Ако има нещо, което застрашава живота ти, откажи се от него ♥ Невзат ТАРХАН

Цитат от Месневи: „Знай, че гласът, който те подтиква към алчност, е гласът на червея, който яде хората.“ (II, 1959)

Колко е „важно“ да бъдеш специален или за привличането на внимание, с анализа на видния невропсихолог проф. Невзат Тархан, изградил своята терапия върху притчите на персийския поет и мистик Руми. 

...

~ Отрицателен модел на мислене: 

Много е важно да бъда познаван, хвален и да будя възхищение. Другите трябва да разберат колко съм специален. 

...

Перата на пауна (Притча от Руми)

Един мъж видя, че паунът скубе шарените си прекрасни пера и каза: 

- Не е ли жалко, изящна птицо? Скубеш тези ненагледни пера и ги захвърляш. А всички дават мило и драго да притежават такава красота. 

Паунът отвърна: 

- Прав си.

- Щом като съм прав, трябва да има някакво обяснение за действията ти. 

Тогава паунът рече: 

- Аз също съм прав. 

Мъжът се изненада: 

-Как така? 

- Перата не са по-скъпи от живота ми - каза паунът, а после добави: - Заради тях искат да ме убият. Затова трябва да се отърва от тях. 

А човекът отвърна: 

- Какво да ти кажа! Прав си. 

...

~ Понякога да се привлича вниманието може да коства неприятности 

Перата на пауна са толкова красиви, че привличат вниманието и това е предпоставка птицата да се превърне в плячка за ловците. Макар на пръв поглед да изглежда, че тези пера са най-голямата ценност на пауна, за да спаси живота си, той ги изскубва, без да му мигне окото. 

Възможно е хора, които се самоизтькват поради желание да бъдат известни, хвалени и харесвани в обществото, да бъдат застрашени от други, които се чувстват некомфортно от това тяхно поведение. Може да изглежда, че всъщност е достойно за възхищение да се привлича вниманието благодарение на множество качества, които хората биха искали да притежават, като например красота и ум. Но понякога привличането на внимание е потенциална опасност. Вероятно това е инстинктивен механизъм, но хората трябва да осъзнаят, че желанието им да изложат на показ качествата си, благодарение на които ще привлекат почитатели и ще си осигурят повече известност, може да им коства повече врагове. Ако човек е готов да се бори с такава враждебност и не излага живота си на риск, това може и да е поведение, от което ще извлече полза. Но няма никаква полза да поема подобен риск само от желание за показност. 

В притчата за пауна животът на птицата бива застрашен поради това, че тя привлича вниманието. Дава се въздействащ пример, с помощта на който се акцентира върху вредата от това да правиш силно впечатление. Историята внушава, че ако у някого са налице привлекателност и качества, които заслужават възхвала и възхищение, то те трябва да се показват единствено при наличието на много сериозни доводи, а не само с цел да се събират овации. Най-ясното послание тук е: „Ако има нещо, което застрашава живота ти, откажи се от него“. 

~ Невъзможността за привличане на успех може да се определи като болест 

Чувството за завист е сред слабостите на хората и тъй като при някои то надделява, възможно е тези хора трудно да приемат чуждия успех. Има няколко чувства, които можем да наречем петте конника на тъмнината: злоба, яд, омраза, завист и враждебност... Те са вредни. Не е особено мъдро да проявяваме поведение, което би подбудило тези чувства у отсрещния. Например овчарят не би привлякъл вълк към стадото си. Не би предприел нищо, което да изостри апетита на животното. Когато човек постигне нещо, достойно за одобрение и възхвала, той в известна степен се излага на показ, бива забелязан. Това е сякаш да се съблече в студено време и после да легне болен; резултатът е неизбежен. Поради тези причини за миг човек може да се превърне в цел. Например бижута или други ценни вещи не се оставят на видно място. Казват, че ключът не е заради крадците, а заради съседите. Защото ако, минавайки, съседът види отворената врата, той може да полюбопитства и да влезе, а после, поддавайки се на съвсем други подбуди, може да вземе нещо. Не е добре хубавите неща да се оставят на видно място. И затова, както заможните хора пазят ценностите си в сейфове, така и когато човек прикрие красотата си, това означава да се опази срещу негативното влияние. Знае се какво би станало, ако оставиш храна на място, пълно с гладни хора; това действие предполага и готовност храната да бъде разграбена. И когато човек взима решения в подобни ситуации, той трябва да знае какви са рисковете. Тази съобразителност е свързана с нивото на неговата интелигентност. 

~ У човек по принцип съществува желание да излага хубавото на показ 

Така е, у човек съществува желанието да излага на показ своите добри качества, но е важно да не се излага на риск с тези свои действия. Способността за определяне на мястото и времето е свързана с мъдростта на човека. И точно при проявата на тази мъдрост на преден план излиза интелигентността на съвестта. Човек не бива да върши нещо само за да задоволи желанието си в дадения момент, а трябва да изхожда от мисълта какво ще донесат действията му на него и на обществото. Единствено хората с висока емоционална интелигентност искат да се изтъкнат, за да получат овации и хвалебствия. Затова те не отдават значение на мястото и времето. Хората с висока интелигентност на съвестта се замислят за обществената полза и за това дали времето и мястото са подходящи, преди да изложат на показ хубавите си страни. И след като преценят тези обстоятелства, те решават дали е правилно да покажат способностите си. Това е вид система за управление на ресурсите. Тоест способността на човек да употреби на място и навреме ресурсите си от добри качества, е правопропорционална на нивото му на интелигентност. 

От друга страна, както е неправилно човек да излага притежаваните от него ценни неща на показ с риск от вреда, така би било несправедливо постоянно да ги крие и държи зад затворени врати. Ценността, представена по скромен начин, понякога се приема по-лесно от останалите. Хората с висока логическа интелигентност, които притежават ясна визия за живота, могат точно да анализират средата, в която се намират. Ако притежават и висока интелигентност на съвестта, те следват правилото за точното място и време, определят групата от хора, към която се стремят, и представят качествата си по безопасен начин. 

Диамантът „Майсторът на лъжици“ в двореца Топкапъ се излага на показ пред хиляди души всеки ден. Всички, които заплатят такса и преминат през проверката на охраната, могат спокойно да го видят. Тоест тази изключителна красота се излага на показ само пред онези, които са заслужили да я видят. И за да внесем яснота по темата, с помощта на друг пример ще кажем, че ако книгите на един човек се раздават безплатно, това е неуважение към творбите. Същевременно продажбата им на прекалено висока цена би ограничила възможността много хора, които заслужават да ги прочетат, да се сдобият с тях. Но определянето на целева група и извършването на продажби спрямо това представлява мъдро поведение. Успехът зависи от способността на онзи, който определя и контролира хода на събитията. И когато успехът е налице, скромността не би навредила на този човек, а напротив - би увеличила стойността му. Ако се ограничи достъпът до нещо ценно, тогава се покачва и неговата стойност поради факта, че то не може да бъде достигнато. Защото леснодостъпното се обезценява в очите на човек. Ако купи нещо скъпо на ниска цена, не може да осъзнае цената му, но когато заплати реалната му цена, то добива по-голяма стойност в очите му. 

Затова и на свещените книги не пише цена, а пише „дарът му е такъв“. Причината е да се предотврати грешното впечатление у хората относно истинската стойност на книгата. Това е израз на уважение. 

~ Защо хората искат да виждат добро държание 

Понякога човек очаква освен да бъде харесван, да получи и одобрение от отсрещния. Както детето очаква одобрение от майка си, когато свърши нещо добро, и е щастливо, щом види съгласието в очите й и кимането й с глава, така и зрелите хора очакват похвала, когато направят нещо хубаво. Това е важно за развитието на системата награда - наказание в мозъка. Но също така е свързано и с причината, поради която човекът се държи по този определен начин. Ако е заради пари, то той ще бъде щастлив, когато ги спечели. Ако е за овации и за да спечели хорското одобрение, то той ще бъде щастлив, когато това се случи. А създаването на изкуство заради самото изкуство е типично за големите творци. Тъй като те творят, изхождайки от собствения си усет, в резултат се получават много ценни творби. 

Не може единствената причина за изложбите да е желанието на творците за овации, макар това вероятно в известна степен да ги насърчава. Но основната причина е, че творецът прави това заради самата истина, заради принципите, в които вярва. Например вярващите в Бог казват: „Единственият стремеж е към Божието благоволение“. В трактата си „Пречистването“ мъдрецът Бедиюззаман говори за това, че удовлетворението, получено от извършено действие с цел Божието благоволение, е достатъчна награда за вярващия. Похвалата на останалите може да е само насърчителна. Но ако се вършат добрини само заради чуждата похвала, тогава тук се намесва двуличие. Поради тази причина действията трябва да са продиктувани от високи идеали и абстрактни цели. Единствено хора, които мислят по този начин, са оставили трайни творби в историята. Похвалата и одобрението на обществото са важни, те насърчават човека, но в същото време го отдалечават от същината му. Например великите Хасан и Хюсеин се противопоставили на халиф Язид с думите: 

- Справедливото е това! 

Те не се отрекли от справедливостта и принципите с думите: „Това е, което изисква политическият режим“. Те били убити, но оставили следа в историята. Халиф Язид предприел действия, изхождайки от желанието за политическа изгода, но оставил тъмно петно в историята на човечеството. 

Стратегическата цел на онзи, който притежава интелигентност на съвестта, е да помогне на човечеството и по този начин да съществува, докато земята се върти. Ако у човек са налице останалите видове интелигентност, но липсва точно тази на съвестта, това говори за непълноценност. Например Хитлер е имал висока емоционална интелигентност. Повлиял е на широките маси и ги е убедил да действат. Освен това и социалната, и физическата му интелигентност са високи. Той е достатъчно способен, за да навлезе до средата на Русия, но не е имал успех, понеже е притежавал ниска интелигентност на съвестта. И е оставил черна следа в историята. Без да мисли за другите, той действа в името на собствената си изгода. Тук има егоизъм, а не отзивчивост, която е един от основните елементи на интелигентността на съвестта. Има безмилостност. Има етнически нарцисизъм, защото гледа на своята раса като на по-висша. И тъй като се прибягва до какви ли не лъжи, липсва честност. Няма нито една от характерните за интелигентността на съвестта особености като съзнаване на отговорността спрямо етическите ценности. Налице е дисциплиниран, отдаден, решителен и готов на всякакви саможертви заради целта си човек, който обаче иска да успее, без да притежава съвест, служи като войник, без да има морал и следва безпринципна политика. Успех, постигнат без истина, справедливост и уважение, е лош успех. По тази причина човек трябва да мисли за интелигентността на съвестта като за вид избор. Личността трябва да създава норми, свързани със съвестта. Ако отново се върнем на примера с пауна, забелязваме, че той ще бъде отстрелян, ако покаже красотата си. Но ако се затвори в клетка, където ще бъде защитен и никой няма да може да му навреди, тогава вече няма да има проблем и ще може да показва красивите си пера на воля. 

~ Цитат от Месневи 

„Знай, че гласът, който те подтиква към алчност, е гласът на червея, който яде хората.“(II, 1959)
...

От: „Словото на Руми като терапия“, Невзат Тархан, изд. „Прозорец“, 2020 г.
Снимка: Nevzat Tarhan, memurlar.net

В този ред на мисли