Сигурно мнозина от вас още помнят онези черно-бели години, когато социалистическа България масово изселваше селата в новопостроени за по-малко от половин петилетка панелни блокове. Да се сдобият нашите родители с „апартамента мечта" им костваше доста рушвети под бюрото, няколко картона домашни яйца, тенеке сирене и поне едно прасе. Да живеят бабите!
Съвсем скоро започваше и великото преселение на народите...
Домовете ни се различаваха само по табелките „Семейство Петкови" или „Семейство Стоянови", но и у Стоянови и у Петкови мебелите бяха почти еднакви – секция „Павлина", „Антоанета" или някое друго китно българско име.
Да, това бяха едни наистина сюблимни моменти в живота на всички нас - градските чада от селски произход!
Люлин ФОРЕВЪР!
