На 27 юли православната църква почита паметта на Свети Седмочисленици и Св. великомъченик Пантелеймон. Днес се чества и успението на Св. Климент Охридски.

╫ Проповед в деня на светите Седмочисленици

„С хвалебни венци да увенчаем славните Седмочисленици, Кирил и Методий, Климент и Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, изгрели като светила и благовестили ни Триединия Бог.“ ~ Тропар, глас 1

Днес светата ни Православна църква молитвено възпява паметта на светите Седмочисленици -  Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Това е нашата свещена седморка, светозарен седмосвещник, сияйно съзвездие върху българския църковен небосклон - небесните ангели и покровители на прекрасния столичен храм „Свети Седмочисленици“.

Значението на тяхното дело не се мери с дни, години, векове. То е над тях, защото е устроено според благата промислителна воля Божия. Защото именно Бог ни изпрати светите Седмочисленици и то точно в най-решителния, най-съдбоносния за народа ни момент. Делото на светите Седмочисленици е дело Божие още и в този смисъл, че то е имало за цел да доведе до Бога и истинското богопознание. Св. Седмочисленици бяха преди всичко апостоли на Христовото учение и проповедници на вярата в Бога. Светите братя и техните ученици ни дадоха християнската вяра и славянска писменост. Те са възродители на славянските народи. Те ги изведоха от мрака на езичеството и на религиозното неведение и ги въведоха в пълната светлина на тогавашното познание.

Наистина тези свети мъже са Божии избраници, оръдия в ръцете на Провидението за осъществяване на велики и спасителни цели в живота не само на българския народ, но и на цялото славянство.

И азбуката, която по Божие внушение и съдействие бе изнамерена; и езикът, който те чрез делото си увековечиха; и свещените книги, които те преведоха и ни дадоха; и школите, които чрез учениците си създадоха; и народната писменост и литература на които положиха началото, и разпространението на християнската вяра между славянските народи - всичко това най-красноречиво говори, най-силно и убедително доказва, най-вярно свидетелствува за тяхното богоизбраничество, за тяхното пратеничество, за тяхното апостолство!

Светите Седмочисленици не само бяха проповедници на една вяра, но и бяха духовници, нещо повече - хора светци. Такива ни ги представят и техните най-ранни житиеписания и техните богослужебни последования. Преди всичко те убедено вярваха и твърдо изповядваха вярата си в Бога. Те бяха по живот чисти и святи. Те бяха мъченици, подвижници и чудотворци.

Вижте св. Кирил-Константин Философ - учеността му е изключителна, мъдростта му е необикновена, целомъдрието му - удивително, трудолюбието му - изключително, волята му -  несъкрушима!

Вижте и св. Методий - благочестието му е достойно за похвала, ревноста му в благочестието - равноапостолска, предаността му на волята Божия - себежертвена, обичта му към еднокръвните славянски братя - безпределна!

Св. Климент Охридски е най-даровитият, най-вдъхновеният, най-плодовитият писател на своята епоха. Той е вдъхновен учител и красноречив проповедник. Под неговото перо са излезли множество похвални слова и поучения за Господски, Богородични и светийски празници, общи слова за мъченици и апостоли, духовни песни и преводи на богослужебни книги. Не всички трудове на св. Климент са открити и изследвани. Например учени скоро откриха, че великият светител е писал трипесници за Постния триод. На св. Климент се приписва съставянето на т. н. Клоцов сборник. Предполага се, че той е участвал и в съставянето на Синайския требник, а към края на живота си превел и Цветния триод.

Духовният ръст на св. Климент като строител на българската църква се откроява величествено на фона на неговото архиерейско служение. В 893 година, на историческия събор в Преслав, св. Климент бил възведен в епископски сан на Дебричко-Величката епархия. Тази епархия обхващала днешно Кичевско и съседната Охридска покрайнина, а може би и Дебър. Така той станал първи епископ на български език и било поставено началото на българската църковна йерархия.

Свети Наум придружавал св. Климент в Девол като негов помощник. Работил неуморно в Преслав и основал школа. Той също просиял в святост пред Бога и човеците. В 910 г. починал в изградения от него манастир край Охрид, където мощите му и досега си остават неоткрити, но въпреки това вършат дивни чудеса.

Св. Горазд бил моравец по рождение и назначен от св. Методий за негов заместник като моравски епископ. След като бил свален и прокуден от престола, св. Горазд намерил топъл прием в България. Тук той се отдал на благовестие в югозападните ни предели. Руският пътешественик Виктор Григорович видял храм и манастир на св. Горазд близко до гр. Берат в Албания, където, според неговите думи мощите на светеца почиват неоткрити. По тези места най-вероятно ще да се е подвизавал и св. Сава.

Св. Ангеларий е бил един от спътниците на св. Климент след изгонването им от Моравия. Изтощен от непосилни трудове, наскоро след пристигането си в България, той починал в Плиска.

Братя и сестри, на славянския небосвод няма по-светли имена и по-лъчезарни образи от тия на Светите Седмочисленици.

Величествено, гигантско, изключително и безсмъртно е тяхното дело, както за нашия народ, така и за целия славянски свят!

Затова, като чествуваме днес достойно паметта на св. Седмочисленици и ги прославяме с похвални венци заради тяхното дело, нека се окажем достойни за техните завети и да подражаваме на живота им.

А кои са техните завети? Това са: вяра в Бога, твърдо изповядване на православието и любов към знанието и просветата. Времето, в което живеем има нужда от хора с тяхната духовна сила, с тяхната духовна култура.

Около себе си не виждаме нищо утешително, не виждаме силната вяра и надежда в Бога на светите Седмочисленици, не виждаме тяхното идеално и безкористно служене на народа. Затова да обърнем погледите си към тях, творците на нашата земя, които с евангелието и кръста я благоустроиха и издигнаха. Каква по-сърдечна, дълбока и искрена почит бихме могли да въздадем на светите Седмочисленици от тази, да останем верни на заветите им. Нека те да бъдат винаги, като ги почитаме молитвени застъпници на нашия народ пред Бога, за да бъде той просветен и издигнат, благочестив, обществено здрав, държавно укрепен и да служи на делото на мира и братството.

* Думи на свещеник Иван Найденов от храм "Св. Седмочисленици" - София (със съкращение), публикация: Катедрален храм "Св. Неделя", София, 2005 г.
* Св. Седмочисленици и св. Йоан Кукузел. Стенопис от 1744 г. от главния храм на манастира в Арденица (днешна Албания), изграден върху основите на черквата „Св. Троица", строена с ктиторството на св. цар Борис Покръстител. Изписан от братята Константин и Анастас Зограф от Корча, bg.wikipedia.org