Ти самият привличаш събитията и хората, които са ти потребни ♥ Нийл Доналд УОЛШ

„Никой не пристъпва случайно към теб. Нищо не става произволно. Животът не е продукт на шанс.“

(La Grande Jatte Sketch with Many Figures by Georges Seurat)

Индивидуалното и груповото съзнание

Всички събития, всички преживявания имат за цел да създадат Възможност. Събитията и преживяванията са Възможности. Нито повече, нито по-малко. Би било погрешно да ги осъждаме като „дяволска работа“, „Божие наказание“, „Божия награда“ или нещо междинно. Те са просто събития и преживявания - нещо ставащо.

Онова, което мислим за тях, което правим по отношение на тях, реакциите ни спрямо тях им придават значението, което имат за нас.

Събитията и преживяванията са възможности, които привличате към себе си - които създавате индивидуално и колективно посредством съзнанието. Съзнанието създава опита. Ти се опитваш да издигнеш своето съзнание. Привлякъл си тези възможности, за да ги използваш като средства, за да сътвориш и преживееш на практика Истинския си Аз. Истинският ти Аз е същество с по-висше съзнание от онова, което ти проявяваш.

Другите Участници в Космическата Игра понякога се присъединяват към теб - като краткотрайни Познати, Периферни Участници, Временни Съотборници, Дълготрайни Партньори, Роднини и Семейство, Любими, Доживотни Партньори. Ти сам привличаш в живота си всички тези души. А те привличат теб в своя живот. Това е взаимно, творческо преживяване, което изразява изборите и Желанията и на двете страни.

Никой не пристъпва случайно към теб. - Случайност не съществува. - Нищо не става произволно. - Животът не е продукт на шанс.

Ти самият привличаш събитията и хората, които са ти потребни. Опитът и развитието в планетарен мащаб е резултат на груповото съзнание. Те биват привлечени към цялата група, към която принадлежиш, в резултат на нейния избор и желания.

Груповото съзнание не се разбира достатъчно. То обаче е изключително мощно и може, ако човек не внимава, да надмогне индивидуалното съзнание. Затова трябва винаги да се стремите да създавате групово съзнание навсякъде, където отивате и с каквото и да се заемате, ако искате по-широкият ви житейски опит на планетата да бъде хармоничен. Ако си част от група, чието съзнание не отразява твоето и в дадения момент не си в състояние ефективно да въздействаш на груповото съзнание, разумно е да напуснеш групата, защото в противен случай тя може да започне да те ръководи, без оглед на това накъде сам искаш да се насочиш.

Ако не можеш да намериш група, чието съзнание съответства на твоето, сам я създай. Хора със сходно съзнание ще се присъединят към теб. Отделните индивиди и по-малки групи трябва да въздействат върху по-големите - и в крайна сметка върху цялото човечество, което е най-голямата група - за да се осъществи постоянна и значителна промяна на планетата. Вашият свят и състоянието, в което той се намира, е отражение на глобалното, обединено съзнание на всички, които живеят в него. И сам можеш да си дадеш сметка, когато се огледаш какво става в света наоколо ти, че има още много работа да се върши. Освен ако, разбира се, не си доволен от света такъв, какъвто е.

Колкото и чудно да е това, много хора всъщност са напълно доволни. Затова и светът не се променя. Повечето хора са доволни от един свят, в който се зачитат различията, а не сходствата между хората и несъгласията се разрешават по пътя на конфликта и войната.

Повечето хора са доволни от свят, в който оцеляват най-приспособимите, в който „правот-о е на силния", конкуренцията е необходимост и най-висшето благо е да победиш. Ако тази система създава и губещи - така да бъде - щом вие не сте между тях. Повечето хора са доволни, независимо, че такъв модел поражда възможността често да се избиват хора, смятани за „врагове“, а „губещите“ да гладуват и да остават без покрив над главата си, „слабите“ да бъдат експлоатирани и потискани. Повечето от хората определят като „погрешно“ всичко, което е различно от тях. Особена нетърпимост се проявява към религиозните различия, както и към много социални, икономически и културни различия.

Експлоатацията на потиснатите класи се оправдава чрез самодоволни изявления на господстващите класи колко се е подобрило благосъстоянието на техните жертви. Чрез тези мерки по-висшата класа си позволява да пренебрегва проблема какво би следвало да бъде истински справедливото отношение към всички хора, ако човек наистина трябва да бъде справедлив, а не просто да внесе леко облекчение в една ужасна ситуация - като цинично се облагодетелства от сделката.

Повечето хора са готови да се изсмеят, ако някой предложи по-различна от действащата система, доказвайки, че конкуренцията, убийствата и девизът „победителите не ги съдят“ са в основата на прогреса на цивилизацията! Мнозина дори мислят, че друг естествен начин да бъдеш не съществува, че такава е самата човешка природа и не може да бъде друга и ако се държи по друг начин, стремежът на човека да успява ще изчезне. (Макар и никой да не си задава въпроса: „Да успява в какво?')

Колкото и трудно да е за истински просветлените същества да разберат това, повечето създания на вашата планета споделят тази философия и затова не се интересуват от страдащите маси, от подтисканите малцинства, от гнева на бедните или от жизнените нужди на когото и да било, освен от своите и на своите семейства.

Повечето хора не си дават сметка, че унищожават Земята си - планетата, която им е дала Живот - защото действията им са съобразени само с това да подобрят начина си на живот. Колкото и странно да е това, те не са достатъчно далновидни, за да забележат, че бързите печалби могат да доведат до загуби впоследствие и често водят и ще продължават да водят до такива загуби.

Повечето хора се плашат от понятия като групово съзнание, всеобщо благо, единен свят, Бог, който е единен с всичко сътворено, а не е отделен от него. Този страх от всичко, което води до единение, и това, че на вашата планета се възвеличава всяко разделение, пораждат разнородност, дисхармония, несъгласие, но вие дори не проявявате склонност да се учите от собствения си опит и продължавате да се държите по старому със същия резултат. Неспособността човек да преживее страданието на другия като собствено е причината това страдание да продължава.

Събитията, които стават на вашата планета - и които са ставали в продължение на 3000 години - са отражение, както вече казах, на Колективното Съзнание на „вашата група“ - тоест на всички хора на вашата планета. Такова ниво на съзнание може да се опише в най-добрия случай като примитивно.

Из: „Разговори с Бога“ (Книга 2), Нийл Доналд Уолш, ИК „Хермес“, 2012 г.
Картина: La Grande Jatte Sketch with Many Figures by Georges Seurat; 

В този ред на мисли