогаждат помежду си. Запознах се с едно семейство, които се ожениха много млади. Както говореше мъжът, тъй говореше и жената; каквото правеше мъжът, това правеше и жената. Понеже се бяха оженили много млади, единият бе възприел всичките привички на другия - и в начина на говорене, и в държанието, но и по-лесно се бяха привързали един към друг.
Поговорката казва: „Или млад се ожени, или млад се покалугери”. Особено за девойката е добре до двадесет и петата си година да реши кой жизнен път да поеме. След двадесет и пет години устройването ѝ започва да става малко трудно, защото мисли вече с тревога за това как ще се подчини на някой друг. Междувременно, колкото по-възрастна става, придобива някои особености в характера си, така че кой ще я вземе. След това от брака търси предимно закрила за самата себе си, а не да създаде семейство.
Установено е, че който постоянно отлага женитбата, когато годините минат, търси, но не намира. Когато е млад, той сам избира, след това други избират него! Затова по този въпрос казвам, че понякога е нужна малко лудост. Да си затвори очите за някои несъществени неща, защото никога няма да намери идеалното състояние.
Веднъж завалял дъжд и водата в един поток придошла. Един луд и един умен искали да преминат на другия бряг. Умният си казал: „Дъждът ще спре, водата ще намалее и след това ще премина”. Лудият не чакал, но скочил и преминал отсреща. Дрехите му се поизмокрили, но отишъл там, където искал. Дъждът вместо да спре, все повече се усилвал. Водата в потока още повече се покачила и в крайна сметка умният не могъл да премине на другия бряг, защото вече било и опасно.
Избрано от: „Слова Том 4. За семейния живот“, Старецът Паисий Светогорец, изд. Манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света Гора - Атон, 2006 г.
