„Умираме, без да изживеем годините, които ни се полагат, само защото не ни достига здрав разум.“

Опитът на прочутия специалист по хранене и пионер в гладолечението, споделен от неговата Библия на здравето – „Чудесата на гладуването“.

Навици и околна среда

Живеем в ненормален, безумен свят. Енергията, която губим за това, е огромна. Имаме някакво определено положение между роднини и приятели. Водим живот, в който дългът е нашия господар и ние сме длъжни да му се подчиняваме; Всеки час бодърстване изисква изразходване на огромна жизнена енергия - за да спечелим средства за живот, да издържаме семейство, дори да караме кола в натовареното улично движение; да сме отговорни за работата си или да се грижим за дома, да възпитаваме деца, да изпълняваме социални или граждански задължения - хилядите ежедневни задължения, отнемащи все повече и повече енергия! Енергията - тази скъпоценна съставка, която не може да се купи опакована в кутия или запечатана в бутилка. Много хора мислят, че могат да си я доставят чрез лекарства, алкохол, тютюн, кафе,, чай, кока-кола, но грешат. Енергията - тя е наградата за живота, живян по начин, наш близък до естествения.

Ние сме наказвани заради лошите си навици и награждавани за правилния начин на живот. Лошите навици са точно това, с което започва спадът в силите и болестите на организма ни! Заради лошите си навици вие сами се обезсилвате..., а това е много важен момент, тъй като енергията ви намалява, вие слабеете и понякога нямате достатъчно сили, за да прочистите както трябва организма си. Понижената енергия води до постепенно забавяне на функциите на всички основни отделителни органи на тялото: черва, кожа, бъбреци, дробове; отсъствието на енергия постепенно ще доведе до пълното прекратяване на дейността им. След това различните отрови, които не се изхвърлят напълно от организма, а остават в него, постепенно вършат своето! Отровите започват да се натрупват в различни части на тялото, като въздействат на нервите, причинявайки болки и страдания. Това са сигналите на природата, че водите противоестествен начин на живот и че трябва неотложно да се погрижите за себе си. Но вие се срамувате от всичко и от всички, срамувате се от болестното си състояние, вместо да си изясните истинските причини за това, което става с вас.

Хората трябва да се срамуват от недъзите си

,,Не“, - казват те, -простудих се, понеже много работих. Слаб съм, понеже остарявам“. Изтъкват причина след причина, но никога истинската - те самите! Вие и само вие сте отговорни за своите болки и страдания, за преждевременното си остаряване! Чрез неправилния начин на живот вие сами се обезсилвате, жизнената ви сила намалява, отровите остават в организма. Те започват да ви мъчат, наричайки се болести на органите, в които са се отложили. Но причината е друга! Обезсилвате се сами, а отровите от източниците на ежедневния ви живот ви измъчват. Укрепвайте жизнената си сила чрез гладуване и естествен начин на живот и слабостта ви ще изчезне.

Неправилният начин на живот - ето действителната причина за вашата слабост, за преждевременната старост, за всичките ви болки и страдания, която превръща човека в купчина развалини. Природата ви е предопределила да живеете здравословно и ако преминете към правилен начин на живот, сами ще се подмладите.

Повечето хора мислят, че могат безнаказано да заобикалят и нарушават справедливите закони на здравословния живот, но жестоко се заблуждават. Не ни е отредено да не се съобразяваме с природните закони. Те са по-силни от нас и ще ни прекършат. Можете да си мислите, разбира се, че това не е така... и да ги пренебрегнете, но в края на краищата ще ви се наложи да се обърнете към лекар, който ще ви даде възможност пак да ги заобиколите и напълно да разрушите това чудо, което сте вие самите.

Врагът е в нас

Виктор Юго поетично е нарекъл отровата в нашия организъм „змията в човека“. Само по себе си метафора, това сравнение е всъщност повече действителност, отколкото поезия. Склонен съм да считам автоинтоксикацията (самоотравяне не чрез специална отрова, а в резултат на постепенно натрупващите се в организма отровни остатъци) за най-лошия и най-неумолимия враг в борбата ни за здраве и дълголетие. Тя даже ни опустошава повече морално, отколкото физически. Отравя разума ни, също както и тялото, и дори когато то все още има енергиен запас, му създава чувството за пълна изчерпаност. Някои хора са склонни да казват: „По добрата част от живота ми отмина. Това, което ми предстои е тъжно и трудно. Твърде много от приятелите и роднините ми напуснаха вече този свят. Мисля, че идва и моят ред.“

Такива мисли сами по себе си натъжават и потискат, което изобщо не подпомага здравето и дълголетието. Автоинтоксикацията в своята същност е най-големият враг на дълголетието, защото нейните прояви са твърде общи, неясни и малко изучени. Болестното състояние, непостоянното настроение, безпокойството, напрегнатостта, излишната притеснителност говорят за наличие в организма (в кръвта) на чужди вещества. Нормално състоянието ви трябва да бъде радостно и весело, оптимистично и непринудено, да сте спокойни и уверени в себе си. Защо става така, че дори и тогава, когато съдбата е явно благосклонна към вас, вие се чувствате нещастен, изглеждате мрачен, подтиснат и неблагодарен? А след известно време, когато за вас настъпват черни дни, се смайвате от собствената си способност да не губите присъствие на духа? Всички тези колебания могат да се обяснят с едно нещо - степента на замърсеност на вашата кръв!

Съвременният начин на живот е самоубийство

Най-лошото е това, че автоинтоксикацията расте с годините. Побеждаването й е възможно с гладуване, на дестилирана вода, с правилно естествено хранене и чисти, естествени навици. Когато организмът ви е натровен от натрупаните в него токсини, вие сте без определена причина песимистично настроен и не намирате в себе си сили да се изтръгнете от чувството на потиснатост. Всички неприятности се струпват върху вас. Защо е всичко това? А след това, в едно прекрасно утро, отново ще се събудите бодри. Макар и с голям труд, но все пак сте отблъснали врага. Вестниците, радиото и телевизията се надпреварват да ви предлагат различни средства, обещавайки, че ще ви освободят от това „полу- безжизнено“ състояние. Кои да използвате? Помнете: няма такова „всемогъщо“ средство, което да ви позволи веднага да се почувствате по-добре както физически, така и психически, чудеса не стават.

Вие сте наказвани за лошите си навици! И стократно възнаграждавани за правилния начин на живот! Мъдрата Майка Природа не позволява безнаказано да пренебрегвате и злоупотребявате с тялото си. Всеки път, когато оскърбявате своето тяло с мъртва и лишена от витамини храна, плащате висока цена.

Още от люлката започвате сами да си вредите и в същото време, когато безгрижно отброявате годините на своя живот, сами значително го скъсявате. Поради незнание запалвате свещта на вашия живот и от двата края. Понякога дори се опитвате да я запалите допълнително и в средата. Умираме, без да изживеем годините, които ни се полагат, само защото не ни достига здрав разум. Не се съмнявам, че всеки здрав по рождение човек, придържащ се към правилата на науката за здравословен живот, би могъл без проблем да доживее до 120 години! Защо не? Не съществува старческа болест. Има само едно нещо, което може да ви убие и то е смъртоносно заболяване. Но ако сте благоразумни, ако се храните правилно още от детските си години, гладувате 1 ден в седмицата и няколко пъти в годината по 7/10 дни, то как бихте могли да се разболеете смъртоносно? Даже неголеми познания по физиология, диета и гладуване могат да ви спасят. Невежеството е по-лош враг дори от снизхождението и пренебрежението. Докато сте като подвижна фабрика за преработка на микроби, не се надявайте добре да изживеете живота си.

Повечето хора не живеят истински, а просто съществуват. Те така са препълнени с унищожаващи ги отрови, че за тях животът е огромно напрежение и мъка. А други, превъзмогвайки себе си, с нетърпение се стремят по-скоро да се втурнат отново в приключенията, които той ни предоставя.

От: „Чудесата на гладуването“, Пол Брег, изд. Колор Принт, 1993 г.
Снимки: Paul Chappuis Bragg (February 6, 1895 ~ December 7, 1976), alchetron.com, bookclubby.livejournal.com