„Този свят не може да бъде твой дом - най-многото престой за през нощта. На сутринта ще си тръгнеш.“
(Evening Landscape with Rising Moon, 1889, by Vincent van Gogh)
Беседи върху притчите на Исус
ЧУХ ЕДНА ИСТОРИЯ - случила се е в дните на рицарите и замъците. Един млад англичанин търсил щастието си, скитайки из цялата страна. Уморен, той поспрял под едно дърво близо до един замък да си почине. Господарят на замъка минавал оттам. Той спрял и попитал младежа какво чака там, какво търси. Младежът казал: „Аз съм архитект и търся работа.“ Господарят много се зарадвал, защото му трябвал архитект. Казал му: „Ела с мен. Ще бъдеш мой архитект и каквито и нужди да имаш, ще се задоволяват от моя замък и от земята. Можеш да живееш като наистина богат човек. Но бъди ми верен и помни едно нещо: ако напуснеш, ще трябва да напуснеш с празни ръце, така както си дошъл.“
Младежът се съгласил. Минавали седмици и след това месеци, а той работил вярно и господарят бил много доволен от него. Всичките му нужди били изпълнявани, грижели се за него - той наистина живял като богат човек в замъка. Но малко по малко той започнал да се чувства неловко. В началото не било ясно каква е причината за това, защото фактически нямало причина да се чувства неловко. За всяка негова нужда се грижели. Това било нещо като облак, който го обграждал, някаква тежест, чувство за нещо пропуснато. Но като не знаел точно какво било, той се обърквал.
След това един ден то изведнъж проблеснало пред него като светкавица - той разбрал причината. Отишъл при господаря и му казал, че напуска.
Господарят не могъл да повярва. Попитал го: „Защо напускаш? Ако има някакъв проблем, просто ми кажи и той ще се разреши. Аз съм много доволен от твоята работа и бих искал ти да останеш тук за цял живот.“ Младежът казал: „Не, аз напускам. Моля, разреши ми да си тръгна.“ Господарят го попитал: „Но защо?“ „Защото тук нищо не ми принадлежи - отвърнал младежът. - С празни ръце дойдох, с празни ръце ще трябва да напусна. Това е сън: нищо тук не ми принадлежи“.
Това е моментът, от който човек започва да става религиозен. Ако нещо ти принадлежи в този свят, ти още не си готов да бъдеш религиозен. С празни ръце ти идваш, с празни ръце си заминаваш. Веднъж щом разбереш това, като в проблясък на светкавица всичко става ясно. Този свят не може да бъде твой дом - най-многото престой за през нощта. На сутринта ще си тръгнеш.
Веднъж щом почувстваш, че ти си тук само за момент - ти не можеш да притежаваш нищо, ти не можеш да имаш нищо тук - това се превръща в сън, което индусите наричат майя. То става илюзия. Това е дефиницията за майя: нещо, което изглежда твое, но не е; нещо, което изглежда истинско, но не е; нещо, което изглежда временно (може би вечно), а е само моментно - нещо, което е направено от материала, от който и сънищата са направени.
Ако човек не разбере това, ще продължава да прави нещата, които един ден ще разбере, че са безсмислени. В деня, в който дойде смъртта, целият ти живот се оказва безсмислен. Като се изправиш срещу смъртта, ще видиш, че ръцете ти са празни - а си работил здраво! Толкова си се измъчвал и безпокоил за неща, които не могат да се притежават.
Не е в природата на нещата те да се притежават. Притежаването е невъзможно, защото ти си тук само за няколко момента. Нещата са били тук преди теб; нещата ще бъдат тук и след теб. Ти идваш и си отиваш, светът остава. Бъди гост и не започвай да чувстваш и да вярваш, че тук си собственик. Тогава животът ти ще се промени незабавно; тогава животът ти ще приеме нов оттенък, нов цвят, ново измерение. Това измерение е религия. Веднъж щом разбереш това, ти ще се нуждаеш от посвещение - посвещение в другия свят. Той е достъпен, току зад ъгъла. Веднъж щом се разбере, че този свят е просто един сън, другият става достъпен.
Това е било цялото послание на Йоан Кръстител: Покайте се, понеже наближи царство небесно.
Това се разбира погрешно от християните по един невероятен, ужасен начин. От самото начало посланието е било погрешно разбрано. Хората са мислили, че светът ще свърши и че Йоан Кръстител предрича, предсказва края на света.
Понеже наближи царство небесно. Хората са мислили, че идва краят на този свят - това било погрешното разбиране - затова те чакали. Йоан Кръстител умрял, а нямало знак за идването на царството. Това царство продължавало, а онова царство никога не е дошло. После Исус отново казал същото нещо: Покайте се, защото наближи царство небесно. Тогава те чакали... после той бил разпнат... , а царството никога не дошло. И оттогава християните чакат в продължение на двадесет века.
Сега в ума са се появили много съмнения. Проповедникът продължава да повтаря тези думи от амвона, но те вече са изгубили значението си. Той самият знае, че те нямат смисъл. Той продължава да казва: „Покайте се, понеже наближи царство небесно“, но знае, че в продължение на двадесет века това не се е случило и светът си продължава.
Но значението съвсем не е такова. Няма да дойде краят на света: ще дойде твоят край. Когато Йоан Кръстител казва: „Покайте се, понеже наближи царство небесно“, той никога не е имал предвид, че този свят ще свърши. Той просто е имал предвид, че ти ще свършиш и че преди да умреш, да направиш връзка с другия свят. Покай се за всичко, което си направил, за да притежаваш този свят, покай се за начина, по който си живял в този сън като че ли е реалност, покай се за всичко, което си правил и мислил, защото всичко това е безпочвено.
Докато не се покаеш, няма да си способен да видиш, че царството Божие е точно зад ъгъла. Очите ти ще останат изпълнени с този свят; ти няма да можеш да видиш другия. Преди да може да се види другият свят, очите ти трябва напълно да се изчистят от този - светът на всички неща, светът на материята; светът на похотта, на страстта за притежаване; светът на алчността и гнева; светът на ревността, завистта; светът на омразата; светът на егото. Очите ти трябва напълно да се изчистят, да се измият, преди да можеш да видиш царството Божие. Фактически в момента, в който очите ти придобият яснота, този свят изчезва - точно както изчезва светът на сънищата на сутринта, когато се събудиш; друг един свят отваря врати. Царството Божие е реалност, а този свят е само продукт на твоя ум.
Из: „Следвай ме. Беседи върху притчите на Исус“, Том 1, Ошо, изд. Гуторанов
Картина: Evening Landscape with Rising Moon, 1889, by Vincent van Gogh; chinaoilpaintinggallery
