„Продължителният сън високо в планината е комбинация от планинска хипоксия, сън и абсолютен глад. Всяко от тези въздействия има мощен стимулиращ ефект върху резервите на адаптиране на организма.“
♥ Тайната на японските монаси ямабуши - „Спящите в планината“
В процеса на стареене резервните възможности на всичките ни органи е всяка година все повече намаляват. Следователно, за да не стареем, трябва да ги тренираме, а по-точно да тренираме резервите на адаптацията. Да ги тренираме, означава да ги използваме редовно, а ние ги използваме най-вече, когато се налага. Организмът ни може да се нуждае от храна, от вода, от кислород, от информация. Тяхното съзнателно, изкуствено ограничаване стимулира използването на резервните възможности. Ограничаването на храненето е отличният, известен от древността метод за възстановяване - гладът. Това е временен доброволен пълен отказ от храна. Целта му е да преминем към вътрешно хранене, тоест да използваме резервите.
Ако освен това спрем да пием и вода, ще получим сухо гладуване - още по-ефикасния метод за прочистване, укрепване и подмладяване. При недостиг на кислород например високо в планината възниква така наречената хипоксия, т.е. кислороден глад. Тогава се мобилизира мощната антихипоксична система и нейното стимулиране действа на организма по най-благотворния начин. Колкото до информацията, природата е предвидила естествено периодично информационно гладуване във вид на нощен сън. Ролята на пълноценния сън за здравето и дълголетието не подлежи на коментар.
Ако обединим методите, базирани върху ограничаването, ще получим идеалното средство за възстановяване на организма - продължителен сън при абсолютно гладуване високо в планината. Но „нищо ново под слънцето!“.
В далечното минало в Япония живеели монасите ямабуши. Това е най-загадъчната секта от съществувалите някога в Япония. От техните услуги се ползвали нинджите - прочутите средновековни японски „барети“. След като в школите си те придобивали необикновени способности - да тичат по тавана, да се бият със и без оръжие, да виждат в тъмното, да не чувстват болка и т.н., от 15-годишни ги изпращали да се учат и при ямабушите. Аскетите и отшелниците, които живеели високо в планината, обучавали нинджите на хипноза и екстрасензорни умения, давали им рецепти за отрови и балсами, преподавали им иглотерапия, научавали ги дълго време да издържат без храна и вода, на различни начини да укрепват здравето и удължават живота си. Те предавали тайните си от уста на уста, било им забранено да ги записват.
Но все пак нека се опитаме да повдигнем завесата на техните тайни във връзка с укрепването на здравето и удължаването на живота. Как мислите, какво означава думата „ямабуши“? Ами просто „спящи в планината“!
Високо в планината живеят и, естествено, спят много хора. Статистиката показва, че тяхната средна продължителност на живот е по-голяма, отколкото на хората в равнината, но не е само това. Името „ямабуши“ подчертава, че това не са просто хора в планината, а именно спящи, тоест техният сън по някакъв начин се различава от обикновения. Най-вероятно той е бил доста продължителен. Но никой не може да спи дълго просто ей така, трябва да е изпаднал в хипноза или самохипноза, да са му подействали сънотворни билки. Това те са владеели в съвършенство. Продължителният сън високо в планината е комбинация от планинска хипоксия, сън и абсолютен глад (докато спим, естествено, че нито ядем, пито пием). Всяко от тези въздействия има мощен стимулиращ ефект върху резервите на адаптиране на организма, да не говорим какво се получава, когато се комбинират.
От древни времена хората свързват с планината своите надежди за спасение, лечение и пречистване. Много от народите имат свои свещени планини. За японците, които имат най-голяма продължителност на живота, това е Фуджи-сан (Фуджияма), всеки от тях се смята длъжен да се изкачи на върха й. За тибет- ците е Кайлас, за евреите - древният Синай, при ал- тайците планината е Алтън Ту, за индийците - Меру, за арменците - Арарат и т.н. Прочутият Елбрус е бил свещен за древните перси.
Кои са ефектите от продължителната планинска хипоксия?
- Във всички органи и най-вече в жизненоважните започват да се образуват нови капиляри. Всяка клетка от организма започва да получава повече хранителни вещества и кислород.
- Белите дробове започват да функционират по-ефективно в резултат на хипотрофията на белодробната тъкан и увеличаването на повърхността на белодробните алвеоли. Нараства масата на дихателните мускули.
- Кръвта става способна да пренася по-голямо количество кислород заради увеличения брой еритроцити и повишения хемоглобин. В нея също така се повишава нивото на хормоните от кората на надбъбречната жлеза - хормоните на адаптацията. В тази връзка кръвта на донорите алпинисти или хората, които живеят високо в планината, а също препаратите, приготвени от нея, са особено ценни за тежко болните.
- Сърдечно-съдовата система се тренира интензивно, защото реакцията спрямо хипоксията се изразява в учестяване на сърдечните удари и увеличаване обема на сърдечното изтласкване.
- Нараства съдържанието на миоглобин - белтъчината, която осигурява резервен кислород за мускулите.
- Намаляващото в процеса на стареене или в резултат на заболяване общо енергийно ниво значително се повишава.
Това е така първо, защото се увеличава активността на митохондриите. В обичайни условия част от тези миниатюрни енергийни станции на клетката се намират в резерв. Второ, като се увеличава броят на митохондриите, те започват да се размножават.
Със съкращения от: „Лечение на организма със собствени сили“, Сергей Филонов, ИК „Бард“
Картина: Yamabushi (Mountain Monks); DALL-E
