„Самият характер на неприемане на травмиращите ситуации определя болестта, която да затормози патологията на душата.“
(The Kiss, 1898, by Felix Vallotton)
За проблемите със щитовидната жлеза
По правило щитовидната жлеза заболява при хора, които са прекалено ревниви и обидчиви, притежаващи при това големи амбиции. Сигурно сте забелязали, че при обида ви се свива гърлото. Щитовидната жлеза, която контролира и управлява ситуациите ни помага да реализираме желанията си. Ако се натъкнем на съпротива, т.е. на унижение на нашите желания то колкото по остро не приемаме подобна ситуация, толкова по-силен е взривът на активност на щитовидната жлеза. Такова неконтролирано изхвърляне на енергия е опасно за организма. Опитвайки се да се справим със ситуацията на всяка цена ние преминаваме от повърхностно управление към вътрешно.
Не трябва да се забравя, че всяка ситуация на тънък план е част от Вселената. Там всякакви усилия се провалят. Но ако външно ние виждаме безсмисленост на своите усилия, то на тънко равнище ние можем, борейки се със ситуацията, да изхвърлим такова количество енергия, че това да застраши със смърт не само нас самите, но и децата и внуците ни. Може също така да се изсмуче енергия от бъдещи животи. Свръхактивността на жлезата, ако тя стане опасна, се сменя с рязко спиране и възниква усещането за бучка в гърлото.
Да разгледаме конкретна ситуация отстрани: по родова линия всички от семейството имат склонност да се обиждат и ревнуват. Самият характер на неприемане на травмиращите ситуации определя болестта, която да затормози патологията на душата. Избухването при неприемането на ситуациите при едни хора може да предизвика високо кръвно, при други проблеми с щитовидната жлеза, а при трети след изригването на ненавист започва разрушаване на зрението или причинява инсулт.
Но същността на всички тези проблеми е една и съща: неприемане на болката, сриване на желанията в личните отношения. Степента на болката и разтърсването, които ние трябва получим се определят от размерите на вътрешните ни проблеми. И това практически никога не съвпада с нашите външни възприятия и поведение.
Колкото по-силно се вкопчваме в човешкото, толкова повече енергия губим, за да го удържим. Постоянното претоварване води до израждане на органите, появяват се възли, органичните изменения ограничават неконтролируемото избухване на енергията. Да допуснем, че започнете да вземате лекарства и ситуацията се стабилизира. Минава време и вашето дете започва да се впуска в действителността, и, ако в ситуацията, която му е дадена на тънък план, детето не може да се справи, то вие сте отговорна за неговите грешки. На 3-5 годишна възраст това все още е половин беда, но когато започне половото съзряване, неправилната душевна реакция на детето към бъдещите събития ще започне да разрушава душите на неговите бъдещи деца с всички произтичащи от това последствия.
И тук лекарствата може да не дадат никакъв ефект. Защото лекарствата, които взема човек, едва ли мотат да излекуват не само него, но и неговите деца и внуци.
Не чак толкова отдавна имах любопитен случай. Един пациент решил да провери състоянието на щитовидната от жлеза. Изяснило се, че хормоналният фон е нарушен. „Щитовидната ви жлеза не може да се справя с този ритъм на живот, който си налагате“, казал й лекарят и й предписал хормонални лекарства. След няколко месеца тя отишла на контролен преглед. „На щитовидната ви жлези са се появили възли“, казал лекарят и я предупредил, че трябва да се направи операция, тъй като тези възли мотат да се превърнат в раково образование. Жената се обърна към мен с въпрос дали нещо може да се предприеме.
„Дайте да разсъждаваме логично - казах й аз. - Вие изобщо не сте в състояние да изтърпите травмираща ситуация в личните отношения. Това разрушава здравето и вреди на съдбата на бъдещите ви деца. Лекарството няма да подобри характера ви, няма да промени и отношението ви към живота. Опитайте се да направите следното: научете се да приемете загубата на човешкото, използвайки предишния си опит или преминете през всякакви стресови ситуации. Изработете си рефлекс за съхранение на любовта, молете се за децата. Почувствайте, че на душата ви става по-леко, „отпуснало“ ви е, започнете плавно да спирате приема на лекарства - „А как да определя, че имам подобрение?“ - „Отидете при лекаря и проверете хормоналният си фон. Ако функцията на щитовидната жлеза се възстанови, естествено нямате нужда от операция и можете да бъдете сигурна, че с времето и възлите постепенно ще се разсеят”
Жената започна да се моли и постепенно спря лекарствата. След няколко месеца жената се изследва и установиха, че хормоналният фон е нормален. „Знаете ли обаче, въпреки всичко лекарите настояват за операция - съобщи ми младата жена. - Какво да правя?”
В отговор аз само повдигнах рамене: „Аз с лекари не споря. И в такива ситуации съвети не давам. Ако ставаше дума лично за мен и функциите на органите се бяха възстановили, нямаше да бързам с операцията. Но ако у вас все още има страх и съмнения, то тогава в душата ви има недостатъчно любов и дълбочинните промени ще бъдат незначителни. А какво да правите - решавайте сама“.
От: „Диагностика на кармата“, Книга 8, Сергей Н. Лазарев, изд. „Станпрес“, 2006 г.
Картина: The Kiss, 1898, by Felix Vallotton; chinaoilpaintinggallery
