(David Ryckaert III, Peasant Woman with a Cat, 1667)

Остра психоза: вие разговаряте с котка, тя поддържа разговора.
Остра халюциногенна психоза: вие разговаряте с несъществуваща котка.
Параноя: боите се да не кажете нещо излишно пред котката.
Шизофрения: вътре във вас говори котка.
Неврастения: оплаквате се на котката, котката мълчи, игнорира ви, и това ви се струва съвършено непоносимо.

***

Каква е разликата между шизофреник и неврастеник?

Шизофреникът не знае колко е 2+2, но е спокоен.
Неврастеникът знае, че 2+2 е 4, но нервничи.

***

Консултант – психотерапевт вече 4-ти час говори по „Телефона на доверието” с човек, който се оплаква от депресия:
– А за самоубийство не сте ли мислили? Но моля ви, помислете си, помислете си…

***

Надпис на входа на кабинета на психоневролог: „Болните, очакващи прием, молим, да не споделят един с друг симптомите на своите заболявания – това затруднява поставянето на точна диагноза!

***

Параноикът е оптимист, който вярва, че на света все още има умни хора, които могат да организират що-годе приличен заговор.

***

Имам любяща съпруга с изключителна външност, благодарни любящи деца – отличници, дом на брега на морето, великолепен автомобил. И всичко това, благодарение на обикновена шизофрения!

***

– Докторе, в главата ми има едно малко човече, което през цялото време псува на майка!
– Това е лесно лечимо. 1000 долара и няма да имате никакви проблеми!
– Докторе, а знаете ли какво ми казва в момента мъничкото човече?

***

Психолог разговаря с пациент:
– Дайте да разберем причините за вашата невроза. Кажете ми, какво работите?
– Сортирам портокали.
– И как става това?
– Много просто – има едно огромно корито, което подава портокали. И аз ги сортирам – в първата кошница най-големите, във втората – по-малките, а в третата – най-дребните.
– И какъв е проблемът? Имате толкова спокойна работа…
– Нима не разбирате, че на мен постоянно, всяка една секунда, ми се налага да вземам решения, решения, решения…

Източник: izbrannoe.com
Снимка: One Flew Over the Cuckoo's Nest directed by Milos Forman, 1975