„Силата на въздействие на музиката и живописта, тези два вида изкуство, формиращи естетическия вкус, зависят от ранното възпитание. Музикалното образование в ранна възраст се отразява даже на външността на детето.“
(The Young Flute Player, 1630, by Judith Leyster)
♥ Красотата на изкуствата
Счита се, че външността на човека изцяло зависи от наследствеността. И все пак навярно не един път сте забелязвали как се изменя външността на човека в зависимост от това как се устройва неговия живот. Разбира се, да се изменят кардинално носа или очите може само чрез пластична хирургия, но външността като цяло и маниерите на поведение видимо се изменят в зависимост от жизнените обстоятелства.
Особено нагледно тези изменения може да се наблюдават при децата. Така например, външният облик на дете, което слуша музика или взима уроци по музика, безусловно се изменя под влияние на тези занятия. Ние проведохме експеримент в Асоциацията за ранно развитие с група малки деца, които отначало, когато майките им за пръв път ги събрали заедно, по нищо не се отличавали едно от друго. След това произволно отделили от тази група една част и им дали да слушат „Малка нощна музика” на Моцарт. След 4 месеца тези деца съществено се отличавали от останалите: били по-живи и очите им блестели по-ярко.
Известният японски музикален критик Маруо ми написа писмо: „Звуците оказват огромно въздействие върху човека. Внимателните майки вероятно са забелязали как са се изменили децата от времето на Втората световна война. Това е станало по три причини:
- Израстване на културното ниво на самите майки;
- Подобряване на храненето;
- Засилване въздействието на звуците върху децата.
Маруо е сигурен, че музиката изменя изражението на лицата. Той е наблюдавал този интересен феномен нееднократно. Поради това той използва метода „потапяне на човек в музика” с пълна увереност, че музиката прави човека красив. Той счита, че вече и на няколкомесечното бебе не му е достатъчно да слуша само говор, то безусловно слуша и музиката, която звучи по радиото, телевизията, от магнитофонните записи.
В нашето експериментално училище за възпитание на таланти децата учат стихотворения хайку за тренировка на паметта. Хайку са много полезни за тази цел, защото са кратки, ритмични, лесно се запомнят. Отначало децата учат по едно стихотворение всеки ден. Разказват им съдържанието на стихотворението, на следващия ден го учат наизуст и получават за задача да научат ново. По този начин детето си тренира паметта, но с това получава и удоволствие. Ако първият път детето е трябвало да чуе стихотворението 10 пъти преди да го запомни, то следващият път са му достатъчни 3-4 повторения, а след това – и един път. Казвали са ми, че децата научават по 170 стихотворения годишно.
Повторението е майка на знанието. Това е аксиома. Ако детето е забравило редче, нека повтори цялото стихотворение от началото до края. Тези, които са тренирали паметта си по този начин, могат да запомнят цяла приказка след 4-5 прочитания. Някои читатели ще се отнесат със съмнение към този метод на трениране на паметта. Аз също отначало считах, че хайку не са съвсем подходящи за деца. Обаче целта на такива занятия е не просто да учат наизуст, но също да се развива естетическото чувство на детето, неговите умствени способности и творчески потенциал.
Мозъкът на детето е способен да задържи в паметта от 100 до 200 кратки стихотворения. Но паметта ръждясва, ако не се използва. Колкото по-интензивно се използва, толкова по-добре тя функционира и се развива. Способността на детето да запомня трябва да се тренира, докато то все още намира удоволствие в повторението. Обграждайте малките деца с най-доброто, което имате.
Един продавач на антики обграждал ученика си през първите 6 месеца от обучението му само с най-ценните и истински произведения на изкуството, защото като се нагледа на тях, винаги да може да отличава истинския антиквариат от фалшификата. Този метод на обучение е добре приложим при възпитанието на детето. Ако в неговия мозък, който все още е като чист лист хартия, се запечата истинско изкуство, то ще остане там за цял живот. Неговият мозък ще откаже да възприема фалшификати, когато стане възрастен и родителите не могат да влияят на вкусовете му. Ако обаче в мозъка му се запечатат фалшификати, то ще бъде нечувствително към истинското изкуство. Разбира се, не винаги е лесно да се отличи истинското от фалшивото. Формирайки естетическите потребности на своето дете, родителите са длъжни да се доверяват и на своя вкус, и да се ръководят от прекрасните произведения на изкуството, които са били ценени винаги.
Не трябва да се дават на детето само книжки с примитивни картинки, доколкото се предполага, че то не би могло да разбере по-сложния език на живописта. Ако родителите ценят Матис и Пикасо, разбира се, те биха могли да показват картините им на детето си. Ако получават наслада от музиката на Бетовен и Моцарт, нека и детето ги слуша колкото може по-често. Когато в мозъка се образува стереотип на истинското изкуство, той ще бъде основа за оценка на произведения на изкуството през по-нататъшния живот.
Днес майките в цял свят се карат на децата си за това, че нищо друго освен поп музиката не ги интересува. Но какво може да се очаква от подрастващи, ако още от ранно детство, като правило, те слушат само такава музика, която здраво се е запечатала в техния мозък. Разбира се, те вече не са в състояние да възприемат по-сложна музика. Когато определени щампи са формирани в съзнанието, трудно могат да се приучат децата към нещо друго. Силата на въздействие на музиката и живописта, тези два вида изкуство, формиращи естетическия вкус, зависят от ранното възпитание. Ако бъде заложен здрав фундамент, това ще облекчи по-нататъшния живот на детето. Помощта на родителите трябва да е своевременна.
От: „След тригодишна възраст е вече късно“, Масару Ибука
Картина: The Young Flute Player, 1630, by Judith Leyster; chinaoilpaintinggallery
