Съветите за здравословно хранене на известния френски хирург д-р Виктор Поше, които Лидия Ковачева споделя в книгата си „Гладът – приятел и лекарство“.
Обилното ядене вреди на работата - физическа или умствена
Ето част от съветите, дадени ни още преди няколко десетилетия от д-р Виктор Поше в неговия труд „Есента на живота“:
„В цивилизования свят хората се хранят прекалено много и неразумно, като злоупотребяват с месо, сладкиши, тестени произведения, възбудителни - кафе, чай, шоколад, спиртни напитки, въобще всичко, което прави кухнята „хубава“. Изпълвайки тялото си с отрови, те изтощават своята нервна система. Отделителните органи не смогват с работата си и наслояването на отрови докарва болестите и преждевременна смърт...“
Според него „за човека, чиято работа е свързана с голямо мускулно натоварване или работа на открито, са необходими три хранения на ден, но за човека на умствения труд или седяща работа две хранения на ден са достатъчни. Даже бих препоръчал едно и половина, като „половината“ е обядът във вид на разширена закуска.“
Лично за себе си д-р Поше е възприел вегетарианския начин на хранене като по-здравословен. Обедната разширена закуска той прави само с плодове. С новосъздадената си диета той постига изключителна издръжливост, жизненост и работоспособност. И ето какво споделя със своите читатели: „Освен петте дни от седмицата, в които съм претоварен с много работа, имам един понеделник, в който съм изключително натоварен. Тогава освен всекидневните си задължения правя операции пред лекари - представители от чужбина. Това са тежки операции, които придружавам с разяснителни лекции. Изключително натоварване на нервната система, свързано с голямо умствено напрежение, за което трябва да разполагам с твърде голям запас от физически, интелектуални и нервни сили. При това положение, ако бих приел храна, преди да започна работа, под формата на някакъв обяд и разни възбудителни напитки, като кафе, чай и пр., това би възбудило нервите ми, би нарушило спокойното душевно равновесие, така необходимо за бързата съобразителност и сръчност на един хирург. До връщането ми вкъщи след приключване на работата храната ми е само плодове. Вечерята ми е средна по количество. С този начин на хранене силите ми напълно се възстановяват.“
Главното, към което д-р Поше насочва вниманието ни, е, че докато трае работният ден, силите на организма трябва да бъдат използвани не за преработване на храната, а за текущия трудов процес. Точно затова той се насочва към плодовете като лесно смилаема и неангажираща храна. Приемането на друга храна според д-р Поше би трябвало да бъде след свършване на трудовия график, за да се осъществи пълно и нормално храносмилане.
За изобилните обеди, които хората обикновено правят, той пише: „Обедното хранене не е за препоръчване, защото то намалява работоспособността в следобедните часове. Обилното ядене вреди на работата, каквато и да е тя - физическа или умствена. Часовете след хранене са часове за смилане на храната. Всяка работа, вършена с пълен стомах, е мудна и мъчителна, както и в ущърб на човека...“
Състоянието, което всеки познава след обилен обяд, когато очите сами се затварят, а работата върви насила, нашият мъдър народ като превъзходен наблюдател формулира съвсем точно: „Пълен стомах - празна глава.“
За сутрешното ползване на кафета и закуски д-р Поше пише: „Обичаят да се яде със сутрешното ставане или да се пие кафе се дължи на лош навик. Най-добре е да се въздържаме от ядене. Ползването на хляб, сандвичи, масло, мляко, кренвирши, яйца и пр. води до лоши последици.“
Ето и препоръките на д-р Поше относно подбора на ползваните продукти: „Пресните плодове са най-здравословната храна, тъй като те са акумулаторите на слънчевата енергия - източник на живота. Всичко в пресния суров плод е в пълен състав, приспособено точно към нашия организъм. Хлябът трябва да е замесен от брашно, от което не са отделени триците. Захарта е храна, с която се злоупотребява, а тя изтощава черния дроб. Заменете я със зрели плодове! Откажете се от сладкарските „изобретения“ и ги заменете с изобретенията на самата природа!“
Избрано от: „Гладът – приятел и лекарство“, Лидия Ковачева, изд. „Гуторанов“, 2006 г.
Снимка: Лидия Ковачева (1914-2002)
