Малко са хората, които могат да се изправят срещу някоя болест с дълбокото усещане, че разбират какво се случва и защо се е проявила тази болест. За повечето хора е по-удобно и успокояващо приемането на някакво лекарство, за да подобрят здравословното си състояние. Прибягването до традиционната медицина, за да превъзмогнат своята болежка колкото се може по-скоро, се превръща в единствена цел, загубвайки от поглед огромната информация, която тази болежка може да донесе в техния живот – за да подобри някой важен аспект и за да се избегне повторното разболяване от тази или от друга болест, свързана със същата тема.
Човекът, който получава болестта си, знаейки, че това е едно състояние на неравновесие, произведено вътре в него, ще започне да се информира, да се наблюдава, да се коригира и ще научи нещо важно за своя живот, без да отдава толкова значение на самата болест, но извличайки най-ценното послание за своя живот, което е познаването на причината за своето неравновесие. Човекът, който успее да разбере посланието оздравява и много малко вероятно е да прояви същата болест отново. Когато приеме предизвикателството, неговият живот се подобрява в аспектите, които се свързват с появата на неговата болест, имайки възможността да се развие по-пълно, да стане по-здрав и по-щастлив.
При човек, който се оставя да бъде лекуван от външни хора, без да извърши промените вътре в себе си, има голяма вероятност да се прояви отново същата болест и ако е предпочел някакво оперативно лечение, възможно е в последствие да заболеят и други органи на тялото.
Когато разберем, че болестта е една възможност да израстем и да станем по-силни, нещата се развиват по много по-различен начин спрямо това, което се случва с човек, който все още не го е разбрал. Вярно е, че е много просто да успокоим болката с болкоуспокоително и да забравим за случая, но също така е вярно, че работата, която започва този, който започва да търси в себе си причина на тази физическа болка, ще направи така, че да излезе от нея обновен, по-зрял, по-съзнателен - и няма да има нужда отново да се разболява, за да подобри някой аспект от своя живот.
Има места, където хората се радват на чудесно здраве и дълъг живот и са наясно с факторите, които определят това условие. Те са по-щастливи, смеят се много, имат повече свобода, повече спокойствие и се наслаждават на живота по един обикновен, простичък начин. Открили са, че може да се живее в съвършено здраве и го практикуват.
Не можем да не забележим, че започвайки да се наблюдаваме, ще намерим безкрайно много неща, които ни карат да се чувстваме по-зле, отколкото преди да обърнем поглед към себе си. Въпреки това, работата ще даде своите плодове и ползата ще бъде красноречива.
Великата задача да се самонаблюдаваш е благословия и ако понякога е болезнена в началото, после става толкова приятна и необходима, както въздухът за дишането. Необходимо е да се премине през великите духовни истини, великите емоционални истини и великите ментални истини, за да стигнем до физическия свят, където просто се проявява това, което се случва в нашите енергийни тела.
Това изисква толкова търпение и такава любов към себе си, че понякога вярваме, че изживяваме титаничен преход, през който може да премине само някое същество със специални и божествени сили. Въпреки това, всички и всеки един от нас е напълно способен да го извърши.
Най-сложното от това, може да започне с търсене във вътрешната цялост, която ние самите създаваме с приемането на нашата реалност, с опитностите в живота, с идеите на колективното съзнание, които сме оставили да влязат, без да можем да ги филтрираме. Позволяваме да поемем твърде много информация и емоции, които не съответстват на нашето условие на вечни божествени същества и не си даваме сметка за това, защото не сме имали връзка с истината. Да откриеш това и да го преобърнеш наистина е подвиг, но той е абсолютно възможен.
Изглежда толкова нормално да позволиш навлизането на ограничаващи идеи, дори нещо повече, ако не го правим, се чувстваме странни, извън нормалното, безчувствени или егоистични. Например, когато приемаме идеята, че сме уязвими, вярваме, че която и да е ситуация или човек може да ни нарани, отхвърляйки нашата свобода и величие, и като следствие от това се разболяваме. Друг пример е, когато приемаме идеята, че сме сами и беззащитни, отхвърляме мрежата и Източникът, от които сме част, отхвърляме сигурността на поддръжката, която ни принадлежи по Божествено право и като следствие от това се разболяваме. Всеки път, когато отхвърлим някоя истина, ще се разболяваме.
Много пъти енергийното неравновесие се намира приютено в емоционалното тяло. Менталната ревизия е относително проста в сравнение с емоционалната ревизия. Емоционалното тяло е толкова лично, толкова вътрешно и толкова характерно, че никой друг не може да влезе там, за да направи нещо за нас – само ние можем. Кой може да разбере с точност какво чувстваш, емоциите, които те заливат? Кой може да ги намери заради теб и кой може да ги замести вместо теб? Кой може да вземе твоите емоции и да ги хвърли в кошчето за боклук, и да те постави вътре в тези, които те карат да се чувстваш добре? Кой може да ти подари или продаде емоциите и истините, които отхвърляш?
Затова пътят към изцелението става тесен и тежък. Изглежда толкова просто да преглътнеш нещо и да забравиш за всичко. Обаче нищо, което не е наша вътрешна работа, не ще бъде истински лечебно. Дошли сме тук, за да открием това, което сме, да си дадем сметка, че можем да се върнем у Дома, да намерим пътят за връщане у Дома и болестта е един водач, един чудесен и ценен водач, толкова ценен, че дори можем да я приемем с радост. Но кой приема своята болест с радост? Обикновено, когато се разболеем, се изпълваме със страх, с болка, със скръб, отчаяние и бързаме да намерим някой, който може да оправи това вместо нас, защото се чувстваме беззащитни.
Да се чувстваме беззащитни пред нашата болест не ни помага. За предпочитане е да я приветстваме и да приемем нейното послание, за да започнем работата по нашето коригиране, израстване, да се заобичаме и да приемем нашето безгранично величие. Приемането на тази истина ще ни изцели.
Науката, лекарствата и толкова други неща могат да спомогнат за прикриването на болестта и истината зад нея, но в действителност само човек може себе си да излекува. Не е нужно този процес да бъде дълъг и болезнен, няма никаква нужда да се изпитва болка и скръб. Човек, който е привикнал да се ревизира, ще се чувства по-сигурен и ще има увереност в изцелението, когато има съзнанието да разбере, че нещо важно се случва вътре в него. Няма да чувства спешната нужда от подобрение и ще отдели нужното време за почивка, за да се погледне с любов – всеки път малко повече. Този човек е разбрал, че се е разболял точно затова, защото трябва да разшири и укрепи любовта към себе си и ще го направи.
Автор: Патриция Гонзалес
Източник: spiralata.net
Илюстрации: Cristina Troufa
