В този ден в чест на свети Теодор Тирон – един от най-почитаните от българите светци войни-конници, според народната традиция се устройват състезания с коне
(Russian icon of the Miracle of St. Theodore,17th century, by Nikifor Saviny, Stroganov School, State Russian Museum, Saint Petersburg)
В съботния ден от първата седмица на Великия пост Църквата отдава почит на Св. великомъченик Теодор Тирон (което значи "млад войник") - млад воин от Мала Азия, загинал мъченически за вярата си в Христа в началото на ІV в.
Знаейки, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, император Юлиан (332-363), наречен Отстъпник заради усилията му да върне почитането на езическите богове, наредил на градоначалника в Константинопол да напръскат тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара, та християните, като ядат от тях, да се осквернят.
Църковното предание разказва, че Св. Теодор Тирон се явил на Константинополския архиепископ Евдоксий и чрез него известил на християните за замисъла на императора. На запитването на архиепископа какво да ядат през тия дни, Св. Теодор отговорил да си приготвят жито и то да им бъде храната.
В навечерието на Тодоровден християните отиват в храма и в присъствието на свещеника разкриват своите греховни мисли, чувства и дела. Кръстът и Евангелието, които лежат на аналоя, символизират невидимото присъствие на Бога, пред Когото човек се изповядва и Който, като вижда искреното разкаяние на човека, умива душата му от изповяданите грехове и обновява духовните му сили. По време на тайнството Изповед свещеникът е само свидетел на тази тайнствена среща на душата на човека, копнеещ по изначалната си чистота и неговия Създател.
Накрая свещенослужителят възлага епитрахила върху главата на каещия се, прочита разрешителна молитва, след което изповядващият се получава благословение да се причасти със светите Христови Тайни.
Така очистени и с обновени духовни сили, християните продължават подвига на въздържанието и покаянието на четиридесетдневния Великденски пост. С благословението на своите духовни отци болните и немощните преминават на по-облекчен хранителен пост, което не намалява задължението им да спазват строго духовния пост – да се въздържат от всяко зло: вражда, омраза, завист, гняв, злоречие, празнословие, пилеене в празни и суетни занимания на времето, отредено им за спасение и добротворство… Остава и задължението им да употребяват всичките, дадени им от Бога, сили и възможности, за да вършат добро.
Празникът
Тодоровден е празник на ръба на времето. Заедно с преминаването към пост и въздържание се прекрачва и границата между сезоните, природата се настройва за смяна, за обръщане към ново начало. Затова народът вярва, че на този ден св. Теодор (или св. Тодор) облича девет кожуха, яхва коня си и отива при Бога да го моли да изпрати лято. Като го стига, забожда копието си в земята, връзва на него коня и влиза при Господа. А когато тръгне да се връща, изтегля оръжието и на мястото излиза пàра от топлината. Свети Тодор носи лятото зад гърба си. Сякаш зад него остават и трудните дни, въртоглави и луди.
С Тодоровден завършва един седмичен цикъл от понеделник до петък, когато е бил и най-големият жизнен спад. Заедно със зимата е минало и първото изпитание. Вече може да се погледне към неделята, към лятото, към възкресението, да се празнува. Да се избере най-бързият кон – онзи, който прилича на коня на светията. Да започнат надбягванията. Да се гордее стопанинът му с коня, да го окичи с венци и цветя. Да се омесят хлябовете. Да се раздадат за здраве и плодовитост. През цялата черна Тодорова седмица хората са се вглъбявали в себе си, търсейки готовността всеки сам да преодолее и да осмисли забраните, да излезе подготвен за дните, които предстоят. На Тодоровден човек вече може да се обърне към другите, да се включи в общото веселие. На празника сякаш се споделя и кой как се е справил с изпитанията на тази трудна седмица, а смелостта и силата на ездачите прогонват и последните остатъци от демоничното зло, което е тегнело над селището през цялата седмица. Свети Тодор стои на границата на времето, преди и след хаоса, свързва пространствата – на необитаемото чуждо място и на родния дом, – свързва световете, нашия и този на душите, на подземната вода и произлязлата от нея суша и плодородие. Покровителства раждаемостта и плодовитостта. Самият ден се смята като оплождане на земята от светеца – той забива копието си в нея и оттам избликва топлина. Затова и по времето на този магически оплодителен акт жените не трябва да работят нищо, за да могат да забременеят и да родят по-лесно. Правят се и магии за раждане на хубави и здрави деца. Оглежда се в огледало първо по-хубавият от съпрузите, после се оглеждат заедно, за да приличат децата им на тях. Децата ще бъдат здрави и румени, ако двамата съпрузи си разделят и изядат половинките на една червена ябълка.
Моми и невести задължително мият косите си на Тодоровден. Смята се, че това е магия да растат дълги и гъсти като конските опашки. Плитката на жената и конската опашка са от един и същ смислов порядък. Миенето също е и начин за предпазване от главоболие, световъртеж, дори полудяване.
Добре е да се подстрижат за първи път косите на момченцата. Ритуалът е свързан не само с растежа на косата, но и със своеобразното преобразуване, което се извършва с младежите на този ден.
Трапезата
Пече се обреден хляб – "колак", "черковник", "копито", "конче", "кравай". Част от него се разчупва и слага в зобта на животните, друга се раздава за здравето на животните. За здраве върху обредните хлябове често се изобразяват и цветя. На трапезата се слагат пита с мая, леща, чорба от гъби.
Храните по време на великите пости обикновено са фасулена чорба, зелен фасул, червени чушки, пълнени със зрял боб, постно кисело зеле с ориз и праз лук, салата от коприва и праз лук, лютика, лютеница.
Свети Тодор е покровител на конете. Народът ни почита коня заради неговата вярност и преданост. Животното има свръхсилата да бъде недосегаемо за зли духове, вили, самовили, караконджули. Човек на кон може да се спаси от тях. Също така и много по-отрано ще бъде предупреден, защото животното предусеща отдалече присъствието на лошия дух, застава на едно място, предупреждава стопанина си за приближаващата опасност, рие с копита на едно място и отказва да тръгне.
Честит имен ден на всички празнуващи!
Изображения: templegallery.com, Agios Theodoros Karpasias, commons.wikimedia.org
