Преди да умра искам...

Before-I-Die-book-table-720x365

Има много начини хората около нас да подобрят живота ни. Не посещаваме всички съседи и много от мъдростта не се предава, въпреки че споделяме едно и също обществено пространство.

През последните няколко години се опитвах да споделя повече със съседите си като използвах стикери, шаблони и тебешир. Тези проекти бяха породени от въпроси като - колко плащат съседите ми за апартаментите си. Как можем да дадем или да вземем под наем повече неща без да чукаме по вратите на съседите си в неудобно време? Как можем да споделим спомените си за напуснатите от нас сгради и да разберем повече за озеленяването? Как можем да споделим надеждите си за свободни магазини и общностите ни да могат да задоволят нуждите и мечтите ни?

Живея в Ню Орлинс и обичам Ню Орлинс. Обичам големите дъбове, които са подслонявали любовници, пияници и мечтатели за стотици години и вярвам в град, в който се чува музика. Градът има една от най-красивите архитектури в света, но и един от най-високите проценти на безлюдни постройки в Америка.

Живея близо до една такава постройка и мислех как мога да я направя по-хубаво място за съседите ми, мислех и за това, което завинаги промени живота ми. През 2009 г. загубих един човек, когото обичах. Името ѝ беше Джоан, тя беше майка ми и смъртта ѝ дойде внезапно и неочаквано. Мислех за смъртта много и това ме накара да почувствам дълбока благодарност за времето, което прекарах с нея и това внесе яснота за нещата, които са значими за мен сега. Но се боря, за да запазя тази представа в ежедневието си. Чувствам, че е лесно да се потопя в ежедневието и да забравя това, което има значение.

С помощта на стари и нови приятели превърнах стената на тази напусната къща в гигантска черна дъска и поставих шаблон с изречение, което трябва да се допълни: "Преди да умра, искам да ..." Всеки, който минава, може да вземе тебешир и да сподели своите аспирации в общественото пространство.

Before-I-Die-01-beforeBID-NOLA-first-stencilCandy-Chang-Before-I-Die-NOLA-first-stencil2before-i-die-chalk1Before-I-Die-02-after

Не знаех какво да очаквам от този експеримент, но на следващия ден стената беше изцяло запълнена и продължаваше да бъде запълвана. Искам да споделя някои неща, които хората написаха на тази стена: "Преди да умра искам да се занимавам с пиратство". "Преди да умра искам да се запиша в "Интернешънъл дейт лайн". "Преди да умра искам да направя милиони с пеене". "Преди да умра искам да засадя дърво". "Преди да умра искам да живея извън обществото". "Преди да умра искам да бъда с нея още веднъж". "Преди да умра искам да бъда кавалер на някого". "Преди да умра искам да бъда себе си".

Before-I-Die-04-pirateBefore-I-Die-12-responsesbefore-i-die-writingsKristi-Johnson-copy-6

Така това запустяло пространство стана творческо и надеждите и мечтите на хората ме накараха да се смея с глас и ме утешаваха през трудната част от живота ми. Знаех, че не съм сама.Разбирах съседите си по нов приятен начин. Оставях място за размисъл и запомнях това, което е от значение за повечето от нас, докато растем и се променяме.

Направих това миналата година и започнах да получавам стотици съобщения от заинтересовани хора, които искаха да направят стена в общността си и с колегите ми от градския център направихме комплект инструменти. Днес такива стени се правят в общности по целия свят, включително в Казахстан, Южна Африка, Австралия, Аржентина и други. Заедно показахме колко силно може да бъде общественото пространство, ако ни се даде възможност да имаме глас и да споделяме повече.

DSC 0912-720px-wide-editedKazakhstan-Before-I-Die-9

Алмати, Казахстан 

Before-I-Die-Brooklyn-Candy-Chang

Бруклин

BID-Johannesburg

Йоханесбург

BID-Savannah

Савана

Before-I-Die-Cordoba-Argentina-photo-by-Jenny-Carden1

Кордоба, Аржентина

Две от най-ценните неща, които имаме са времето и връзките ни с другите хора. В ерата на увеличаващо се разсейване, е по-важно от всякога, да намерим начини да запазим и запомним, че животът е кратък и крехък. Смъртта е нещо, което често ни обезкуражава да говорим за нея или дори да мислим за нея, но разбрах, че подготвянето за смъртта е едно от най-силните неща, които можем да направим. Мисленето за смъртта пречиства живота ни.

Споделеното пространство може да отрази по-добре това, което има значение за нас като хора и като общност и ни дава повече начини да споделяме надеждите, страховете и историите си, хората около нас не само могат да ни помогнат да направим по-добра общност, те могат да ни помогнат да живеем по-добър живот.

Кенди Чанг

 

74786 Преглеждания
В този ред на мисли