„Поклоните са част от спектакъла. В ръцете на зрителя от кометата трябва да остане опашката”. Това са думи на Мая Плисецкая – балерината, която покоряваше с царствена изящност своята огромна публика. За много велики мъже тя бе музата, даряваща вдъхновение. Ив-Сен Лоран и Жан Пол Готие създават модели за Плисецкая, а Пиер Карден признава, че спектакълът „Кармен” го е накарал да се влюби в нея от пръв поглед. През 1965 г. Марк Шагал я рисува танцуваща боса под звуците на Менделсон. След „Лебедово езеро”, покорителят на женски сърца, Марчело Мастрояни й прави следното признание: „Актьорите са така бедни – при нас има само мимика и жест. А вие, Мая, говорите чрез цялото си тялото“.
Съпругът й, легендарният Родион Шчедрин, композира за своята любима музиката за четири балетни спектакъла и я превръща в „Ана Каренина”, „Чайка”, „Дамата с кученцето”. Към него са и последните й думи, преди да отлети към вечността – „Обожавам те!”
Плисецкая, за себе си, споделено от книгата й „Аз – Мая Плисецкая“.
(20 ноември 1925 ~ 2 май 2015)
„Ще разкажа за живота си набързо. За целия си живот в суматоха. Ясно е на всички, че е невъзможно да се разкаже за преживяното напълно. Само успехи, размити контури, сенки... Нима това е било? Да, беше... Премиери, цветя, борба, търсене, пориви, срещи, колекции, куфари – всекидневна борба...
Какво искаш да научиш за мен, читателю?
Че съм левичар и всичко правя с лявата ръка? Само пиша с дясната, а с лявата мога да пиша само на противоположната страна – огледално?
Че винаги съм била конфликтна? Че съм създавала неприятности напразно? Че мога да обидя човек просто така – безмълвно, несправедливо. После да се разкайвам...
Че в мен се съдържаха полюсите – можех да бъда разточителна и жадна, смела и страхлива, кралица и скромна?
Че колекционирах цигарени серии, изрязвайки ги от всяко печатно издание?
Че бях до глупост лековерна и точно толкова нетърпелива. Не можех да чакам... никога. Бях рязка и пряма. Ще кажете – боклук, нищо? Или нищото дообрисува моят облик?“
Снимки: diletant.media, superomsk.ru
