Живял някога един човек. Имал той три мечти – да намери добра работа с добра заплата, да се ожени за красиво момиче и да стане известен по цял свят.
Много неща се случили в живота му, но тук ще разкажем само три от тях.
В едно студено зимно утро, младият човек бързал за събеседване за нова работа в една известна компания. До срещата оставали 5 минути, а на него му оставало да измине още доста път. Внезапно на пътя си видял паднал по-възрастен човек, който се нуждаел от помощ. Нашият герой го погледнал, помислил го за пияница и продължил да бърза по пътя си. За щастие, стигнал навреме за събеседването. За жалост, не получил мечтаната работа.
В една топла лятна вечер, същият мъж се разхождал из града. Видял група улични артисти и решил да се спре и да се полюбува на тяхното представление. Нямало много зрители, но пиесата била забавна и увлекателна. След края, всички зрители аплодирали и тълпата започнала да се разотива. Нашият герой и той понечил да си тръгне, но една ръка го прегърнала през рамо. Била главната героиня – застаряваща актриса-клоун. Тя го попитала, дали спектакълът му е харесал, доволен ли е от актьорите. Но на мъжът не му се водело подобен разговор и бързо-бързо се обърнал и си тръгнал към дома.
В една дъждовна есенна нощ, мъжът бързал да се прибере от рожден ден на свой приятел. Денят бил тежък и той мечтаел по-скоро да си вземе вана и да заспи в мекото си легло. Изведнъж дочул приглушено ридание. Една жена стояла на входа на блока, в който живеел и плачела под дъжда. Била сама, без чадър, мокра и трепереща от студ. Виждайки мъжа, тя се обърнала за помощ към него. Преживяла била семейна разправия и искала просто да поговори с някого. Нашият човек се замислил, представил си ваната и постелята, промърморил, че е ужасно уморен и зает и побързал да се шмугне във входа.
Живял той нещастен живот. И умрял.
Попадайки на небето, човекът срещнал своя ангел-хранител и г о попитал:
– Знаеш ли, аз живях нещастен и никому ненужен празен живот. Имах три мечти, но нито една от тях не се сбъдна... Колко жалко...
– Приятелю, мой, аз направих всичко, за сбъдването на мечтите ти, но за това беше нужно единствено да подадеш ръка, да отвориш очи и сгрееш едно сърце.
– Но за какво говориш?
– Помниш ли падналия на улицата човек? Сега ще ти разтълкувам картинката? Този човек беше директорът на компанията, в която толкова искаше да работиш. Чакаше те много добра кариера, а ти подмина мъжът, който се нуждаеше от помощ. Единственото, което беше нужно да направиш бе да подадеш ръка.
Помниш ли старата актриса, на която дума не каза? Ако беше гледал внимателно, щеше да видиш, че това е красиво младо момиче, гримирано като клоун, което се бе влюбило в теб от пръв поглед. Очакваше ви щастливо бъдеще, деца, красива любов. Всичко, което трябваше да направиш просто да си отвориш очите.
А помниш ли плачещата на входа ти жена? В онази студена дъждовна нощ? Това беше известна писателка, преживяваше семейна криза и имаше нужна просто да поговори с някого от душа, да изплаче мъката си. Ако й беше помогнал да се сгрее и я беше изслушал и утешил, тя щеше да напише книга, в която да разкаже за това добро. Книгата щеше да я посвети на теб, а ти щеше да станеш известен – добротата си. Единственото, което беше нужно да направиш тогава – да й предложиш топлината на сърцето си. А ти беше неучтив и жесток, друже мой.
Човекът въздъхнал дълбоко, разбрал грешките си..., но било вече късно.
Затова, вслушвайте се в света наоколо, той винаги предлага възможности. А помощта – нужно е не само да умеете да поискате, но да можете и с достойнство да приемате.
Изображение: "All Souls" Painting by Ronald Raab
