„Не си прави илюзии и не се наслаждавай на миражи. Много от тия, които ти се струва, че са благоустроени, ако се взреш по-внимателно в живота им, ще откриеш, че са се вплели в такива мрежи, че никога няма да могат да се измъкнат от тях и ще погинат както още тук на земята, така и във вечността.“

Душеполезни поучения 

Бог и ти – друг няма. Каквото сам си направиш, това ще бъде. Стане ли нещо, не обвинявай другите и не ги съди, но само себе си дръж отговорен и ще си в покой и на земята, и на небето. 

Бъди спретнат, чист, почтителен, но не сладникав. Бъди усмихнат, но с мярка. Бъди умерено любезен, но със студен поглед. Знаеш ли да броиш до 10, спри още на 3. Не бъди като дете, което се опарва, а после крещи: „Олеле!“. Бъди трезвен и наясно със заплатата на греха, която е смърт. 

Първото условие за всеки възход е смирението, т.е. да почувстваш безсилието си и цялото си упование да възложиш на Бога. 

Когато се налага да помолиш някого за нещо, недей да пълзиш, а се дръж с подчертано достойнство. Представи молбата си кратко, по същество, без странични замъгляващи и разводняващи думи, обяснения и други, а веднага на целта. Представи си, че човекът, към когото се обръщаш, е оня, от когото зависи бъдещето ти. Бъди стегнат като струна. Никакво отпускане и свиване, като пазиш постоянно внимание. На задаваните ти въпроси, отговори след съсредоточено обмисляне и най-вече, не забравяй да се помолиш на Бога да ти внуши правилния отговор. Излъчвай респект и сериозност. Без фамилиарничене. Без заповеди, но винаги по сто пъти казвай думичките: „моля“, „благодаря“. Любезно и учтиво и към подчинените. Кратко, без губене времето на хората. Когато говориш с някого, никога с ръце в джобовете. Не се заяждай, не спори, дори на шега недей да противоречиш. На трудните въпроси обещавай, че ще дадеш отговор следващия път, след като се подготвиш. По отношение на всички, винаги в учтивата форма на „Ви“. Всякога стой с благоговеен страх и сърдечно внимание, като помниш, че Бог е винаги до тебе. Всяка излишна дума може да те прати в ада. Те ще те предизвикват и [пред]разполагат да се [държиш неподобаващо]. Но ти говори тихичко и докрай запази стегнатост и почтителност. 

Бог обича смелите и смирените.

Не си прави илюзии и не се наслаждавай на миражи. Много от тия, които ти се струва, че са благоустроени, ако се взреш по-внимателно в живота им, ще откриеш, че са се вплели в такива мрежи, че никога няма да могат да се измъкнат от тях и ще погинат както още тук на земята, така и във вечността. Примерно, задай си въпроса: „Защо мнозина, изглеждащи благоденстващи, пушат, пият и служат на поробващи ги пороци?“ Разсъди и тогава няма да им завиждаш или да ги облажаваш. 

Абсолютно пред всички бъди смирен. Бидейки ниско към земята, няма къде да те бутнат за да си строшиш главата. Като не вириш нос, няма да те засегне и смъртоносен куршум. Земният живот е полесражение. 

Човешката душа е непревземаема крепост. Ключовете за нея Бог е поверил на самите нас. Ние сме тези, които с послушанието си към бесовете предаваме тези ключове в ръцете на злите да ни погубят.

Които съдиш и обвиняваш, взимаш върху себе си вината им. 

Бог към нищо не благоволи така, както към премахването на прилепналата към душата гордост. Както и да се променят отношенията и обстоятелствата спрямо тебе, душата ти трябва да си остава в еднакво непроменено просто и добродетелно разположение и състояние.

Из: „Житие и поучения на Светител Серафим, Софийски Чудотворец”, изд. „Православна класика“
Изображение: rublev.com