„Науката, която не е от полза за самия човек, бива отхвърлена и от другите. Значи знанието на човек трябва първо да служи на самия него.“
Чрез историите на прочутия персийски поет и мистик Мевляна Джеляледдин Руми (1207-1273) и чрез своя личен анализ, турският психиатър и невропсихолог проф. Невзат Тархан се опитва да обясни модела „10 стъпки за възпитаване на емоционална интелигентност“. „Преди всяка притча отбелязвам съответния грешен модел на мислене, после представям съответната история от Мевляна и приключвам частта с коментар и цитат от двустишията „месневи”“, споделя той в книгата си „Словото на Руми като терапия“ (Изд. „Прозорец“).
(Wisdom of the East, fresco mural in Jefferson Hall, East-West Center, Honolulu, by Affandi, 1967)
~ Отрицателен модел на мислене:
„По-добре е да не правя нищо, отколкото да се занимавам с нещо, което ще е безуспешно.“
~ Притча от Руми
Бедуинът и философът
Един бедуин беше натоварил на камилата си два пълни чувала и се беше запътил нанякъде. Самият той беше седнал между двата чувала. Един човек по пътя го спря, за да си поговорят. Попита го за родината му и го разприказва. По време на този разпит използва красиви думи и приятни изрази.
След това каза:
- Какво има в тези два чувала? Кажи честно!
Бедуинът отвърна:
- В единия има пшеница, а в другия пясък, не е нещо за ядене!
Философът попита:
- Защо си натоварил пясък?
Бедуинът отговори:
- За да не е само чувалът с пшеницата, а да го уравновесява чувалът с пясъка.
Философът каза:
- Да беше съобразил да натовариш половината пшеница в единия, а другата половина в другия чувал, нямаше ли да е по-добре? Така хем чувалите щяха да олекнат, хем товарът на камилата.
Бедуинът много хареса тази идея и рече:
- Мъдри и свободомислещи философе, защо, макар че имаш способността да обмисляш добре нещата и имаш добри идеи, си толкова гол, вървиш пеша и се изморяваш?
Добросърдечният бедуин съжали философа и поиска да качи и него на камилата. А после каза:
- Ей, прекрасни философе, разкажи малко и за себе си. С такъв ум и с такива способности ти си или някой везир, или падишах. Не се крий, кажи истината!
Философът каза:
- Не съм нито едното от двете. Аз съм човек от народа. Я виж как изглеждам и как съм облечен!
Бедуинът попита:
- Колко камили и колко вола имаш?
Философът отвърна:
- Не говори излишно, нямам нито едното от двете.
Бедуинът каза:
- Поне кажи каква е стоката в дюкяна ти, какво е богатството ти!
- Аз нямам нито дюкян, нито дом!
- Тогава да попитам за парите ти, колко пари имаш? Ти вървиш съвсем сам и даваш добри съвети. Вероятно знаеш как чрез химията да превърнеш всичкия бакър на земята в злато. В тебе има премного ум и образованост.
Философът каза:
- Ей, гордост на арабското племе, честна дума, всичкото ми имане дори не струва колкото една вечеря. Постоянно тичам босоног и гологлав. Който ми даде филийка хляб, при него отивам. От толкова мъдрост, добродетели и умения получих само мечти и главоболия.
Тогава бедуинът рече:
- Върви си, махни се от мен! Нека твоето нещастие не се стовари и върху моята глава. Дръж по-далеч от мен тази своя злополучна мъдрост. Твоите думи носят нещастие на хората от нашето време. Или ти върви в онази посока, или аз ще тръгна в тази. Или пък ти върви напред, а аз отзад. Да има пшеница в единия чувал, а в другия пясък, е по-добре от твоята мъдрост, злочести човече! Моята глупост е честита глупост. Защото сърцето ми е доволно, а душата ми е смирена пред Бога. Ако и ти искаш оплакванията и лошият ти късмет да намалеят, работи и се труди, така че тези мисли да се стопят.
~ Философ, който не е от полза за самия себе си
Въпреки начетеността и мъдростта си философът е беден. Като оставя настрана истинските причини за проблемите на философа, бедуинът се отказва от шанса да се възползва от него. И оправдава това решение с довода „Наука, мъдрост и умение, които не ти носят полза, и на мен няма да помогнат“. В притчата се говори за наука, мъдрост и умение. Ако всички те се използват с добра цел, ще се постигнат добри резултати. Ако до тях се прибегне с лошо намерение, тогава ще породят лоши резултати. Подобно на следния пример. Ако един крадец е много трудолюбив, той може да стане богат крадец. Не можем да отречем трудолюбието му само защото сме разбрали, че е крадец.
Бедуинът трябва да мисли за събитията, като ги разделя едно от друго. Едно е дали мъдростта, добродетелта и умението са полезни, а друго е дали човекът, който притежава тези изключителни качества, се е възползвал от тях. Когато бедуинът не вижда финансова изгода, той отхвърля всички тези особености и затова постъпва като човек, който обобщава. А трябваше да разпита „Как е възможно тези качества да не са ти били от полза въпреки всичкото това знание?“. Да се поинтересува, казвайки: „Ако човек с такива качества не е богат, обикновено не е и толкова беден“.
А философът не е имал успех по отношение на прилагане на добродетелите, мъдростта и умението, които притежава в името на добри цели. Знаете, че в старите религиозни училища са се преподавали всякакви науки. Един от предметите там е бил наука за политиката. Един ден един от учениците казва: „Аз нямам нужда от науката за политиката. Вече знам арабски, синтаксис и принципите на исляма. Искам да отида и да разказвам знанията си на хората“. Учителят му отвръща: „Виж, научи и политическата наука, а после върви и разказвай знанията си“. Но ученикът не слуша учителя си. Отива и започва да разказва знанията си на хората. Обаче навсякъде получава бой с пръчка и бива изгонен. По никакъв начин не може да разбере причината за това. Един ден се връща и пита учителя си. А той му отвръща: „Случва се така, понеже не знаеш науката за политиката“. После ученикът посещава и уроците по политика, завършва образованието си и започва да преподава. Отново разказва същите неща на същите места, но този път на правилното място, по подходящия начин и с подходящата продължителност. Внимава дали казаното от него може да бъде прието. Тоест важно е как казвате дадено нещо също толкова, колкото и самото нещо.
А в притчата има един философ, който не може навреме и на място да използва добродетелите, мъдростта и умението си. Причината философите да не могат да се възползват от знанията си, обикновено е това, че притежават его и високомерие, които не се подчиняват на знанията им. Тези хора са полезни за останалите, но в същото време поради високомерието си не са от полза за самите себе си. Една от причините бедуинът да поиска да отдалечи философа от себе си е страхът му високомерието му да не го зарази. Но ако бедуинът беше умен, можеше да се възползва от правилното поведение на философа и да сложи граница пред грешното му държание. Това щеше да е по-правилното за самия него. Той е сметнал, че е по-добре един човек, вместо да върши нещо без успех, изобщо да не го върши, затова изцяло е отхвърлил ползата от философа.
Ако погледнем от гледната точка на философа, ще видим, че науката, която не е от полза за самия човек, бива отхвърлена и от другите. Значи знанието на човек трябва първо да служи на самия него. Ако може да приложи на практика онова, което знае, тогава и другите хора може да го вземат за пример. Съществува примерът от великия Бедуиззаман относно овцата и птицата. Овцата пасе, смила тревата и я преработва. Като продукт дава мляко, което е лесно и приятно за пиене. А пък птицата смесва изяденото със слюнката си и го дава на рожбата си. Птичето трудно го смила. Ученият трябва да е като овцата, а не като птицата. Трябва да приема и смила, а после да дава на другите знанието, което сам разказва.
~ Цитат от Месневи
„Онзи, който търси мъдрост, става извор на мъдрост, избавя се от учене и причини.“ (1,1064)
От: „Словото на Руми като терапия“, Невзат Тархан, изд. „Прозорец“, 2020 г.
* Wisdom of the East, fresco mural in Jefferson Hall, East-West Center, Honolulu, by Affandi, 1967
