„Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.“ (Йоан 20:25)
(„The Incredulity of Saint Thomas“ by Caravaggio, c. 1601-1602)
Проповед за Томина Неделя
„Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.” (Йоан 20:27)
Днес отново празнуваме не само еженеделното Възкресение, не само първа неделя след Пасха, но и почитаме паметта на св. Ап. Тома, наричан Близнак, св. Ап. Иаков Зеведеев, Св. Епифаний Кипърски и Св.патр. Герман Константинополски.
Така в един ден Светата Майка Православната Църква ни напомня за четири светии, за четири пътя, по които са минали тези славни мъже и постигнали спасение.
Всички знаем и помним думите на Спасителя, отправени към св. ап. Тома за вярата и неверието, и наистина, нима това не е най-важното в живота ни – да вярваме, но наистина, да се осланяме на Бога и без гордост и самолюбие да сме готови да стъпим върху водата дори, за да Го посрещнем, защото Той идва към нас, винаги. Но, поради нашата човешка природа, поради предразсъдъци, страх, поради слабостта ни, поради вечното „Това е невъзможно“ – всички те преодолими, разбира се, но най-вече, поради маловерието си, дори когато Бог и делата Му са пред очите ни, уви, усъмняваме се и потъваме в бурното море, по което сме вървели до преди миг, искаме сами да Го видим възкръснал и не вярваме, не вярваме на братята си, на Църквата, на никого. Искаме доказателство – не какво да е, а да сложим пръст в раните Му, сякаш не е било достатъчно това, което Той е преживял за нас на кръста, а ние трябва и след чудото, да Го убием пак с неверие и гняв. И Той, какво? Сърди ни се? Решава, че стига толкова е правил за нас, недостойни сме? Обръща ни гръб? Не. Отново идва, кротък, с мир, и ни дава своята любов, за да нахрани оскъдялата ни вяра, да смекчи жестокостта на сърцата ни, да ни прати като негови апостоли в света, като овци сред вълци. Да, не сме достойни да се наречем Негови синове, да сме Христови, слуги негодни сме, но щом Той се смири до смърт и то смърт кръстна, нима ние не можем да Му служим, да обичаме ближния си? Нима това е толкова трудно? Да дадем милостиня, да дарим, пък дори от излишъка си, а не всичко, което имаме? Да сме в Църквата, да благовестим? Трудно ли е? Та ние помним думите Му, че Негово иго е благо и бремето му – леко! Всички помним, как сме почувствали сърцата си да пеят, когато нещо мъничко дори извършим в Неговото име и за ближния си? Ние помним и хилядите и хиляди мъченици, светци и герои, които колкото повече страдали, толкова повече благодарели и после просияли и дори сега гледат умилно на нас и се молят за доброто на народа и родината ни.
Ние сме хора, братя и сестри християни. Нашият Бог също се роди в човешки вид. Той живя сред нас, съвсем по човешки и не престана да ни обича, да ни помага, да твори чудеса и то чудеса с вяра в нас. Така и ние, като ставаме едно с Него, като приемаме Светото Причастие, като вършим волята Му и спазваме Словото Му, знаем, че сме намерили мястото си, че търсенето ни е свършило, че сме у дома, че на своя страна имаме Най-Могъщия, и ще понасяме теготите на братята и сестрите си и с любов ще преуспяваме във вярата. Тогава вече ще виждаме всеки ден чудесата Му чудни – в света, у дома, в очите на любимия човек, в Църквата. Но и чудеса няма да са ни нужни, защото всичко е чудо, светът е Божие творение и ако ни е трудно понякога, то не е страшно, а и да е страшно, не е за смърт, защото смърт и ужас е да сме далеч от Бога, но с Него ако сме и болка, и тъга и всичко, дето би ни съкрушило, не ще ни уплаши.
Чудеса, разбира се, стават – за всеки според вярата му и именно тогава и в чудото нашата човешка, житейска ограниченост среща Безкрая на Божественото. Това е чудото – непонятно как и защо, понякога обратно на очакваното, но винаги основано на вярата и взаимосвързано с нея, проявление на Бог. Пряко, видимо, недвусмислено и конкретно. Изцеление, избавяне от напасти и страхове, от нужди и притеснения. Има го. Всички знаем това. И точно когато осъзнаем чудото, не как се е случило, а защо и какво се случва и заради кого, тогава срещаме Бога, очите ни се отварят и сърцата ни също, за Слава Божия. Разпознаваме Бога, с молитвата, когато вечеряме с Него – спомнете си явявянето на Иисус по пътя за Емаус. И всичко е както трябва, НО! След това вече е изпитанието за нас – да продължим нататък, дори Той да не е видом сред нас, да вярваме, да го носим в сърцата си и да се молим. Да стоим във вярата. Да участваме в богослужението, за Негов спомен. Да сме наистина Христови.
Така всеки от нас от Тома Неверни се превръща в апостол – когато сме в света и като вярваме, да имаме живот вечен в Христа! Защото и да сме видели и повярвали, и да вярваме, без да сме видели – вярата е важна! Ако имаме нужда от чудо, Бог го извършва и ни укрепва във вярата. Ако чудо не видим, очите ни са затворени или вярата ни е оскъдна. Но тогава ни остава надеждата, молитвата, Църквата! Именно тогава наистина идва чудото – Христос ни се явява и се проявява в живота ни, получаваме доказателства за вярата си, Той протяга ръката си и ни избавя, издига ни над мътните и бурни вълни. Само обаче ако Го призовем, ако извикаме към Него и се обърнем с вяра и любов, тогава по тайнствен и може би неразбираем начин всичко ще се изпълни, според Неговата воля, а тя винаги е за наше добро, независимо дали го разбираме в момента или не.
Така, възлюбени в Христа Бога братя и сестри, нека всички се стараем да живеем християнски, да се поучим от колебанието, но после посветеността и твърдостта във вярата на св. Ап. Тома, от любовта и способността за прошка и отново силната вяра на св. Ап. Иаков Зеведеев – вторият мъченик, загинал за Христа, но простил на предалия го на съд, от смирението и скромността, но и готовността да служи на Бога себеотдадено и с толкова силна вяра св. Епифаний Кипърски и от св. Патр. Герман Константинополски, устоял на всички политически изкушения и заплахи дори, опазил непокътната вярата и почитанието на светите икони. Нека не забравяме, че Бог твори чудеса, непрестанно, заради нас, заради вярата ни, но чудесата зависят именно от нашата вяра и от нашия избор, който правим – избор ежедневен, ежеминутен – с доброто или със злото да сме, с мрака или със светлината. Защото има избори, които са с последствия за целия ни живот, за децата ни, за душите ни. Затова, по думите на св.ап. Павел, „Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте“ (1 Сол. 5:21) и не забравяйте думите на Иисуса Христа, който има всяка власт на небето и земята – „…и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.“ (Мат. 28:20) Нека и ние бъдем непрестанно с Него и да вярваме силно и ще имаме живот в Неговото Име! Амин! (Йоан 20:31)
Източник: bogonosci.bg
Картина: „The Incredulity of Saint Thomas“ by Caravaggio, c. 1601-1602, en.wikipedia.org
