На 27 ноември Православната църква почита св. преподобни Теодосий Търновски † 1363 г.
Почитаният духовник и отшелник преподобни Теодосий Търновски, е най-видният идеолог на исихазма в средновековна България и ученик на Григорий Синаит. Неговата школа създава нова епоха в Българската църква, която повдига духа и културата на монашеството и на православното благочестие. Съществуват мнения, че скалният Аладжа манастир край Варна е част от огромен комплекс от над 500 подобни обители на територията на Североизточна България, свързани с разпространеното във Византия и България през ХIII - ХIV век учение за божествената енергия - исихазма.
Бог удостоил св. Теодосий Търновски с такива духовни дарования, каквито притежавали само древните светци на Христовата Църква. Неговият ученик, бъдещият патриарх Евтимий, го видял във време на съзерцателната му молитва като огнен стълб, а на другия ден, обливайки се в сълзи, преп. Теодосий предсказал, че Евтимий ще бъде Търновски патриарх, но при него ще бъде разорена тяхната любима обител и цяла България ще погине от турското нашествие. Преподобни Теодосий Търновски умира в патриаршеския манастир „Свети мъченик Мамант“ на 27 ноември 1363 г. В Константинопол при неговото погребение всички гръцки архиереи, които взели участие в опелото му, чули във въздуха ангелско пение. Константинополският синод го канонизирал за светец, а на патриарх Калист, възложили да напише житието му, от което споделяме кратък фрагмент.
(Св. преподобни Теодосий Търновски)
╫ Предсмъртното завещание на св. Теодосий
Блаженият Теодосий прекара там доста време, но недъгът му се засилваше и тялото му се топеше, докато външният човек крайно се изтощи, а славата на душата му цъфтеше според думите на божествения Павел: „Макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният... се подновява“. Като видя себе си съвсем изнемощял и че ще заминава при Бога, той повика вкупом учениците си и им рече следното:
Най-напред заповяда внимателно да пазят благочестивата вяра на апостолската Църква и нейните православни догмати, както сме приели от начало, и нищо нито да прибавяме, нито да отнемаме. Далеч от богомилската, сиреч месалианската ерес и от нечестието на Варлаама и Акиндина, които зле похулиха, като нарекоха създание божествената Христова слава на Таворската планина. Също така да пазят крепко Неговите свети заповеди, защото който внимателно пази тях, той е наистина християнин по име и същност.
Освен това да каляват в доброто своята воля и да обичат нестяжателния живот, поста и въздържанието, които имат свойството да приспиват страстите, да укротяват гнева и да прогонват плътските движения и душевния мрак, или с една дума - ¬ изсушават всяка плътска мокрота и сласт. Но и смъртната памет винаги да имат пред очи и страшното Спасителево изпитание, когато ще съди всички и всекиму ще въздаде според делата.
Никога да не изоставят богосъзерцанието, защотото е крепко оръжие против вражеските сили. И най-вече да държат с всички сили за любовта, която е върхът на добродетелите и пълнота на всички блага, и да оказват гостоприемство на всички. Да се държат далеч от клеветата, гнева и яростта, злопаметството и завистта, които помрачават душата и я правят чужда на Бога.
С тези и още много слова настави своите ученици Божият човек и с това им остави неотемлемо наследство. А те усърдно слушаха всичко това и се обливаха със сълзи, а като узнаха разлъката с добрия си отец, те сладко целуваха ръцете и нозете му. Но той им махна с ръка да мълчат и заповяда да го вдигнат. Те го вдигнаха, той седна и отвори уста, та с всичката си душа изговори Символа на вярата и изповяда всички църковни предания, които светата апостолска Църква предава на верните, и така причасти се с божествените Христови Тайни и пак легна. И веднага цялата килия се изпълни с неизречено благоухание. После видя пришествието на ангели и лицето му чудно просия и ги показваше с пръст на своите ученици и рече: „Вижте Божието воинство!“ И както сладко се взираше в тях, усмихнат предаде духа си в ръцете на Бога, Когото цял живот беше въжделял и при Когото отиде да получи награда за дългите си подвизи на 27 ноември 1363 г., в който ден преди доста години се помина и неговият учител, преподобният Григорий Синаит.
Патриархът взе със себе си целия църковен причт и архиерейския синод и го погреба в обителта „Свети мъченик Мамант“ с всички почести, защото така много го обичаше, както и самия старец и учител Григорий, чиито ученици се сподобиха да бъдат. И понеже всички архиереи чуха ангелско пение във въздуха, когато душата му излизаше от тялото, то решиха, че Теодосий е достоен да бъде причислен към светците и да бъде написано житието му за полза на другите.
Из: „Житие на свети Теодосий Търновски“, Патриарх Калист Константинополски (по превод на Ив. Марчевски, В. Търново, 1995 г.)
Изображение: Св. преподобни Теодосий Търновски
