„Знаем, че дехидратацията предизвиква стрес, а стресът неминуемо ще задълбочи дехидратацията. Когато лекуваме хронично заболяване, трябва да започнем много внимателно, за да не предизвикаме допълнителен стрес и така болестта да проникне още по-надълбоко.“
~ „Клетъчно пробуждане“ (ИК Кибеа)
(The Sick Girl, 1892, by Felix Vallotton)
Хронично заболяване
Хроничното заболяване е състояние, което е налице от доста продължително време. То е проявление на хроничен токсичен товар вътре в тялото. Този хроничен товар заема в тялото пространство, което при нормални обстоятелства би било хидратирано и свободно подвижно.
Хората обикновено проявяват различни нива на хроничен товар в различни части на тялото и различните хронични заболявания имат собствена индивидуалност. Хроничните токсични товари са тъмни, дълбоки и много бавно подвижни, затова обикновено създават много студена и киселинна среда. Човек с изразен хроничен товар и с хронично заболяване обикновено има ниска температура, принципно киселинен pH, много е сух и клетките му са много тъмни, тоест липсват фотони.
Примери за хронични заболявания са състояния като астмата, артрита и различни синдроми (например МЕ, множествена склероза, Паркинсон и моторно – невронно разстройство). Никоя от тези болести не може да се прояви без хроничен токсичен товар в тялото. Вероятно ракът е най-дълбоката болест от всички, но не трябва да забравяме, че и при психично заболяване картината също е много дълбока.
Когато има такова голямо натрупване на токсичност в тялото, това неизбежно засяга централната нервна система, ендокринната система и – разбира се – електронния заряд вътре в индивида. Този понижен заряд означава, че картината на хроничните заболявания обикновено е свързана с проявлението на понижена енергия. Нямам предвид просто понижена енергия за живот, а понижена енергия на клетъчно ниво, при което се спъва способността за осъществяване на промяна.
Как започва да се натрупва в тялото хроничният товар? Тялото трябва винаги да може да елиминира токсините, за да се храни. То трябва да може всекидневно да изхвърля ненужното, но когато този процес е потиснат и енергията на тялото се понижи, това поставя основата за създаване на хроничната картина. Но по принцип тялото става твърде студено и дехидратирано, за да произвежда енергията, необходима за остър пристъп.
Токсичността не е продукт само на всекидневния живот; тя може да бъде и наследена. Здравето на родителите и бабите и дядовците на един човек с хронично заболяване често отразява историята на токсичното натрупване. Например, бабите и дядовците може да са страдали от по-тежки настинки и грипни заболявалия в периода на израстването си. Това са остри заболявания, които позволяват на тялото да изхвърли токсините. В тийнейджърска възраст те може да са страдали от запек и кожни проблеми като екзема. Този вид симптоми може да са малко нетипични, но всъщност не потискат потенциала на човека в голяма степен. Помните, че кожата е най-големият орган за елиминиране и най-нисшият в йерархията на органите. Но ако екземата бъде потисната чрез употреба на алопатични мехлеми и препарати, картината започва да се задълбочава. Токсичността се натрупва и след това се предава на следващото поколение. И така, може да установите, че единият или и двамата родители са страдали от повече хронични заболявания в детството си, например повтарящи се пристъпи на бронхит. Ако те са били лекувани по супресивен начин с повтарящи се дози антибиотици, токсичността е навлязла по-навътре. Тук виждаме как болестта навлиза навътре от кожата и колона към белите дробове.
Дете на родители, които са имали проявено хронично заболяване преди неговото зачеване, ще се появи на бял свят с наследен хроничен товар. Напълно е възможно да се роди с астма например, а ние знаем, че ако бъде потисната с лекарства и инхалатори, болестта ще се придвижи от белия дроб към ума. Това може в определен момент да се прояви като депресия, поведенчески проблеми или психично заболяване. Само си помислете колко е уязвимо за ваксинации детето на родители с хронични заболявания.
Когато разглеждаме семейната история по този начин, получаваме ясна представа за предразположенията. Някои хора са за ваксинациите, други са против, наистина няма средно положение. Но всеки знае, че на някои деца ваксините не създават почти никакви проблеми, докато при други страничните ефекти са опустошителни. Предаваните в семейството предразположения помагат да се разбере кои деца са най-уязвими за потенциални странични ефекти от ваксините и лекарствата. Това позволява на родителите да правят информиран избор въз основа на знанието, а не на страха.
Днес всички деца се раждат с определено наследено ниво на токсичност, но в зависимост от отглеждането им хроничният товар може да намалее или да се увеличи. Факторите, които обсъдихме, когато разглеждахме дехидратацията, като храненето и начина на живот, тук придобиват огромна важност. Всеки човек с натрупани токсини ще се свие на клетъчно ниво, защото не може да имаш токсичност без дехидратация, а дехидратацията винаги предизвиква някакво клетъчно свиване. Ако дете, родено с токсичен товар, не бъде хранено добре, получава супресивно лечение всеки път, когато се опита да се освободи от токсините и ако бива подлагано на множество ваксини, това е гаранция за сериозни здравословни проблеми в зрелия живот.
Хроничното заболяване е най-силното проявление на дехидратацията. Ние знаем, че дехидратацията предизвиква стрес, а стресът неминуемо ще задълбочи дехидратацията. Именно в хроничните картини започваме да виждаме ситуацията „Параграф 22“ на движещите се по спирала нива на дехидратация и стрес. Не е чудно, че тези болести се определят като нелечими, но липсата на разбиране за начина, по който работи тялото, води до подобно тесногръдо мислене.
Какво можем да направим, за да постигнем положителна промяна в тези ситуации? Първо трябва да разберем, че когато лекуваме хронично заболяване, трябва да започнем много внимателно, за да не предизвикаме допълнителен стрес и така болестта да проникне още по-надълбоко. Човекът ще разполага с малко свободна енергия, а ние знаем, че за да се осъществи изцелението, трябва да освободим енергия, защото единствено тялото може да излекува себе си. Също така искаме да създадем свобода на движението. Първото нещо, което трябва да направим, е да изключим сигнала за дехидратация, това незабавно ще попречи на болестта да навлезе по-навътре в тялото. После трябва да огледаме условията в епруветката. Знаем, че ще има голямо количество нежелан материал заради хроничния токсичен товар, така че трябва да се заемем с pH. Ако започнем да ребалансираме pH чрез повече алкални храни, трябва да помислим какво ще стане с киселинността, която неизбежно ще бъде освободена. Тук отново техниките имат важно значение, за да сме сигурни, че пътищата за елиминация са напълно отворени. След като сме започнали да се справяме с хидратацията и pH, трябва да видим какво става с телесната температура. Здравото тяло притежава способността да се затопля и да предизвиква остро заболяване, за да се освободи от токсичността, но хората с хронични заболявалия са изгубили тази способност. Очевидното решение е да ги загреем. Отново трябва да започнем внимателно с нещо като редуване на топъл и студен душ, но по-нататък може да съумеем да загреем човека до 38,9°C например, като държим главата хладна, за да позволим на лимфата да се разреди и да се осъществи движение. Често това предизвиква движение в органи и области, където е имало упорит застой в продължение на много години. Така отново ще има силно освобождаване на токсини, следователно пътищата за елиминация трябва да бъдат укрепени.
Трябва да се заемем и с употребата на светлината. Има техники, използващи специфични масла, които могат да помогнат. Когато внесем в тялото повече светлина, ние внасяме повече информация от макрокосмоса в клетките, някои от които може да са били откъснати от универсалната мъдрост в продължение на години. Раковата клетка например е напълно откъсната от универсалната мъдрост и в нея няма електронна и фотонна дейност.
Този подход към епруветката създава процес на постоянно освобождаване на токсини и пространство. По време на този процес човекът стига до момент, в който вече може да се загрява. При хронично болния няма нищо по-положително от възвръщането на способността за остър пристъп. Повишената температура при острото заболяване изгаря част от хроничния товар и така започва да освобождава нов потенциал.
От: „Клетъчно пробуждане“, Барбара Рен, превод Станислава Миланова, ИК „Кибеа“, 2011 г.
Картина: The Sick Girl, 1892, by Felix Vallotton (1865-1925); chinaoilpaintinggallery
