Богослов и песнописец, монах от обителта на св. Сава Освещени, ревнител за православието в борбата с иконоборците, Йоан Дамаскин се прославил със съставянето на канони, от които особено забележителен е пасхалният канон. За своите високохудожествени умилителни песнопения го нарекли Златоструен. 
Главната заслуга на св. Йоан Дамаскин е разработването на теорията на църковното пеене. Той разделил църковното пеене на осем гласа или музикални тоналности (ладове). Като практическо приложение на теорията за църковното осмогласие е известен трудът на Дамаскин "Октоих". 

(John of Damascus, icon from Damascus (Syria), 19th c.)

За човека

Така Бог създал духовната същност, тоест ангелите и всички небесни чинове, тъй като ангелите, без никакво съмнение, имат духовна и безтелесна природа; безтелесна, но в сравнение с грубостта на материята, тъй като единствено Божеството е действително нематериално и безтелесно. Освен това Бог създал и чувствена същност, тоест небето, земята и това, което се намира между тях. И така Той създал първата същност подобна на Себе Си, тъй като разумната природа, постижима само с ум, е подобна на Бога. А втората същност създал доста отдалечена от Себе Си, тъй като тя е напълно достъпна за сетивата. Но трябвало - както казва богоречивият Григорий - да възникне и съчетание между двете същности - образец на висша мъдрост и великолепие по отношение на природите, сякаш някаква връзка между видимата и невидимата природа. Казвам: "трябвало", като имам предвид тук волята на Твореца, тъй като тя е най-съвършеният устав и закон. И никой не ще каже на Твореца: "Защо си ме създал такъв?", защото грънчарят има властта да изработва от глината си различни съдове, за да явява мъдростта си .

По този начин Бог създава с ръцете Си човека от видима и невидима природа по Свой образ и подобие. От земята Той създал тялото на човека, а разумна и мислеща душа му дал със Своето вдъхване. Това и наричаме образ Божий, защото изразът по образ означава разумен и надарен със свободна воля, а по подобие означава уподобяване на Бога в добродетелта, доколкото това е възможно за човека. Душата била създадена заедно с тялото, а не, както празнословел Ориген, че уж първо била сътворена душата, а после - тялото.

И така, Бог сътворил човека непорочен, прав, обичащ доброто, свободен от скърби и грижи, украсен с всяка добродетел, изобилстващ на всички блага, сякаш втори космос - микрокосмос в макрокосмоса - като нов ангел, покланящ се на Бога, сътворил го смесен от две природи, съзерцател на видимото творение, проникващ в тайните на умопостижимото творение, царуващ над това, което е на земята, и подчиняващ се на небесния Цар, земен и небесен, временен и безсмъртен, видим и умопостигаем, нещо средно между величие и нищожество; създал го едновременно с дух и плът: с дух - по благодат, плът - заради гордостта; дух - за да остава неизменен и да прославя Благодетеля, плът - за да страда, и като страда - да помни кой е, и като се възгордява, да се вразумява; създал го живо същество, което се насочва тук, тоест в настоящия живот, и което се преселва на друго място, тоест в бъдещия век; създал го - о, предел на тайната! - по силата на присъщия му стремеж към Бога да се превръща в Бог; но се превръща в Бог в смисъл на участие в божествената светлина, а не че преминава в божествена същност.

Създал го безгрешен по природа и свободен по воля. Казвам: "безгрешен" не защото не е бил възприемчив към греха, понеже единствено Божеството не е достъпно за греха, а поради това, че възможността за грях се съдържала не в природата му, а по-скоро в свободната му воля. Това означава, че той имал възможност да пребивава и да преуспява в доброто, получавайки съдействие от страна на божествената благодат, както и да се отвръща от прекрасното и да се озове в злото поради това, че притежава свободна воля, и по Божие допущение. Защото това, което се върши по принуда, не е добродетел.

Душата е жива, проста и безтелесна същност; по природа невидима за телесните очи; безсмъртна, надарена с ум и разум, нямаща определена форма; действа с помощта на физическото тяло и му придава живот, растеж, сетивност и сила за раждане. Умът принадлежи на душата не като нещо друго, отделно от нея, а като съществена част от самата нея. Каквото е окото за тялото, това е и умът за душата. Душата е независима, надарена със способността да желае и да действа; подвластна е на изменение, а именно, на изменение от страна на волята, както е присъщо на сътворено същество. Душата е получила всичко това естествено по благодатта на Създалия я, по която е получила и битие, и определена природа.

Из Точно изложение на православната вяра, Преподобни Йоан Дамаскин, изд. Славянобългарски монастир Св. Вмчк Георги Зограф
Източник:  pravoslavieto.com
Изображение: John of Damascus, icon from Damascus (Syria), 19th c., attributed to Iconographer Ne'meh Naser Homsi, commons.wikimedia.org