„Строгата теория на ирисологията твърди, че естествените здрави цветове на очите са само кафявият и небесносиният и техните комбинации.“
~ Ирисова диагностика
Очите са най-важният от органите на чувствата; с тяхна помощ получаваме повече от 80% от информацията за околния свят. Очите са непосредствено свързани с главния мозък, а също и с други органи и системи в тялото чрез кръвоносни съдове, нерви... и висцералните (с вътрешните органи) ирисни връзки. По очите може да се диагностицира състоянието на човека. Този подход се нарича ирисова диагностика.
Приема се, че това е древен метод на тибетската медицина, при който организмът се изследва по ирисите на очите. Намерени са тибетски ръкописи, датирани около VIII век, където са показани схеми на разположението на патогенните зони на очните ириси.
Европа също не изостанала. Например двама знаменити лекари от древността - Хипократ и Филострат, твърдели, че по очите на човека може да се съди за характера му. Самото название „ирис“ произлиза от името на старогръцката богиня Ирида (Ирис) - богиня на цветната дъга, вестителка на боговете. Дъгата винаги е била символ на надеждата, обещанието за по-добро бъдеще. Ирида летяла със своите ефирни разноцветни крила толкова бързо, че простосмъртните можели да забележат само нейната дъговидна следа, оставена в небето. На името на богинята е наречено цветето ирис (перуника) - заради богатството на вариантите на неговата окраска и химичния елемент иридий, чиито съединения имат много цветове.
Гърците вярвали, че сутрин богинята разстила своето пъстро наметало и затова зората е разноцветна. Очите на хората също са с различен цвят и това зависи от количеството на пигмента меланин. При жителите на севера, където слънцето е оскъдно, ирисите са сиви и сини, а на екватора са почти черни.
В пещери в Мала Азия са намерени плочи на възраст около 5000 години, на които са гравирани изображения на ириса на човешкото око. За пръв известен популяризатор на метода по право се смята египетският жрец Eл Акс. Оставените от него описания са поместени на два папируса с дължина повече от 50 и ширина 1.5 метра. Този уникален научен ръкопис се съхранява в първа Вавилонска библиотека. Ел Акс се опитвал да открие причините за страданията на фараона Тутанкамон, който, както е известно, умрял съвсем млад и по всичко личи, че имал сериозни и многобройни проблеми със здравето. Лекарите в Индия, Китай, Тибет придавали голямо значение на зрителните органи, като ги уподобявали на своеобразна карта, на която самата природа е отпечатала информацията за състоянието на човешкия организъм.
През XVII век германският лекар Ф. Майен отбелязал: „Ако искаш да разбереш в коя част от тялото са започнали болезнени процеси, раздели окото на четири части“. За основоположник на ирисовата диагностика в края на XIX и началото на XX се смята унгарският лекар Игнац фон Пешели. С неговото име се свързва систематизирането на ирисовите тестове и първите обосновки на метода. Този подход е актуален и в наши дни. Той е абсолютно безвреден и безболезнен, не изисква предварителна подготовка на пациента, няма противопоказания и е достатъчно прост. При това веднага след прегледа може да се направят изводи за заболяванията по цвета на различните петна. Възможно е да се прецени общото състояние на организма и неговите системи и да се дадат препоръки за оздравяването му.
В Русия с въпросите на ирисовата диагностика от 1967 година започнаха да се занимават Е. С. Велховер, Ф. Н. Ромашов и други. Към медицинския факултет на Университета на дружбата на народите „П. Лумумба“ бе създаден отдел за клинични изследвания, като едно от главните му направления е изучаването въпросите на ирисовата диагностика.
В наше време вече е създадена много точна топографска карта на човешкото око, с чиято помощ и със съответните професионални знания може да се получи точна информация за болестите на пациента. Всеки орган на тялото има своя зона в ириса. Една от най-точните схеми е на германеца Клаус Мик
~ Какво можем да разберем по ириса
Органът на зрението е изграден от най-различни тъкани и няма патология в организма, която да не засяга поне косвено очите. Всички заболявания на съединителните тъкани - колагенози, в частност ревматизмът, могат да имат прояви в очите. Стара истина е, че всичко, което поразява ставите, поразява и ириса. Ретината - органът, който възприема светлината, е част от мозъка. По правило първи офталмолозите диагностицират жълтеницата по пожълтяването на склерата. Изпъкналите блестящи очи издават заболяване на щитовидната жлеза - нарича се синдром на Грефе. Както казват английските специалисти, човек е на толкова години, на колкото изглеждат кръвоносните му съдове. При биомикроскопия на конюнктивата прекрасно се виждат стените на капилярите и може да се прецени кръвната циркулация. Що се отнася до слъзната обвивка, то при човека тя е една обща и всички части са съединени. Така че, ако пациентът има гастрит, непременно слъзната обвивка на окото - конюнктивата, ще реагира.
С напредване на възрастта и вследствие на прекараните болести фактурата на ириса се променя. Обикновено, колкото по-възрастен е човек и колкото повече е боледувал, толкова по-разредени са влакната на ириса му. Строгата теория на ирисологията твърди, че естествените здрави цветове на очите са само кафявият и небесносиният и техните комбинации. Другите тонове и нюанси, колкото и красиви да изглеждат, са сигурни признаци на заболявалия. Например зелените очи със сигурност показват патологични изменения! Генетична основа на зеления ирис е небесносиният цвят с примес от жълто - симптом на някакво функционално разстройство - най-вероятно заболяване на черния дроб.
Освен това цветът на ириса не е еднороден. Например обвивката може да бъде покрита със светли, почти лишени от пигментация петънца. Това означава, че в организма е повишено нивото на киселинност, което може да доведе до артрит, ревматизъм, астма или язва на стомаха. Не е толкова трудно да се неутрализира киселинната реакция - трябва само да се откажете от тестените изделия, млякото и захарта.
Ако на ириса се появят петънца с по-тъмен цвят от основния, време е да обърнете внимание на храносмилателната система, в противен случай няма да избегнете натрупване на шлака, гастроентерит, запек, заболявания на жлъчния мехур. Освен това тъмните петна са индикация за разстройство на централната нервна система. Пигментните петна на ириса могат да имат не само форма на капчици. Например кръгови или полукръгли щрихи по ириса показват, че човекът преживява стрес. Ясно видимите радиални лъчи, излизащи от зеницата, предупреждават, че дебелото черво не работи добре.
При поява на светли пигментни петна има неголямо изменение на органите и функциите, при големи и тъмни петна може да има големи структурни изменения, в това число и тумори. Червените петна показват хеморагични състояния и изменения във формулата на кръвта.
Ако около ириса се забелязва „люспест“ ореол - кръгово разсеяно затъмнение, това е резултат от недостатъчен синтез на кръв. Белият цвят около ириса е белег за повишено налягане на холестерола и натрия, което води до лошо състояние на артериите, високо кръвно налягане, сърдечно-съдови заболявания.
При това лявото и дясното око показват състоянието съответно на лявата и дясната половина на тялото.
Пример на ирисова диагностика: Пациентът се оплаква от обща отпадналост, липса на апетит, бързо отслабване, резки спазми в областта на епигастриума (горната част на корема). Върху ириса белегът (тъмнокафяво петно с размити краища и интензивна окраска близо до зеницата) в областта на горната част на зоната на дебелото черво (до извивката на черния дроб - любимо място на онкологията). При клиничните изследвания бе открит онкологичен процес в начален стадий на развитие.
***
Ясно е навън или бурно,
черно е или бяло
- очите ще ни научат първо,
ръцете ще го направят.
Простор те зове или тъмна гора,
права линия или крива,
очите са част от нашата душа,
съвестта наша жива.
И случва се, не виждаш дъното,
отговор не можеш да намериш,
очите преливат багрите,
на цвета дълбините променят.
И ясно е навън или бурно,
враг ли, приятел ли видим,
очите на нас са дадени
истината да не крием.
* Стихотворение на руския поет Сергей Григориевич Островой
От: „Зрението - основа на живота“, Иван Неумивакин, изд. Жануа ’98, София, 2016 г.
Снимка: Иван Павлович Неумивакин (1928-2018)
