На 8 септември православната църква почита Рождество Богородично и прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и покровителка на родилката и детето.
(Икона от колекцията „Християнско изкуство по българските земи (ІV - ХІХ в.)“, постоянна експозиция на Музея за християнско изкуство в криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски“)
╫
Твоето рождество, Богородице Дево,
Възвести радост на цялата вселена.
Така пее Църквата днес, възпявайки и възвестявайки рождения ден на Пресв. Богородица. На днешния ден се ражда Божията Майка, дар на света, крин на девството, откъснат от Божията градина и посаден на земята, за да разлее благоуханието на небесните добрини. Тя е избрана, за да послужи за изпълнение на Божия план - раждането на Христос и спасението на човечеството от греха. Чествана повече от херувимите, прославена повече от серафимите, нейната святост пленява жадното за богоуподобяване човешко сърце.
Човечеството в стремежа му към Бога можем да оприличим на стълба. Най-отдолу стоим ние - множеството обикновени грешници, които простираме ръце, за да се заловим здраво за стълбата и да прекрачим първото стъпало. Над нас са онези праведници, които обременени от живота и отрупани със скърби, не роптаят против несгодите, а напротив - смирено се трудят да угодят на Бога. Малко над тях следва друга категория - на по-усърдни праведници. Колкото по-високо се издига тази мислена стълба, толкова числеността на групите става все по-малка. Най-после, на височините на тази стълба стоят праведниците - пророците от Стария Завет, над тях са светците, мъчениците, преподобните, девствениците, още по-високо безсребрениците, апостолите, св. Йоан Кръстител. И на самия край - на върха на тази стълба на съвършенството сияйно стои пресв. Богородица.
Църквата я нарича стълба, която съединява земята с небето. Тя изживя велика скръб в подножието на кръста, затова знае да утешава скърбящите. Тя видя наказанието над евреите и затова знае как да помага на немощните. Тя роди Спасител, Който ни избави от греховете и е ходатайка пред Него за опрощението ни. Църквата я възпява като ходатайка на тези, които не знаят как да измолят прощение, като навежда на обезнадеждените, пътеводителка на заблудените, небесна застъпница.
В Богородичния акатист четем, че тя е мост за спасението, трапеза на духовните блага, цвят на нетлението, врата, през която е минал Иисус Христос, колесница на Оня, Който седи на херувимите, съкровищница на Божия промисъл, стълб на девството.
Светият Дух чрез Соломон казва: „Коя е тази, що блести като зората, хубава като луната, светла като слънцето?“ (Песен на песните 6:10).
Тук пресв. Богородица е наречена утринна зора и наистина, когато тя се ражда, духовният мрак на тогавашното време започва да се разпръсква. Така, както звездите сутрин изгасват при изгрев слънце, така изгасват и звездите на езическата философия, изкуство и наука при изгряването на Христа - духовното Слънце, Което се предхожда от раждането на Пресв. Богородица.
Неизмеримо е величието на Пресв. Богородица. Тя свети като слънце, хубава е като луната, украсена е с добродетели, с кротост, смирение, целомъдрие, доброта.
Чествайки нейното рождество, цялата Църква пее: „Твоето рождество, Богородице Дево, възвести радост на цялата вселена".
Нека прочее почитаме Пресвета Богородица, да я търсим, като наша ходатайка и застъпница. Тя дава утеха при всяка скръб, дава надежда на обезнадеждените, напълно ни разбира и помага.
(Икона от колекцията „Християнско изкуство по българските земи (ІV - ХІХ в.)“, постоянна експозиция на Музея за християнско изкуство в криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски“)
Източник: „Църковен вестник“, бр. 36/1995
* Икони от колекцията „Християнско изкуство по българските земи (ІV - ХІХ в.)“, постоянна експозиция на Музея за християнско изкуство в криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски“, nationalgallery.bg
