Притча
(A Pair of Lovers, Vincent van Gogh, 1888)
Любовта и Раздялата стояли край широкото златно поле и наблюдавали момче и момиче, хванати за ръце. Раздялата казала на Любовта:
– Обзалагам се, че ще ги разделя!
Любовта отвърнала:
– Почакай! Дай ми само една възможност, а после може да идеш при тях колкото пъти поискаш.
Съгласила се Раздялата. А Любовта се приближила до двамата млади, докоснала ги, погледнала в очите им и видяла, как помежду им пламва искра...
Върнала се Любовта при Раздялата и казала:
– Хайде, сега е твой ред!
– Не. Сега нищо не мога да направя, защото техните сърца вече са изпълнени с любов. Ще ида при тях по-късно...
Минало време. Раздялата се върнала и отишла край къщата на същата двойка. Видяла баща и майка с новородено детенце. Раздялата се надявала, че любовта им вече е отминала и затова с надежда пристъпила прага на техния дом. Но поглеждайки в очите им, тя видяла Благодарност.
Обърнала се Раздялата и казала:
– Ще дойда отново, по-късно...
Минало се още време. Раздялата отново се явила при тях – от къщата се носела детска глъч. Бащата се връщал уморен от работа, майката успокоявала момчетата. Раздялата се надявала, че сега вече тя ще може да ги раздели – все пак за толкова време и Любовта, и Благодарността отдавна трябвало да са напуснали сърцата им. Но поглеждайки в очите им, тя видяла Уважение и Разбиране.
– Ще дойда по-късно – рекла Раздялата тръгвайки си.
Минало време. И отново Раздялата посетила този дом. Погледнала – децата били пораснали, бащата – с прошарени коси, обяснявал нещо на синовете си, а майката приготвяла вечеря. Вглеждайки се в очите им, Раздялата отново въздъхнала разочаровано – в тях тя видяла Доверие.
– Ще дойда по-късно – казала тя.
Минало се още време. Надникнала Раздялата отново в същия дом и видяла в къщата да си играят внуци. Край камината ръцете си греела тъжна стара жена. Раздялата я погледнала и си казала:
– Е, дойде и моето време!
Приискало й се да погледне в очите на възрастната жена, но тя станала и излязла от дома. Раздялата я последвала по петите. Старицата стигнала гробището и приседнала до един гроб – последният дом на мъжа, когото обичала цял живот.
– Изглежда съм закъсняла – казала Раздялата. - Времето е свършило всичко вместо мен.
Вгледала се Раздялата в разплаканите очи на възрастната жена. И в тях видяла Спомен – Спомен за Любов, Благодарност, Уважение, Разбиране и Доверие.
Източник: Журнал Клубер
Картина (заглавна): Public Garden with Couple and Blue Fir Tree, Vincent van Gogh, 1888
