„Но понеже започнахте да търсите повече от света, отколкото от Господа, вие се усещате измамени в надеждите си и говорите: Какво ни прави Господ?“
(Christ in the Wilderness, 1872, by Ivan Nikolaevich Kramskoy)
╫ Езерни молитви
Увълчиха се хората и казват: Какво ни дава Господ?
Господ дава живот на всяко тяло; Господ дава лице на всяко нещо. Като дете милостив е Господ и себичността Му е непозната, както е при децата.
Господ дава всекиму това, което той търси от Него. Своята вечност Господ изпълва с даване, а вие казвате: Какво ни дава Господ? Не бихте могли и този въпрос да зададете, ако Господ не ви беше дал сила за това.
Господ събира сълзите на печалните в своята ръка. Господ посещава осъдените. Господ седи на болнишката постеля.
Господ бди над опасни пътища и над морските дълбини стражари, а вие казвате: какво ни прави Господ?
Това, което търсите от Господа, Той ви дава. Но понеже започнахте да търсите повече от света, отколкото от Господа, вие се усещате измамени в надеждите си и говорите: Какво ни прави Господ?
Като добър домакин Господ е сложил трапеза и чака гости. Внимава Господ за чукащи и бърза да отвори вратата на всеки гост. На трапезата Му са натрупани хубости несънувани; зад трапезата Му има много седалища. Който стигне до Неговата врата и почука, няма да бъде върнат, а вие казвате: Защо Господ не ни отвори, когато чукахме? Защото със съмнение чукахте на Божията врата, а с вяра на вратата на света.
На портите на душата ви стои Господ с метла, готов при първо повикване да измете душата ви от всяка нечистота, с тамян и благовония да я намирише и с момински накити да я украси – стои Господ и чака да Го повикате.
И на прага на сърцето ви стои Господ с голяма свещ, която гори без дим и пушек, стои Господ и чака повикване, за да внесе свещта в сърцето ви и да го осветли, да изгори всеки страх, страсти и грозни желания и да изгони всякакъв дим и лош мирис.
И на прага на ума ви стои Господ със Своята мъдрост и Своя език, готов при първо повикване да влезе вътре и да измие всички луди мисли, кални отпечатъци, погрешни представи, да изтрие всички мимолетни образи – стои Господ и чака да внесе Своя разум, Своя печат и Своето слово.
А вие казвате: Де е Господ? На прага на вашия живот. Затова животът ви е изкривен. Ако Господ беше в средата, дето Той е бил в началото и дето Му е мястото, животът ви щеше да бъде прав и вие щяхте да виждате Господа и нямаше да питате: Де е Господ?
Увълчихте се, затова питате: Де е Господ? Твърде добър е Господ, затова лошите не Го познават. Твърде прозрачен е Господ, затова прашните не Го виждат.
Твърде свят е Господ, затова несветите не Го усещат.
Ако няма достатъчно хора, за да се изповяда името Господне, Господ ще се покаже през тварите.
Ако пък и небесните звезди забравят името Господне, няма до го забравят безбройните войски от небесни ангели.
Колкото по-слабо се изповядва името Господне в едно царство, толкова по-силно гърми то в другото. Не може да се смали гърменето на Божието име, нито да се засили. Ако един поток пресъхне, друг ще дойде и така морето се държи на същата височина.
Из: „Езерни молитви“, Свети Николай Велимирович, изд. „Омфор“, 2009 г.
Картина: Christ in the Wilderness, 1872, by Ivan Nikolaevich Kramskoy; chinaoilpaintinggallery
