„Пътят на човека е път на самоусъвършенстване. И нищо в него не е случайно.“
По волята на Провидението
Още като дете Петър Димков приема от баща си вярата в Бога, а от майка си - преклонението към природата и нейните тайнства. Полученото и усвоеното от родителите никога не влиза в противоречие, а само усилва вярата му. Защото според него природата е материалният израз на Бога. И когато често произнася фразата „по волята на Провидението“, той има предвид Бога - провидението или Бог са нашата съдба.
Човекът е надарен със свободна воля. Душата излиза от Бога, тоест той я създава, после тя прави един кръговрат и се връща отново в Него. Но минавайки от живот в живот, тя излиза чиста. Слизайки и навлизайки дълбоко в материята, душата трябва да премине през всички етапи на злото, за да му се противопостави с доброто. Сблъсквайки се със злото, тя придобива нови качества, пречиства се, индивидуализира се, започва да се усъвършенства и тръгва нагоре, към Създателя.
Размишлявайки за всичко това, Петър Димков си записва следното: „Бог е създал човека само по образ свой, а човекът е оставен да придобие подобието Божие в себе си в процеса на дълга еволюция, в много последователни прераждания на Земята (а след това на други планети и слънца), където при различните условия на живот той има да разкрива различни страни на своята богата на сили, знание и дарби божествена същина. Във всеки нов живот той има да продължава своето дело.
За да развие своите заложби, човекът има да измине един много дълъг път на еволюиране към „върха“, към най-горните стъпала на „стълбата“. Доста време от началния етап на изкачването на върха, пътят върви по една спирала, която обикаля върха - път с най-малък наклон, изискващ най-малко сили и най-малко усилия.
И за да се изкачи душата на истинския човек до „върха“, според Корана му трябват 70 000 години, а по будизма - 510 прераждания“.
А всъщност пътят на човека е път на самоусъвършенстване. И нищо в него не е случайно. Случайност има само за глупците, казва Димков. В смисъл: този път, в който вървим, е избран по нашата свободна воля; постъпките, които вършим, са по наша собствена воля; всичко вкупом изгражда нашата съдба. Защото ако нарушим дадени природни закони, ние ще платим за това. Ако нарушим здравословните закони, неминуемо ще се разболеем; ако нарушим моралните - също ще платим. Например, ако ограбиш някого, рано или късно ти ще му върнеш ограбеното - дали ще е в същия живот или в друг, но ще си платиш с лихвите. Понякога се чудим как някой изведнъж е получил наследство, изровил имане или нещо друго - това е пак закономерно, а не случайно. Друг път, когато ти много силно искаш нещо и си тръгнал по пътя към Бога, в един момент всички светли сили ти съдействат, помагат. И тогава уж случайно ще попаднеш на дадена книга, или някой човек ще ти подаде ръка, или нещо друго, което ти помага в твоя път и в твоите задачи. Това е волята на провидението или на Бога. Но то ще стане, ако вече си тръгнал в Божия път и искаш, молиш за помощ да вървиш по него, да помагаш на хората, да изпълниш някоя праведна мисия - тогава вече тези светли сили ти помагат; тогава уж случайно попадаш на нещо, което ти открива някакво тайнство, ключ към загадка, решение на труден ребус или развързване на яко завързан възел.
Има хиляди още нерешени загадки, но Димков се е посветил на една - болестта и победата над болестта. Разбира се, това е много сложно явление и ако се опиташ да го разрешиш в неговия най-тесен смисъл, няма да постигнеш нищо. Защото то е свързано с много други неща, само привидно далече от него, които трябва да изследваш в тяхната съвкупност, за да ги разбереш, разтълкуваш и чак тогава да се опиташ да им повлияеш по някакъв начин.
Затова Димков преброжда и изучава всичко достъпно в различни науки, религии, учения, усвоява невероятно количество знания, носи вода не от девет, а от деветдесет и девет кладенеца, за да полива своето дърво на познанието за здравето и болестта. И след толкова труд понякога нощем пред него застава някое растение като живо същество, разговаря, спори, доказва, оборва и той изведнъж разбира, че то е ключът към изцелението на определено заболяване. Но и тук няма случайност, има само закономерност.
От: „Чудесата на Петър Димков“, Яков Янакиев, изд. „Милениум“, 2009 г.
Снимка: Петър Димков (1886-1981); petardimkov.com
