Притча за смъртта, земния свят, човешкия живот и нетрайните мигове на щастие в него
Тези хора, които безумно са се отдалечили от добрия пастир, за да служат на един безмилостен и жесток господар, са залепнали за моментната радост, не мислят за бъдещето, изгарят за телесна наслада, оставят душите си да изсъхнат от жажда и ги ликьосват с огромни греховни петна – тези, за мен, приличат на човек, който тича пред лицето на разярен еднорог. Като не може да понесе ревът и страшния вой на звяра, този човек тича с всичка сила, за да не бъде разкъсан. Но докато бяга, той се подхлъзва в една дълбока яма и, докато пада, протяга ръцете си и се хваща здраво за клоните на едно дърво. Сграбчил клоните, той намира промеждутък в стената на ямата, където да закрепи нозете си и си отдъхва, мислейки, че е извън от опасност. Но поглежда и вижда две мишки, които гризат с бързина и ловкост ствола на дървото и то започва да се клати. Тогава той поглежда надолу и в дъното на ямата вижда под себе си дракон, който бълва огън с превишаваща човешкия страх свирепост и с големи ужасни челюсти, отворени широко, за да го погълнат. Човекът обръща погледа си към мястото, където е закрепил нозете си – четири отровни змии излизат от стените на ямата. Тогава той повдига очите си и забелязва, че от клоните на дървото капе малко мед.
При последната гледка той спира да мисли за бедите около него: за разярения еднорог, който иска да го разкъса, за лютия драгон, който държи устата си отворена, за да го погълне, за дървото, което всеки момент ще падне, бидейки изгризвано от мишките, за това как краката му са стъпили на опасно и хлъзгаво място, пълно със змии. Да, той спира да мисли за всички тези ужасни гледки и препятствия и целият му ум се устремява към сладостта на една малка капка мед.
В същото положение се намират всички тези, които са се привързали към измамната и лъжовна действителност. Еднорогът представлява смъртта, която е в непрекъснат стремеж да погуби поколението на Адам. Ямата е земния свят, пълен със злодеяния и всякакъв вид смъртоносни капани. Дървото, за което човекът се хваща и което постепенно се руши от мишките, е цикълът на човешкия живот, който се върти като в омагъосен кръг и се изхабява час след час, ден и нощ докато най-накрая неизбежно спира.
Четирите отровни змии символизират структурата на човешкото тяло – в основата му са четири опасни и неуравнесени елемента, които го водят към разруха. И също така, огненият свиреп дракон представлява гърлото на ада, зинало да погълне тези, които избират сегашните удоволствия вместо бъдещия мир. А пък капещият от дървото мед е сладостта на хубавите, но нетрайни мигове, посредством които човек се залъгва и отлага мисълта за своето спасение.
Из: Св. Йоан Дамаскин „Варлаам и Йоасаф”, Loeb Classical Library, Harvard University Press, 1983
Източник: pravmladeji.org
Илюстрации: 1672 Barlaam & Josaphat Martyrs Buddha John of Damascus Buddhism Christian Arab