За лечебната сила на музиката, песента и пълноценната почивка ~ Лидия КОВАЧЕВА

„Песента е необходима на човека, тя не само задоволява някаква емоционалност и душевна потребност, но и предизвиква трептения в дробовете, на дихателния апарат, като ги тонизира и зарежда със сили.”

Добре е известно, че най-добрата и резултатна почивка след умствена работа е движението и физическото натоварване. И когато в живота на младия човек те се редуват, страх у него няма да има, той ще съумее да се справи с всички превратности и изненади, които биха се изпречили на пътя му.

Човек трябва добре да се научи да ръководи и да раздвижва тялото си до умора, но не и до преумора. Да няма насилване! За всичко природата ни е определила своята доза - своя оптимум. Не да се гонят рекорди, а да се научим да разговаряме със себе си, да разбираме сигналите, дадени ни от самата природа.

Да си припомним природния закон: работа - почивка, за който вече стана дума.

Въпреки че вече се казаха няколко думи за почивката, искам пак да напомня, че работа - движение - почивка са основни закони на нашия начин на живот и те не бива да бъдат забравяни и пренебрегвани. Природата е неумолима и нарушения не се търпят. Работи ли се повече, отколкото трябва - лошо; почива ли се повече, отколкото трябва - пак лошо. И при двата случая се стига до израждане и болести.

Ние трябва да се научим не само добре да работим, да спортуваме и да се справяме с изискванията на живота, но и добре да почиваме и да оползотворяваме свободното си време.

Не винаги почивката изисква покой, тишина и уединение. Често е необходимо да се премахне напрежението, психичното натоварване. В този случай са необходими весели занимания, музика, досег с културните мероприятия, песните, танците, любимите хобита... Да се прекрати някаква монотонно вършена работа и се смени някаква статичност.

Тук искам да си припомним за стария начин на живот на българина, когато той беше по-издръжлив, поздрав и с по-висок и устойчив дух. Българският народ работеше усилено поради примитивния си начин на живот. Работният ден беше от тъмно до тъмно. Но това продължаваше само шест дни от седмицата - седмият беше определен за почивка. В неделя не се работеше. Тогава работата оставаше настрана и с гайдите и тъпаните, на селския мегдан, всеки пременен като за празник, отделяше време, да се повесели - да поиграе и да попее.

В народните танци на различните народи е отразен вековният им опит. Те винаги са динамични, съчетаващи в себе си приятното добро раздвижване, разтоварване, отпускане и премахване на нервното напрежение. В тях винаги присъства емоционалният елемент с предизвиканата радост. Познатата любима музика предизвиква душевно удовлетворение. Това са мигове, когато се дава простор на потисканите емоции, като с танците се чуват провиквания, смях и песни.

В цивилизования свят тези народни традиции изчезнаха, а с тях изчезна и тяхното приобщаващо действие. Хората се затвориха в себе си, отчуждени и чакащи да ги „поразвесели" и да им попее радиото, транзисторът, телевизията...

Песента е необходима на човека, тя не само задоволява някаква емоционалност и душевна потребност, но и предизвиква трептения в дробовете, на дихателния апарат, като ги тонизира и зарежда със сили. Вибрациите на песента обхващат цялата същност на човешката природа в дълбочина, поради което децата още от малки трябва да се научат да пеят, както и да свирят на музикални инструменти, да танцуват. Музиката не само задоволява някаква потребност на душата, но и обогатява културата и емоционалната същност на човека. Часовете на почивка могат да се осмислят със свирене на някой инструмент. В семейна или приятелска среда такива изпълнения могат да създадат часове на изключителни преживявания.

Независимо как ще бъде оползотворена почивката - в четене на вестник или с някакво друго четиво, в разговор с приятели и любими хора, или с любимото хоби, тя действително трябва да бъде включена в профилактичната програма. И същественото е тя не само да носи отмора, но и да доставя приятно и радостно чувство.

От: „Гладът - приятел и лекарство”, Лидия Ковачева, изд. Кибеа, 2017
Снимка: bg.wikipedia.org

В този ред на мисли