Архиепископ Лука, в света Валентин Феликсович Войно-Ясенецки, е роден на 27 април 1877 година. Завършва гимназия и „рисувално училище”, а в 1903 г. и медицинския факултет на Киевския университет „Св. Владимир”. Защитава докторска дисертация, работи като хирург в Ташкент и преподава в медицинския факултет. Оглавява катедрата по оперативна хирургия и топографическа анатомия в Държавния Туркестански университет. През 1921 г. е ръкоположен за дякон, а след седмица и за йерей. Приема Архиепископски сан в най-тежките за Руската Православна Църква времена, в епохата на жестоки репресии и гонения. Подобно на апостол Лука и той е лекар, художник и писател, написал и оставил книги на медицинска и духовна тематика. Избран е за почетен член на Московската духовна академия. Умира през 1961 г. в Симферопол като Кримски и Симферополски архиепископ.
(1877 ~ 1961)
„И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях. И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото. И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото. Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите. И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.” (Лк. 6,31-36).
Какви удивително прости слова! Те са така прости, така естествени, че когато човек чуе за пръв път, че трябва да постъпваш така, както искаш и с теб да постъпват, на него му става дори неловко. Господи! Как не се сетих по-рано сам за това! Но всичко велико е просто, и цялото Христово учение е съвършено просто. То било насочено към хора с прости сърца; него го възприели най-обикновените Галилейски рибари, които станали светилници на целия свят.
След Христос вървели и се обръщали към Него преди всичко съвсем обикновените хора, защото всяко слово Христово е просто и удивително близко до човешкото сърце. Цялото Му учение като че ли само по себе си е много разбираемо, а колко е далече в същото време от нашата действителност – от въплъщаването му в живота, от изпълняването на тези прости слова, тези велики заповеди на Христа!
Колко рядко се случва да постъпваме с хората така, както искаме и те да постъпват с нас. Ние очакваме уважение от хората, а самите ние ги унижаваме; желаем да ни помагат в нуждите ни, а самите ние никога не помисляме за помагане на ближните, когато сме задоволени.
Какво значи това? Защо е така? Защо не постъпваме с хората така, както искаме да постъпват с нас?
Защото, виждате ли, ние не с всички правим така. По отношение на своите най-близки, които горещо обичаме – своята жена, деца, баща, майка – ние постъпваме според Христовите заповеди; обичаме ги като себе си, и не им причиняваме това, което не искаме за себе си. Коя майка, обичаща от цялото си сърце своето дете, няма да му даде цялата си любов, всичките си ласки, дори няма да пожертва живота си за него? Нали с това и изпълнява закона Христов. А ето че с тези, които наричаме наши ближни, но всъщност ги считаме за далечни и чужди, не постъпваме така. Кое ни пречи да постъпваме с тях така, както постъпваме с най-близките и любимите си? Пречи ни нашият егоизъм, нашето себелюбие, защото ние само себе си обичаме. Затова сме добри с близките си, защото ги обичаме; затова не сме добри с далечните, защото нямаме любов към тях. За себе си се тревожим, обичаме се, а окръжаващите не обичаме, често ги обиждаме, оскърбяваме ги. А Господ поставя такова справедливо, такова чисто, такова свято изискване: „И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях”. И по-нататък казва: „и ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква е вам наградата?… Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния”.
Най-велико, най-трудно изискване поставя Господ Иисус Христос: Той иска да обичаме враговете си. Нима е лесно това? Не, не, това е съвършено трудно. Да обичат враговете се научават тези, чиито сърца са чисти, които от цялото си сърце обичат Бог и следват заповедите Му, у които се вселява Светия Дух, духа на смирението, които стават изпълнени с дух на любов.
Само тези, които са се научили да обичат враговете си, да обичат ненавиждащите ги, са ги побеждавали с добро и любов. Именно чрез това добро, чрез тази любов те са трупали огън върху главите на враговете си, обгаряли са сърцата им, и онези се прекланяли пред тях и от врагове се превръщали в приятели.
Господ изисква да не очакваме нищо за направеното от нас добро, и обещава голяма награда на вечна радост, говори, че ние ще бъдем синове на Всевишния. „И тъй, бъдете милосърдни, както е милосърден и небесния ваш Отец”. И по-нататък: ”защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите.” Той праща дъжд на всички – и на добри, и на зли, заповядва на слънцето да свети на целия свят.
В какво се състои коренът на милосърдието? В жалостта, в състраданието. Жалостта, състраданието – това са основните свойства, основните качества на любовта. У когото има любов – има жал и състрадание, защото не може да обичаш и да не съчувстваш. Той не може да не прави добро на онзи, който се нуждае, да го прави без да очаква каквато и да е благодарност, без да очаква да получи същото.
От чистата любов произтича нашето милосърдие, от чистата любов изпълняваме ние тези заповеди на Христа – даваме назаем на тези, от които не се надяваме да получим обратно, вършим всякакви добри дела. И който постъпва така, го очаква велика награда от Бога – син на Всевишния ще се нарече.
Вие знаете, какво е говорил Господ Иисус Христос за Страшния Съд и за това, за какво ще бъдат оправдани праведниците. Само заради любовта, заради делата на любовта. Те ще се нарекат синове на Всевишния, ще възсияят като звезди на небето. А тези, които са нямали любов, които не са правили дела на милосърдие, ще се нарекат синове на дявола и вечно ще се мъчат с него.
От апостол Йоан Богослов, великия апостол на любовта, сме разбрали, че любовта е изпълнение на целия закон. Милосърдието също е целия закон Христов, защото и то произлиза от любовта.
Какво да правим, за да придобием любов? О, това е велико дело, това е огромно дело, това е целта на нашето съществуване, целта на целия ни живот. Ние затова и сме създадени от Бог, за да се приближаваме към Него духовно. Ние затова и живеем, за да станем синове на Всевишния, за да се усъвършенстваме и да вървим към Него.
Кой е пътят, по който трябва да вървим?
Минавайте през тесните врата, през каменистите и трънливи пътища, без да се страхувате от страданията, защото те раждат добро. Страдащият се освобождава от злобата, освобождава се от егоизма, става тих, кротък, пълен с любов. Трябва да вървим по пътя на скърбите, изпълнявайки всички заповеди на Христа. Чрез непрестанни молитви и пост трябва да пребъдваме в общение с Бог. Тези са придобили любов, които подобно на преп. Серафим Саровски, ден и нощ са се молили и постили. Техните сърца Господ очиства от всяка нечистота, защото Светия Дух, духът на Любовта, може да обитава само в кроткото, в смиреното сърце. Трябва да придобием кротост, смирение, тогава ще дойде и святата любов.
За много, много имаме да се молим, каейки се за безчислените си грехове. Но постоянна и основна трябва да бъде молитвата ни – Господ да очисти сърцето ни от злобата, да ни дари великите християнски добродетели – кротост, смирение, свята любов. Никога не забравяйте най-важната молитва – за любовта. Молете се така, както Бог вложи в сърцето ви. Например така: ”Господи, дай ми свята любов, научи ме да обичам всички хора – и грубите, и гордите, и глупавите, и нечестивите, както Ти, Господи, обичаш всички нас, грешните и окаяните”.
15 октомври 1944 г.
Източник: pravoslaven-sviat.org
Снимки: Православен свят, luka.kasdom.ru, Всемирното Православие
