„Причина и следствие, средства и цели, семе и плод не могат да бъдат разделени; защото следствието вече разцъфва в причината, целта пред-съществува в средствата, плодът - в семето.“
♥ Причина и следствие, престъпление и наказание
ВСЯКА ТАЙНА ИЗЛИЗА НАЯВЕ, всяко престъпление бива наказано, всяка добродетел бива възнаградена, всяко зло бива поправено, тихо и сигурно. Всяко дело се отплаща.
Конкретните възмездия могат да дойдат доста време след нарушението, но те идват, защото го съпровождат. Престъплението и наказанието израстват от един ствол. Наказанието е плод, който неподозирано съзрява, скрит в цвета на удоволствието. Причина и следствие, средства и цели, семе и плод не могат да бъдат разделени; защото следствието вече разцъфва в причината, целта пред-съществува в средствата, плодът – в семето.
Докато така светът е едно цяло и отказва да бъде разчленен, ние се опитваме да действаме частично, да разделяме, да присвояваме. Например, за да удовлетворим сетивата, ние разделяме тяхното удоволствие от нуждите на личността. Находчивостта на човека винаги е била посветена на решаването на един проблем – как да отдели сетивното сладко, сетивното силно, сетивното светло и т. н., от духовната сладост, моралната дълбочина, нравствената почтеност; тоест да постигне едното без другото. Душата казва: „Яж”; тялото иска да пирува. Душата казва: мъжът и жената ще бъдат една плът и една душа; тялото се стреми да съедини единствено плътта. Душата казва: властвай над всички неща за целите на добродетелта; тялото би властвало над нещата за своите собствени цели.
Животът се обгражда с неизбежни условия, които глупавият се опитва да избегне, като се хвали, че не ги познава; хвали се, че е недосегаем за тях; но хвалбата е на устните му, а условията са в неговата душа. Ако в едно ги заобиколи, те го атакуват в нещо друго, по-важно. Ако ги е избегнал по форма и изява, той се е противопоставил на своята съдба и е избягал от себе си самия; възмездието за това е смърт.
Не можете да причините злина, без да изтърпите злина. „Нито един човек никога не е преживял момент на гордост, който да не е оскърбителен за него” – казва Бърк. Онзи, който е изключителен в светския живот, не разбира, че се изключва от приятните преживявания в опит да ги присвои. Който изключва в религията, не разбира, че като се стреми да изключи другите, затръшва вратите на рая за самия себе си.
Всички погазвания на любовта и справедливостта в нашите обществени отношения биват бързо наказвани. Те биват наказани със страх. Докато поддържам добри отношения с човека до мен, аз не изпитвам неприятни чувства когато го срещам.
Всички стари злоупотреби в обществото, общи и конкретни, всички несправедливи натрупвания на собственост и власт биват отмъстени по същия начин. Страхът е учител с голяма прозорливост и вестителят на всички коренни промени.
Опитният светски човек много добре знае, че винаги е по-добре да си платиш общинските данъци, щом пристигнат, и че често плащаш скъпо за някоя малка икономия. Нима е спечелил нещо този, който е получил стотици услуги, и не е направил нито една? Той може скоро да разбере, че „най-високата цена, която може да плати за нещо, е да помоли за него”.
Мъдрият човек прилага този урок във всички области на живота, и знае, че винаги е признак на благоразумие да срещнеш лице в лице всеки ищец, и да платиш всяко справедливо искане към твоето време, твоите способности или твоето сърце.
Из: „Самоувереност“, Ралф Уолдо Емерсън, изд. „Кибеа“, 2002 г.
*Ralph Waldo Emerson by Josiah Johnson Hawes (1857); en.wikipedia.org
