Българският народ, здрав и жизнен в миналото, в наше време е болнав и невротизиран ♥ Лидия КОВАЧЕВА

„За лошото здравословно състояние на нашия народ една от причините е, че хората не знаят нито как да живеят, нито как да се хранят, за да бъдат в съгласие с природните изисквания…“

За здравето на един народ, болнавите му деца и природосъобразната медицина като медицина на Бъдещето, споделено от прочутата наша природолечителка. 

Българският народ, здрав и жизнен в миналото, който дори когато работеше, пееше, в наше време е болнав, невротизиран и здравословното му състояние се влошава. Вместо него пеят радиото и телевизорът.

Статистиките отчитат непрекъснато увеличаващ се брой на заболяванията, детската смъртност е на високо ниво, ражданията намаляват, увеличават се и случаите на деца, родени с ненормалности и израждания. И за всичко това причините се търсят в обективните рискови фактори на замърсената околна среда, на стреса, Чернобил (!) и т. н., като за личната вина се премълчава. Това, което се прави от страна на отговорните служби, не дава резултат. Получава се така, че колкото повече болници и болнични заведения се отварят, толкова повече расте и броят на болните - те не могат да поберат болните си.

Ние живеем и съществуваме в една прекрасна страна с хубава природа, богата продукция на земята, здравословен климат, в която може да бъде осигурен дълъг живот и добро здраве.

Аз публикувах и предоставих моята лечебна система, дала ефект при някои от заболяванията (като болните са излекувани от заболяването си основно), обаче медицинската общественост стои настрана като ням свидетел и болните продължават да се отпращат не само с нелекуващи ги рецепти, а докарващи им нови болести от страничното действие на предписаните лекарства.

Възниква въпросът: Как би трябвало да се подхожда, за да се оздрави нашият народ?  Не трябва ли да се помисли за някаква планирана програма?

За лошото здравословно състояние на нашия народ една от причините е, че хората не знаят нито как да живеят, нито как да се хранят, за да бъдат в съгласие с природните изисквания - липсва информация, липсват знания. И затова като точка първа от тази проектопрограма би трябвало да бъде точно набавянето на този информация и знания. Излъчена по всички възможни информационни пътища, тя трябва да бъде в разбираема за всекиго форма и на достъпен за всекиго език - и за най-обикновения човек. С набавянето на необходимите знания да се води борба с предразсъдъците, невежеството и грешните научни концепции, навлезли в живота.

Вторият въпрос, който трябва да се обмисли, е откриването на профилакториуми, санаториуми, клиники - и те да бъдат не някакви пародии на лечение само за отбиване на номера, а пунктове за получаване на истинското здраве - оазиси на здравето.

Децата ни са в лошо здравословно състояние, болестите им стават все по-тежки и неизлечими. Не е ли редно всяко дете, при което се констатират първите незначителни симптоми, без да се чака развиването и усложняването им, да бъде веднага насочено към профилакториума? Подето там от лекаря-специалист, запознат добре с природолечебната медицина, по най-лек, бърз и неусетен начин, без каквито и да било неприятни манипулации, приемане на лекарства (към които децата никога не пристъпват с охота), специални апаратури или нещо от този род, здравето на детето да бъде възстановено. 

Тези „оазиси на здравето“ биха били особено необходими за нашето младо поколение - лабилно и болнаво. Там с подемане на една истински лечебна и възстановяваща програма със съответната включена диета, дни на разтоварване и пречистване на организма, водолечение, масаж, гимнастика, слънчеви бани и т. н. за късо време с радост и ентусиазъм младият човек ще си възвърне и здравето, и тонуса.

Тъй като в тези профилакториуми с провеждане на общата оздравителна програма ще върви и разяснителната - за принципите на живота според изискванията на природата, неусетно младият човек ще бъде ограмотен как да живее и как да се справя с възникнали проблеми. Тези оздравителни пунктове ще бъдат и истински училища за здраве.

Безспорно такива санаториуми би трябвало да има за всички възрасти, като се почне от детска до напреднала. Изключително голям е броят на болните, изписани от болниците с неизлечими според традиционните методи на лечение заболявания, живеещи с голи надежди за лекуване в тези природосъобразни клиники. Трябва ли тези хора да се оставят на произвола на своята съдба и с голите им надежди?

Като трети въпрос, който трябва да се предвиди в нашата проектопрограма, е да се създадат лекари-специалисти в тази област, които да поемат и работата в тези профилактични оазиси. Все още в Медицинския факултет не е предвидено четене на лекции върху природолечението и гладолечението. Не е ли дошло време този пропуск да се отчете и коригира? Много тежки съдби биха взели друга насока, ако студентите по медицина бяха обучени не да се насочват към симптоматичното лечение, а да търсят дълбоката причина на болестта - тя да бъде премахната.

Защо гладолечението и моята предложена омекотена система на лечение дадоха резултати? Защото докато с традиционните методи на лечение вниманието е насочено локално към болния орган, то Гладолечението е общооздравителна лечебна система. Със спиране на храненето веднага започва лекуването не само на болния орган директно, а на всички системи в организма.

Вярно е, че предложената лечебна система с ползването на плодово-чайния режим е разбираема за всекиго и е учудващо проста. Но тя е проста за болния и за незадълбочено мислещия, не и за лекаря. И тази простота беше постигната в резултат на изключително дълъг мисловен път и търсене на истината. С право Гьоте възкликва: „Досадно е, че истината е така проста!“...

Мога със сигурност да кажа, че природосъобразната медицина и гладолечението са медицината на Бъдещето.

Из „Гладът – приятел и лекарство“, Лидия Ковачева, изд. Кибеа
Снимка: bg.wikipedia.org

3745 Преглеждания