„Ако котките приличаха на жаби, ние много бързо бихме разбрали, какви мерзки, жестоки същества в действителност се явяват. Стилът. Ето това помнят хората.“ ~ сър Тери Пратчет
Изчерпателно изследване на котешките гени доказва, че дори и след като котките са се вмъкнали в живота ни, са останали до голяма степен непроменени в продължение на хиляди години.
Painting by Guillaume Anne van der Brugghen (1812-1891)
В ново изследване, което National Geographic споделя, ДНК анализът на котките показва, че те са живели хиляди години заедно с хората, като това е оказало незначителен ефект върху еволюционното им развитие. Гените на домашната котка са се променили съвсем незначително в сравнение с гените на дивата котка.
Учените са изследвали ДНК от останките на повече от 200 котки, за последните 9000 години, включително древни румънски котки, египетски котешки мумии и съвременни екземпляри на африканската дива котка. Оказва се, че две големи поколения котки са прародителите на днешните домашни котки, такива, каквито ги познаваме днес, съобщава в проучване Nature Ecology & Evolution.
Ранните предци на днешните домашни котки се разпространяват от Югозападна Азия и Европа още през 4 400 г.пр.Хр. Вероятно котките са започнали да се навъртат около земеделските общности преди около 8 000 години, където установяват взаимоизгодни отношения с хората срещу гризачите.
Мишките и плъховете са били силно привлечени от селскостопанските култури на човешката цивилизация, а котките вероятно са следвали популациите на гризачи и заради това все по-често са се приближавали до населените места.
„Така е станала първата срещя между хората и котките“, казва изследователят Клаудио Отони от университета в Льовен. „Не е като хората да са взели няколко котки и да са ги поставили в клетка“, добавя той. Вместо това, хората малко или много са позволявали на котките да се самоопитомят.
Втората линия, се състои от африканските котки, които доминират в Египет и се разпространяват около Средиземно море и по-голямата част от Стария свят преди около 1500 г. пр.н.е. Тази египетска котка вероятно е имала поведение, привлекателно за хората – като социалност и надеждност. Вероятно праисторическите човешки популации са започнали да пренасят котките по сухоземни и морски търговски пътища, за да контролират гризачите.
Изненадващо, сравнителният анализ на котешкото ДНК в историята, не показва големи различия в генетиката на дивите и домашните котки и една от малко отличителните черти, които ги разграничават е шарката на козината.
Проучването хвърля светлина върху късната поява на петна и ивици, които започват да се появяват в опитомените котки в Средновековието. Генът на класическото и най-популярно днес тъмносиво оцветяване на котката, датира от Османската империя в Югозападна Азия и по-късно става често срещан в Европа и Африка.
Painting by Abraham Hondius (1631-1691)
Едва през 18 век обаче маркировката на съвременната котка става обичайна и започва да се асоциира с домашната котка, а през 19 век хората започват да селектират котките, за да създават различни породи.
„Като цяло, котките се превръщат в опитомен спътник на хората, без обаче да се променят много“, казва еволюционният генетик Ева-Мария Гейгъл. Домашните котки са подобни на дивите котки, но не са саможиви, а проявяват толерантност към хората и останалите от своя вид. Макар че, както казва С. Капица: „Да събереш стадо от овце е лесно, трудно е да се събере стадо от котки.“
Това е в контраст с кучетата - първите опитомени животни. Кучетата са избрани от хората, за да изпълняват специфични задачи, нещо, което никога не се е отнасяло до котките. Тази селекция за конкретни умения е довела до диверсификацията на кучетата в много породи, както всички виждаме днес.
„Мисля, че не е било нужно да подлагаме котките на такъв селективен подбор, тъй като те не са се нуждаели от промяна“, казва Гейгъл. – „Били са съвършени такива, каквито са.“
Дори и не всеки да се съгласи със съвършенството на котките, те са сред най-популярните домашни любимци в света днес, като над 74 милиона котки живеят в домовете само в САЩ.
„Котката е пълна тайна, като звяр; кучето е просто и наивно, като човек.“ - Карел Чапек
По материали на National Geographic
Картини: Wikipedia
