„Тригодишното дете е наблюдателно и задава въпроси, вдъхновени от съзнателното му желание да порасне, по идентификация с всеки, който за него има стойност на образец - по-големите деца или възрастните от неговия пол.“ ~ Франсоаз ДОЛТО
♥ Тригодишните деца
Какво ще рече всъщност да бъдеш на три години? Това означава, че детето осъзнава себе си като момиче или момче по силата на половата разлика, а не само от думите на хората. Означава, че добре говори майчиния си език; че е придобило хранителни навици и се храни само, може или скоро ще започне да се обслужва, да владее функциите на сфинктера; самостоятелно е за своите нужди, жестовете му са сръчни, а походката - уверена. То обича да пее, да танцува и да играе с всичко. Това означава още, че може да назовава своите действия - всяко едно от тях (дори говори на себе си за всичко, което извършва), а действията на другите, дори неизказани, представляват за него вид език.
Тригодишното дете е наблюдателно и задава въпроси, вдъхновени от съзнателното му желание да порасне, по идентификация с всеки, който за него има стойност на образец - по-големите деца или възрастните от неговия пол. То е доволно да бъде в компанията на хората от своето обкръжение, с които установява непрестанни, макар и нетрайни връзки на словесно или друго общуване. Дори да е привлечено от другите деца, от почти всички животни и да обича всякакви растения, то избира своите образци на съзнателна идентификация сред човешкия вид, близките и най-вече родителите си, по-големите братя и сестри и хората, които уважават и са уважавани от семейството му.
Така изглежда едно средно интелигентно тригодишно дете, ако е отгледано човешки. Можем още да добавим, че то знае своето име и адрес, както и имената на братята, сестрите и родителите си, ако има такива. Това дете обаче все още не познава родствените връзки между чичовци, лели и братовчеди - след детската градина тук идва ролята на училището в съчетание с обясненията на родителите. Училището взема участие и в обучението за разграничаване на сетивата, сетивните органи и речника, съответстващ на всяко специфично възприятие, включително и тези за удоволствие и болка, гениталните усещания и значението на половите органи в предстоящото съзряване. Както много детски градини, училището ще го научи да се грижи за растенията и животните, което е чудесно, стига винаги да се подчертават приликите и разликите с човешкото същество.
Цялото възпитание, в човешкия смисъл на тази дума, представлява въвеждане в законите на езика и желанието - общовалидните за всеки възрастен и дете закони на обществото и природата по отношение на естественото безсилие на детето, което изчезва с израстването. Възпитанието не се занимава с естествените нужди, които при здравия човек се развиват както при останалите човекоподобни бозайници - в последователен и установен ред, какъвто впрочем той може да бъде обучен да проследява.
Да допуснем, че с тръгване на така наречената детска градина детето наистина е достигнало тригодишната възраст, за която говорих. Какво му е необходимо на този етап? То се нуждае от примери за изглаждане на характера, от търпение и уважение. Има нужда да се убеди, че в групата е толкова потребно, колкото и всички други деца - всяко е необходимо на останалите така, както те на него. То трябва да бъде напътствано в условия на сигурност да получава отговори на всичките си въпроси, както и средства за удовлетворяване на своите желания чрез приятни дейности. То иска да се приобщи към двама, трима и повече свои връстници, за да се занимават заедно с интересни за тях неща.
Необходимо е социално приложение и изразходване на двигателната и словесната враждебност. Следователно ролята на учителя е да отдели достатъчно време от часовете за активни игри и да насърчава съревнования за културно и словесно изразяване. Детето е заинтригувано както от телесни, така и от мисловни дейности. Учителят трябва да подкрепя начинанията за общуване, за разказвателно въображение и насочване на желанията към предметни дейности, избрани от децата. В това се състои първоначалната учебна дейност още много преди етапа за изобразяване на знаци и така нареченото обучение по четене и писане. Това е етапът за въвеждане в изкуството, в законите на музикалния ритъм и слух, обучението за слушане на музика, към която всички деца имат наклонности, докато са малки, а за някои от тях вече е настъпил моментът да открият удоволствието от свиренето. Това е етапът за наблюдение и насочване на вниманието към картинните изображения, към които децата са предразположени след две и половина годишна възраст (наречена в психоанализата „анален стадий“), но да творят чрез рисуване и оцветяване те обичат след третата година. Това представлява възпитанието - въвеждане в символните средства за изразяване на оралните, слуховите и зрителните нагони. При човешкото същество единствено оралните нагони на желанието подлежат на обучение, докато потребностите се възприемат непосредствено в културна и цивилизована среда, която зачита детето, а също и по силата на самата негова идентификация с родителите и възрастните, с които съжителства.
Що се отнася до обучението за графично изобразяване на знаци и тяхното разпознаване, т.е. писането и четенето, намирам, че в днешно време е безсмислено да им се посвещават цели две години в големи групи. Когато детето прояви желание да се научи да чете и пише, това става много бързо, стига ежедневно да прекарва наистина съвсем кратко време в малка група, а не в цял клас, където един внимава, друг - не, просто защото не му се гледат и преповтарят някакви знаци, които учителката пише по дъската. Това означава да бъде научено да изобразява звуците чрез думи, които иска да предаде на друго дете или на онзи, с когото иска да общува, в негово отсъствие. С други думи, това обучаване на четене и писане няма никакъв смисъл и културата започва да се превръща в отчуждение по волята на възрастния, което е именно обратното на нейното истинско призвание.
Детската градина трябва да бъде предназначена само за деца, които наистина са достигнали нивото на т.нар. тригодишна възраст (независимо дали реално са на две и половина или на осем), и трябва да приключи на около осемгодишна възраст, когато са устойчиви, обичат да се занимават, да четат и пишат за свое удоволствие и да играят на развлекателни игри в група. Училищното обучение по писане, четене и смятане трябва да се осъществява в малки групи от по пет деца на учителка. Желаещите да учат да четат и пишат могат да се събират около кръгла маса най-много веднъж-два пъти на ден за десет-петнадесет минути, където да бъдат въвеждани в тези дисциплини. През това време останалата част от класа или отделни групи отиват при други възпитатели, които ги занимават с дейности за боравене с ръце и тяло, за наблюдение, жестове и словесно изразяване или колективни игри, организирани от подготвени за целта учители. Що се отнася до паметта, упражнявана чрез ритми и мелодии и поддържана от въображението, тя може да бъде занимавана с припомняне на разказаните истории. Много преди възрастта за писане и четене приказките и цялото литературно творчество на дадена култура трябва да бъдат широко разпространени сред най-малките, за да предизвикат истински интерес и у дома, където заедно с книгата детето ще продължи вълнуващата история, разказана от учителката, която го е научила да смесва своето въображение с елементи от текста, приканващи фантазията да измени и доразвие историята.
Из: „Основни етапи на детството“, Франсоаз Долто, изд. „Колибри“, 2009 г.
Снимка: Françoise Dolto (1908-1988)
