От необятната съкровищница на българския народ
„Композиция”, Джемал Емурлов - Джими (1948-2014)
Като наближил последният му час, старият баща извикал петимата си синове и им рекъл:
– Чеда мои, аз вече си отивам. Моят земен път свърши. Чуйте каква приказка ще ви разкажа, преди да склопя очи. Добре слушайте, защото искам сетне да ми я разтълкувате.
Синовете втренчили очи в баща си. Старият ги изгледал един след друг и почнал:
– Израснал в гората един дъб. Голямо дърво. Жълъди като дъжд падали от яките му клони. Корените му смучели сок дълбоко от земните недра. Бурята го огъвала, но не можела нищо да му стори. Веднъж в гората пристигнал дървар. Той измерил дъба с очи, запретнал ръкави, замахнал със секирата си и започнал да сече. До вечерта го съборил на земята. Окастрил клоните, а дънера откарал в дърводелницата си. Нарязал го на хубави дъски. През есента в дърводелницата пристигнал бъчвар. Той натоварил дъските в каруцата си и ги откарал. В работилницата си бъчварят издялал от дъските бъчварски дъги, направил обръчи и дъна и сглобил голяма бъчва. В тая бъчва всяка есен той наливал младо кипящо вино и го продавал на селяните за сватби, именни дни и помени. Тъй вървяло, докато бъчвата била здрава. Но не щеш ли, един от обръчите се скъсал и дъгите се раздалечили. Виното изтекло и бъчвата се разсъхнала. Докато бъчварят се досети да сложи нов обръч, дъгите се разпаднали. Децата грабнали обръчите и ги затъркаляли по улицата, а стопанката изгорила дъгите и дъната на хубавата бъчва. Изтълкувайте ми сега тази приказка!
Замислили се петимата братя, но никой не могъл да отгатне бащината приказка. Тогава старият баща поклатил глава и рекъл:
– Млади сте още, затуй не се досещате. Аз ще ви изтълкувам какво искам да кажа с тая приказка. Гората с големите дървета е нашата държава. Яка гора е тя. Нейните дървета растат нагоре. Бъчвата е семейството, дъгите сме ние, обръчите са съгласието, а виното е радостта и честитият живот. Додето има съгласие в семейството, има и честит живот. Къща, в която няма съгласие – огън да я гори. Пазете обръчите на бъчвата, чеда мои!
Най-старият син се навел, целунал десницата на стария баща и отвърнал:
– Благодарим ти, тате, за мъдрия съвет. Няма да го забравим, докато сме живи.
Българска народна приказка
Картина: „Композиция”, Джемал Емурлов - Джими (1948-2014)
