„Радостта е една от ключовите думи в Новия Завет. Изобщо радостта е критерий, който определя отношението ни към живота.“
The Birth of Christ Carlo Saraceni
† Слово на Протойерей Александър Иляшенко
(Настоятел на храма „Всемилостивият Спасител“ към бившия Скорбященски манастир, Москва)
Изминаха Рождественските пости. Като погледнем назад, ние обикновено се отнасяме към тяхното начало с известно съжаление и разочарование. Едва ли сме успели да направим всичко, което сме искали, което сме планирали, едва ли сме изпълнили всички задачи, поставени в навечерието на поста, едва ли сме се подготвили за празника така, както сме мечтали.
Но мисля, че не бива да се огорчаваме и да униваме по този повод. Защото не става дума за това какви подвижници сме (или напротив – колко сме немощни), а за това колко милостив е Господ, Който дойде в нашия грешен свят, при нас, заради нашето спасение. Бог хиляди години очаква момента, когато човечеството ще е способно дори не толкова да приеме, колкото да се отзове на Неговото учение, което най-вероятно е било неразбираемо за хората в предишните векове.
И ето Господ идва в нашия неустроен, изпълнен със скърби и болка свят и явява Своето търпение към всички хора с техните немощи и грехове. И това ни дава надежда, че Той ще приеме също и нас грешните.
Именно затова по-добре да не наблягаме на своите подвизи, на своите успехи или несполуки, а да се взрем в онези, които са посрещнали достойно Спасителя. Църквата ни показва този пример, който важи за всички хора на всички времена.
Ние знаем, че мъдреците тръгват на път, за да принесат своите дарове на Младенеца Христос. Това е дълъг, непознат път, изпълнен с опасности. Но те вървят с вярата, че Господ ще им посочи правилната посока.
За нас, съвременните хора, свикнали с множество удобства, ни е трудно да си представим какво е означавало да тръгнеш на пътешествие тогава. Огромен е бил рискът да загубиш живота си – да загинеш от ръката на разбойници, или на чуждоземци, поради болест или поради природно бедствие. Въпреки всичко това влъхвите тръгват на път.
И ето те поднасят на Спасителя своите дарове. Като мъдреци те разбират дълбинната същина на нещата. Те поднасят златото не просто като скъпоценен метал. Ценността му се измерва не само с паричен еквивалент. Златото се използва за украса на царските одежди и дори – за украса на храмове.
Мъдреците донасят на Младенеца това, което е достойно за Царя, Когото пророчески разпознават благодарение на своята вяра и молитва, и разбира се, благодарение на Божията милост. Ние знаем, че без милостта Божия нищо не е възможно.
Влъхвите даряват на Спасителя също и тамян. Забележете, материалната цена на тамяна съвсем не е толкова висока, колкото на златото. Но тук става дума за съкровената стойност. Тамянът символизира молитвата, която се възнася към Бога и която е угодна Богу.
Третият прекрасен дар е смирна, благовонно масло, с което се помазват телата на покойниците. Така смирната е своеобразен последен дар, който се донася на скъпия човек. Смирната, която даряват мъдреците, не само символизира това, че на Спасителя предстои да принесе Себе Си доброволно в жертва за греховете на хората. Смирната също е и израз на любов.
Колко дълбоки смисли съдържа краткият евангелски разказ за посещението на мъдреците от Изток (Мат. 2:1-12). За нас това е пример как с любов, с трепет и благоговение трябва да се отнасяме към Богомладенеца Христос, Който оставя Своето небесно жилище и снисхожда към нас – човеците, за да сподели с нас нашата съдба, нашата скръб и дори нашата безнадеждност.
Неговото пришествие ни изпълва с надежда, че може да се намери изход и от най-тежкото, най-безнадеждното утеснение; Неговото пришествие ни напомня за истинската дълбока радост – радостта от богообщението, радостта от спасението, радостта от това, че ни се дава възможност да имаме живот в Христа.
Радостта е една от ключовите думи в Новия Завет. Изобщо радостта е критерий, който определя отношението ни към живота
Ако нямаме радост, значи нещо не е наред, значи вървим в грешната посока, различна от тази, в която са се движили мъдреците.
Даже в скръбта човек може да намери радост. А ако в душите ни има радост, която можем и искаме да споделим с близките си, значи всичко е наред, значи Божията милост е с нас. Желая всички ние да сме способни да приемем радостта, която ни дарява Господ, да можем да я съхраним и да я пренесем през всички дни на настъпващата Нова година.
Поздравявам всички с тази радост, за която така ясно ни говори празникът Рождество Христово.
* Материал на pravmir.ru - Превод Евгения Николчева
Източник: pravoslavie.bg
Изображение: The Birth of Christ Carlo Saraceni; chinaoilpaintinggallery
