„Когато бебето плаче, това означава, че то нещо иска и да се остави неговата молба без отговор, означава да го лишите от самото начало от общуване.“
Breakfast in Bed (1897) by Mary Cassatt
~ Игнорирането на детето е по-лошо, отколкото да му се угажда
В семейства с различни условия на живот израстват умни и глупави, талантливи и бездарни деца. Може да се предположи, обаче, че тези различия се коренят не само във финансовото положение на семейството, а и в различното отношение на родителите към възпитанието на децата. Според статистическите данни, колкото „по-свободно” възпитават родителите детето си, толкова по-неуверено в себе си то израства. На такива деца обикновено не им достига обич, през цялото време търсят вниманието на възрастните.
Под „свободно” възпитание се разбира нередовната, несистемната грижа за детето, кърми се само тогава, когато то само поиска, изобилие от играчки и в същото време отсъствие на полагащото се внимание, когато забравят да му сменят пелените, да го сложат навреме да спи и т.н.
И макар има доста примери, когато прекалената грижа прави детето нервно и срамежливо, все пак по правило детето, израснало в любов, по-бързо се адаптира към обществото, ще бъде по-уравновесено и добро.
Днес все повече жени се посвещават на работата си, а не на домакинството и възпитанието на децата и затова все по-често се появява „дете с ключ на врата”, което се прибира от училище в празния дом. Аз не съм против това и двамата родители да печелят, но съм убеден, че децата не трябва да остават сами в името на „свободното” възпитание, лишавайки ги от същата любов и грижа на възрастните, от които те така се нуждаят.
Детският страх понякога се отнася за такива неща, за които възрастните не се и досещат. Обикновено ние считаме, че ранното детство е най-щастливият период в живота, където няма място за страх и безпокойство от окръжаващия свят. Обаче се оказва, че в действителност не винаги сме били щастливи в детските си години. И децата, както и възрастните, имат своите страхове и причините за тях често се крият в това, за което ние и не подозираме. Искам само да кажа, че това, което възрастните считат за празна работа или дреболия, може да остави дълбока следа в душата на детето.
~ Новороденото чувства, когато родителите се карат
По лицето на детето много лесно може да се определи кога неговите родители са скарани, в конфликт или се ругаят: изражението му е на потиснатост и безпокойство. Може и да възразите, че това са глупости, че новороденото не може да възприема всички тънкости във взаимоотношенията между родителите. Между другото новороденото е надарено с чувствителен ум, който реагира на всяка външна промяна.
Помислете, какво ще стане с дете, което всеки ден наблюдава уродливите кавги на родителите си. Разбира се, то не разбира значението на всички пререкания, но злобата и ругатните обезателно ще се отразят на неговите чувства, може би на цялото му същество. И не е чудно, че лицето на дете, израснало в обстановка на неприязън, е мрачно и напрегнато.
Очите или носът се предават на вашето дете по наследство, а изражението на лицето му е огледало, в което се отразяват отношенията в семейството. В детето, растящо в обстановка на отчуждение и неприязън, още с идването му в детската градина и в училище вече зреят бъдещото нещастие и разрушение. Нарушенията на закона от страна на подрастващите са потвърждаващи тази теза примери. Съвсем не е задължително да правите нещо особено, за да подпомогнете ранното развитие на вашето дете. Като начало най-доброто е да създадете хармонични отношения в семейството и приятна психологическа атмосфера.
~ Взимайте често детето на ръце
Щом майката вземе детето на ръце, то престава да плаче и се усмихва – кой не познава тази ситуация, всеки родител я е изпитвал стотици пъти. Но традиционната мъдрост предупреждава майките, които взимат детето на ръце всеки път, когато трябва да бъде успокоено, тъй като у детето може да се изработи навик да постига с плач изпълнението на своите желания.
„Каквото и да правите, детето няма да се успокои, докато не го вземете на ръце” – плашат родителите. Това така ли е? Ако приемате това като предупреждение срещу сляпото обожание на своето дете, мога да се съглася с това. Но аз съм категорично против буквалното му приемане. Убеден съм, че е редно детето да се взима на ръце колкото може по-често. За бебето, което не познава друг начин на себеизразяване, плачът е единствения начин да привлече към себе си вниманието. Когато бебето плаче, това означава, че то нещо иска и да се остави неговата молба без отговор, означава да го лишите от самото начало от общуване.
Здравият смисъл доказва, че общуването на детето с майката и особено тактилното общуване, е много важно за умственото му развитие. Нежността, с която майката държи бебето на ръце е така важна за емоционалното му състояние, както млякото за неговото физическо здраве. Аз поощрявам навика колкото може често да се взима детето на ръце. Защото ми се иска у всяко дете да има достатъчно такова общуване, съприкосновение с родителите. Аз виждам в това важен фактор за формирането на отзивчив човек.
~ Не се бойте да вземате детето при себе си в леглото
Тази, както и по-горната традиция да се взема детето на ръце, е осъждана в Япония като нежелателен, наследен от предишните поколения, навик. Обратното, може да се намери нов смисъл в навика да се спи заедно с детето, ако се помисли за неговото психическо и умствено развитие. Например, ако на майката не й остава време за общуване с детето, може да полежи с него, докато то заспи. В това кратко време детето е съвършено спокойно и възприемчив. Затова, ако не просто лежите до него, а му изпеете една песничка, това ще окаже положително развиващо влияние на детето.
Може също да се предложи не на мама, а на таткото, който не е бил цял ден вкъщи, да използва тази възможност да пообщува с детето. Има изследвания, които показват, че в полусън информацията се запомня лесно и остава в подсъзнанието, при това може лесно да се извлече след събуждане.
Така че могат да се достигнат най-неочаквани резултати, обучавайки детето в полусън.
Избрано от: „След тригодишна възраст е вече късно“, Масару Ибука
Картина: Breakfast in Bed (1897) by Mary Cassatt; chinaoilpaintinggallery
