Родителските заповеди, чиито послания моделират поведението на децата ~ според психолога Ерик Берн
Темата за родителските заповеди и разрешения е една от най-изследваните променливи в съвременната психология. Тези заповеди (които са чиста проба обуславящи норми) стигат до детето по различни начини. В повечето случаи са имплицитни и се предават под формата на невербални послания.
(Eric Berne, 1969, © Archive at UCSF)
Ерик Берн, за когото Азът е съставен от три състояния (Родител, Зрял индивид и Детето във вас), казва, че тези съпровождащи възпитанието ни повели остават закодирани в нашия вътрешен Родител (който не е нищо друго, освен интроекция на фигурите на бащата и майката) и че те моделират поведението ни в определени ситуации.
Берн предлага списък на тринайсете „основни“ заповеди, от които произтичат всички останали. Заповедите на Берн са следните:
1. Не бъди. Тази заповед се издава, когато детето се роди в „неподходящ момент“. Родителите му са пред раздяла или са твърде възрастни, твърде млади, твърде бедни, твърде необвързани. Невинаги детето е плод на нежелана бременност – по-скоро е резултат от нежелано раждане.
Това уточнение е изключително важно. Напоследък с ужас виждам етикета „нежелано дете“ в медицинските документи, в които би трябвало най-много да присъства фразата „непланирана бременност“, чието значение е съвсем различно.
2. Не бъди това, което си. В този случай родителите са искали дете с различен пол, с различен цвят на кожата, дете, което е напълно здраво, или – както често се случва – са искали дете, което да заеме мястото на друг човек (неговия баща, неговата майка или братче, което наскоро е починало).
3. Не се приближавай твърде много. Това послание е свързано със способността или неспособността на родителите да се справят със собствената си болка. Когато детето има насреща си неспирно кървяща рана, причинена от семейна загуба, за него няма нищо по-нормално от това да си изгради съответното поведение. Има случаи, в които тази заповед е израз на затруднението, което самите родители изпитват при физически контакт. (Сесилия ми разказа за едно нейно пътуване до Германия, когато с ужас видяла как пред една детска градина родителите посрещали децата си с официално ръкостискане.)
4. Стой настрана. Това послание е донякъде свързано с предишното. Възможно е да е продиктувано от подсъзнателния защитен механизъм на родителите срещу страха от загуба, но нерядко детето го интерпретира в контекста на социалната изолация на семейството. Родителите нямат приятели, не посещават роднини, не принадлежат към никаква група, клуб или политическо ядро. Семейството представлява единица, която е изолирана от заобикалящата я среда.
5. Не пораствай. Тази заповед се дава от родители, които имат нужда от някого, за когото да се грижат – с други думи, искат дете, върху което да проектират собствената си нужда от грижа и защита. Понякога се наблюдава при родители, които се ужасяват например от мисълта как ще се справят с кипящата сексуалност на подрастващото си дете. Най-общо казано, родителите, които дават такава заповед, използват детето си, за да внесат смисъл в собствения си живот.
6. Не бъди дете. Тази заповед е противоположна на предишната (двете не са непременно несъвместими и съвкупността им се изразява в повелята не съществувай). Тази заповед се дава от родители, неприемащи отговорността да имат дете, което се нуждае от тях. Понякога целта е да принудят детето да поеме грижата за по-малките си братчета или сестрички, или дори за родителите си, които се държат като деца.
7. Не умееш. Тук родителите подценяват постиженията на децата си, като неспирно ги сравняват с тези на други деца, с постиженията на възрастните и понякога дори с постигнатото от самите тях. С този механизъм те омаловажават егото на детето.
8. Бъди нещастен. Тази заповед се дава от родители, които обръщат внимание на децата си само когато децата имат проблеми или са болни. От съвсем ранна възраст децата биват възпитавани, че когато не са добре, това може да им донесе странични ползи.
9. Не! Това нареждане най-често се дава от родители, които са твърде плашливи. Детето се научава, че животът е опасен и че всичко, което прави, носи риск за него (особено нещата, които му доставят удоволствие).
10. Ти не си важен. Тази заповед идва от родители, които „нямат време“ да се занимават с училището на децата си, с приятелчетата им, с нуждите им. Тези отговорности са прехвърлени върху домашни помощници, баби или просто биват пренебрегвани. Понякога тази заповед се проявява в изключване на детето от семейната действителност („…трябва да говорим за нещо важно, ти върви да си играеш“).
11. Бъди съвършен. Тази заповед е последица от суетността на родителите. Те изискват от децата си високи оценки, успехи в спорта или артистичен талант, за да се гордеят „със самите себе си“ за това, че детето им е толкова добро, способно или интелигентно. В образованието на децата си обръщат внимание или само на отличните бележки, или само на двойките. Първите се награждават, последните се наказват. Всички останали оценки са напълно пренебрегвани. „Какво означава ’много добър’? Голяма работа, ’много добър’ могат да пишат на всеки…“
12. Не мисли. Възможно е тази заповед да е разновидност на „не пораствай“. Тук скритата заплаха е свързана с това детето да има собствени идеи. Различните убеждения са опасни, да се мисли за „определени неща“ (секс, наркотици, свобода) е зловредно. Тази заповед има няколко нива: като се започне от „не мисли за онова, за което мислиш, а за това, което би трябвало да мислиш“, и се стигне до „не мисли за нищо“.
13. Не чувствай. Родителите дават тази заповед, когато се страхуват от собствените си чувства или когато определено чувство е изкоренено от емоционалния им регистър: често това са тъгата или болката, понякога е радостта.
Тази заповед също има разновидности:
„Не чувствай нищо“.
„Не чувствай болка“.
„Не чувствай онова, което чувстваш, а което аз ти кажа да чувстваш“.
Намирам тази последна заповед – дали заради професионална деформация, или защото се среща най-често — за най-непоносима. Боря се срещу нея всеки ден в кабинета.
От „Писма до Клаудия“, Хорхе Букай
Изображения ~ happyfamilies.com.au, ericberne.com