„Макар жените да се стресират повече и да са по-склонни да изпадат в депресия, те са по-устойчиви на напрежение от мъжете.“
Защо мъжете и жените реагират различно на стреса, споделено от професора по клинична медицина в Колумбийския университет д-р Мариан Дж. Легато в книгата „Защо мъжете никога не помнят, а жените никога не забравят“ (в съавторство с Лаура Тъкър, Изд. AMG Publishing).
The Conversation (Two Woman in an Interior) by Georges Lemmen (1865-1916)
Защо мъжете и жените реагират различно на стреса и защо това е от значение?
Тази разлика е от огромно значение. Всички знаем за връзки (или сме имали такива), които изглеждат солидни като скала, преди да се намесят редица дразнители и да ни притиснат, докато ни спрат дъха. В крайна сметка животът е стрес – днес повече от всякога. Много съвременни семейства се борят с огромно напрежение. Тревожим се за личното си здраве, за тероризма, как ще се грижим за остаряващите си родители, за децата си и тяхното бъдеще. Работим много и почиваме малко, но каквото и да правим, край нас все дебне опасност. Не спим и не спортуваме достатъчно и така оставяме телата си без необходимите им ресурси. Някои двойки преживяват бурите – и наистина, изпълнен с любов и разбиране партньор може да е спасителния ни пояс. Защо тогава ни се струва, че стресът отчуждава повечето хора? След като работата ни е толкова напрегната, защо се караме за това, кой е оставил пастата за зъби отворена? Защо връзката, която е била като райски остров преди, вече изцежда силите ни? Защо партньорът ни се струва допълнително бреме, вместо убежище, където да се скрием от бурята? И защо важните събития, които преживяваме заедно, ни костват толкова много, вместо да зареждат с енергия близостта ни?
Вярвам, че и за това са отговорни различията помежду ни. Стресът във всичките си проявления е различен за мъжете и жените. През повечето време сме под напрежение по различни причини и тревогите на партньора ни се струват необясними и маловажни в сравнение с нашите собствени. Начините, по които преживяваме стреса, са различни и ефектите му – физически и психологически – са полово специфични. Не е чудно, че тактиките, с които се борим с него, също не си приличат и често именно това лежи в основата на многобройните конфликта между нас.
Не трябва да е така. Можем и трябва да сме един за друг най-близка опора, особено когато сме под напрежение. Надявам се, че ако по-добре разбираме какво мисли, чувства и преживява партньорът ни, когато е под стрес, ще можем да сме си взаимна опора срещу неизбежното външно напрежение, а не прословутата последната капка в чашата на търпението си.
Жените са под по-голямо напрежение от мъжете
Организацията за здраве и безопасност на работното място във Великобритания е провела проучване за 2003-2004 г., според което над половин милион души смятат, че напрежението в работата им е толкова голямо, че ги разболява. Проучването „Стрес и здраве на работното място“, отново проведено във Великобритания, сочи, че почти всеки пети смята, че работата му е прекалено стресираща. Допитване до над хиляда души, направено от Националната агенция на потребителите в САЩ през 2003 г., констатира, че като цяло американците са силно стресирани. 39% от запитаните казват, че работата е източник на значително напрежение в живота им; според 30% това е семейството; за 10% – здравето; а според 9% – икономиката. (При повечето хора, които познавам, обикновено действат и четирите фактора плюс още няколко други.) По-младите са по-стресирани от по-възрастните, което е интересно (и според мен – малко тъжно), но се впечатлих повече от забележителното разделение на резултатите според пола. Много повече жени, отколкото мъже, съобщават за проблеми и стрес. 84% от представителките на нежния пол в сравнение със 76% от съвременните адамовци признават, че са по-напрегнати, отколкото би им се искало.
Причините за стреса при двата пола също се различавали значително. 48% от мъжете и 32% от жените се тревожат за работата си, а 37% от жените и 21% от мъжете се притесняват за семейството си. Има милиони теории за това защо дамите са по-стресирани от силните си половинки. Подозирам, че това до голяма степен се дължи на многото роли, които изпълняват. Жените, които познавам, все още смятат, че носят по-голяма отговорност за децата и дома си, независимо по колко часа на ден са на работа. Ако системата се обърка – например детегледачката се разболее или мазето прокапе – се намесва жената. Изглежда, многото ни роли имат и предимства – жените, които работят и имат семейства, изпитват по-малко напрежение, когато се случи нещо и на двете места – но пък не им остава достатъчно време за почивка и бездействие, от които тялото и умът ни се нуждаят, за да се възстановят.
Този дисбаланс взема големи жертви от физическото и емоционалното ни здраве. Според същото допитване на Националната агенция на потребителите в САЩ вероятността жените да страдат от главоболие в резултат от стрес е по-голямо отколкото при мъжете. По-важното обаче е, че те са два пъти по-податливи на депресии от представителите на силния пол – наистина обезпокоителна статистика. Учени като д-р Кенет Кендъл, който изучава разнополовите близнаци в Универистета на Вирджиния, дават следното обяснение на този феномен: макар напрежението да има депресиращ ефект върху всички, жените са по-податливи, когато са изложени на много по-малък стрес.
Какво се случва, когато сме под стрес?
Когато човешките същества изпитват напрежение (психологическо или физическо, както когато страдаме или сме болни), произвеждаме редица хормони, които помагат на тялото ни да го преодолее. Освобождаваме адреналин, който влияе на възприятията ни, затова се чувстваме дистанцирани от всичко наоколо и ни се струва, че всичко се случва на забавени обороти. В същото време рязко се повишава кръвното ни налягане, затова сърцето ни сякаш ще изскочи от гърдите, задъхваме се и дишането ни става учестено, а сетивата ни се изострят (поради което някоя миризма или ярък цвят могат да върнат спомена за тревогата по-късно). Освобождаваме и кортизол – хормона на стреса. Една от основните му функции е да регулира кръвната захар. Когато се освобождава в стресови ситуации, той кара тялото ви да влага повече енергия в кръвообращението и по-малко – в работата на клетките. Регулирането на кръвната захар обяснява защо забравяме да ядем, когато сме под напрежение, и защо много хора, които постоянно са под стрес, са с наднормено тегло. Тялото им непрекъснато се опитва да модулира енергията си съобразно пиковете и спадовете на кръвната захар, които са резултат от влиянието на кортизола.
Малко кортизол е много полезен. Помага на тялото да посрещне предизвикателството на стресовия фактор. Но много кортизол – нивата при постоянен стрес – ни омаломощава. Той се прикрепя към клетките на имунната система, затруднявайки обичайната им функция и отслабвайки имунитета ни, при което ставаме уязвими на инфекции и болести. Учени от Държавния университет в Охайо открили, че стресови фактори като предстоящ изпит например забавят зарастването на рани в устата на студентите и че жени, които се грижат за родственик с Алцхаймер оздравяват по-бавно от жени на същата възраст, които нямат такава отговорност.
Не е измислица усещането, че когато сте пренапрегнати, сте по-податливи на болести. Пренатоварената ви имунна система не може да посрещне допълнителното предизвикателство, което някой вирус или инфекция ви поставят. За първи път от много време се разболях от грип, когато майка ми почина, макар надлежно да се бях ваксинирала. И като никога се възстановявах седмици наред.
Как се справяме и какво става, когато не успеем?
Макар жените да се стресират повече и да са по-склонни да изпадат в депресия, те са по-устойчиви на напрежение от мъжете. Вероятно това се дължи на по-голямото количество сиво вещество в префронталната част на мозъка, което действа като „буфер“ и ги предпазва. Освен това естрогенът неутрализира пагубния ефект на някои стресови фактори върху нервните клетки. Това вероятно обяснява защо жените развиват болести като шизофренията по-късно от мъжете, защо жените реагират по-бързо от мъжете на малки дози антипсихотични медикаменти и защо при тях се проявяват различни странични ефекти от тези лекарства. (Естрогенът и прогестеронът имат важно въздействие върху преработването на някои медикаменти в черния дроб.) Това вероятно е и причината жените да запазват по-добре интелектуалните си способности и функции с възрастта.
Механизмите за справяне със стреса при двата пола също са много по-различни. Мъжете, както добре ни е известно, „остават насаме“, в резултат на което много по-голям процент от тях страдат от стресови разстройства. Така например вероятността от високо кръвно налягане и злоупотреба с алкохол и наркотици е много по-голяма при мъжете. За разлика от тях жените се справят със стреса, като търсят общуване с други хора, особено други жени. Те се сближават, споделят проблемите си и търсят помощ. Това не само им помага да преодолеят непосредствената заплаха, но и ги защитава от разрушителните последици от стреса по принцип.
Изключителното изследване, от което се роди това откритие, е проведено от д-р Лаура Казън Клайн и д-р Щели Тейлър от Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Те забелязали, че жените под напрежение идвали в лабораторията, вършели си работата и споделяли проблемите си с други жени, докато мъжете се изолирали. Тъй като почти всички изследвания на стреса са били провеждани с мъже, този феномен не се споменава в научната литература, която се концентрира само върху реакцията „бий се или бягай“ пред лицето на заплаха – решението дали да се изправиш срещу нея, или да се спасиш с бягство.
Когато жените са изправени пред опасност, зареждат нервната си система с химични вещества, от които ще се нуждаят за битка или бягство: адреналин, норадреналин и кортизол. Зениците им се разширяват, дишането им се учестява и кръвта се отдръпва от храносмилателните органи и изпълва ръцете и краката им, в случай че се наложи да бягат. Рефлексите им се изострят, а усещането им за болка намалява. Жените имат всичко това на разположение, но обикновено не го използват. Защо ли? Защото, когато имаш потомство, нито битката, нито бягството са добър избор. Ако се биеш, рискуваш да те ранят и да не можеш да се грижиш за детето си. Ако побегнеш, ще се отдалечиш от дома и подкрепленията си като известен запас от храна и вода, а всеки, който е пътувал с дете, знае, че е трудно просто да спреш такси, камо ли да избягаш, ако спешно се налага. Така че жените се пригодили към ситуацията си, като развили друга реакция, която д-р Тейлър нарича „грижи се и се сприятелявай“.
Когато жена е подложена на стрес, нивото на окситоцина й се покачва. Това не само я успокоява, но я подтиква да потърси помощ под формата на сближаване с други хора, особено жени. Шансът да защити децата си е много по-голям, ако има достъп до допълнителни ресурси – независимо дали храна, пари, детски градини или физическа защита. Тестостеронът, както ви е известно, противодейства на окситоцина. Това обяснява защо мъжете реагират по толкова различен начин на опасност и заплаха.
Когато прочетох за „грижи се и се сприятелявай“, веднага се сетих за една случка. Един следобед телефонът ми иззвъня, когато вдигнах слушалката чух толкова дълбоки хлипове, че помислих, че отсреща е човек с дихателни проблеми. В крайна сметка разпознах гласа на моя добра приятелка. Когато най-после се успокои достатъчно, за да говори, Стейси ми разказа, че съпругът й се заразил с полово предавана болест от някаква жена, с която спал по време на командировка. Отговорих й с възможно най-утешителните думи, за които се сетих в случая: „Само кажи и веднага ще дойда да те взема. Двете с малката Емили можете да останете у нас, колкото е необходимо. Имаме всичко, от което се нуждаеш.“ Тя с благодарност ми отказа, поговорихме още малко и решихме рано на другата сутрин да дойде в лабораторията и да си направи тест за полово предавани болести. На вечеря споделих случилото се с нея с мъжа, с когото излизах тогава. Той не се учуди на изневярата, но искрено се удиви на решението на Стейси да се обърне към друга жена. Заяви, че мъж никога не би се обадил на друг в разгара на някоя криза, както направи моята приятелка. „Не мога да си представя, че ще се обадя на друг човек, когато плача толкова силно, че не мога да дишам. Немислимо е за мен“, каза той.
Коментарът му блуждаеше в съзнанието ми, докато прочетох откритието на д-р Тейлър. Стейси не ми се обади, за да й помогна да реши какво да прави с брака си, за да обсъдим какво е накарало съпругът й да изневери или за да ми се оплаква от усложненията в резултат на безотговорното му поведение (разбира се, по-късно водихме много подобни разговори). Не се обади и за да „побъбрим”; обаждането й действително бе спешно. Когато го описах на приятеля си, споделих, че се почувствах като оператор на телефон на доверието.
Смятам, че обаждането на Стейси бе реален пример за това как жените се „грижат и сприятеляват“. Изправена пред заплаха, тя потърси друга жена. И без да осъзнавам (отвърнах й с първото, което ми дойде наум, вероятно онова, което най-много ще искам да чуя, ако съм на нейно място), аз изпълних своята част от уравнението „грижи се и се сприятелявай“, като я уверих, че може да разчита на мен за защита и подслон за себе си и бебето си. Ако питате мен, „грижи се и се сприятелявай“ е чудесен пример за ползите, които ще пожънем, ако отделим време и сили да подложим на съмнение изводите, до които сме достигнали след експерименти предимно с мъже. След като знам за този феномен, виждам взаимоотношенията между жените в съвсем различна светлина. Навсякъде около мен жени се сприятеляват с жени и разбирам колко добра стратегия за справяне със стреса е това.
Така че моят съвет към жените, особено към тези, които са под напрежение, е: грижете се и се сприятелявайте! Защото макар да е вярно, че естественият ни инстинкт е да се сближаваме с други жени, това никак не е лесно в съвременния живот. Помислете си колко по-различен щеше да е животът ви, ако живеехте с няколко различни жени. Не ви ли се готви тази вечер? Имате ли нужда някой да ви отмени в грижите за болното ви бебе? Искате ли да почетете дадена книга, която съответства на настроението ви тази вечер? Тези удоволствия са почти забравени, след като вече не живеем в общо жилище заедно с роднините си. Освен това твърде много задачи отнемат от времето ни и става все по-трудно да създаваме връзките, от които имаме нужда. Но еволюцията ни е дарила с тази потенциално чудодейна способност; остава само да я използваме.
Животът е труден, но става по-лесен, ако получите помощ. Моя приятелка, която наскоро роди, ме попита дали може да се отбие у нас в неделя следобед, за да ми върне една касета. Когато дойде, забелязах, че е на края на силите си. Настоях да ми остави бебето за един час, докато пийне чаша кафе (сама) и прочете вестника. Когато се върна, беше отпочинала и прекарахме чудесно.
Гледам как студентки по медицина се борят сами, когато образованието и емоционалното им здраве ще спечелят много, ако учат на групи. Виждам и приятелките си (и себе си дори) да отменят срещи за вечеря със стари приятели, когато трябва да се погрижат за другите си отговорности. Специално жените са много склонни да прекъснат всички външни връзки, когато са влюбени в някой мъж. Как ще отделиш време за ранен обяд със старите си дружки в неделя, когато през цялото време се взираш в очите му? Подобно поведение е не просто грубо, но и недалновидно. Приятелите ви могат да са факторът, който да реши дали ще се справите добре с живота си, или ще потънете в депресия. Така че се грижете добре за тях.
Мъжете, може би защото предпочитат сами да носят товара на проблемите си, са много по-податливи на високо кръвно налягане и злоупотреба с алкохол или наркотици. Добре ще им се отрази да споделят битките си с приятели – мъже или жени – както правим ние. Много по-здравословно е. Поддържането на приятелства, които облекчават ефекта от стреса, е също толкова важна част от грижите за себе си, колкото и редовното миене на зъби и профилактичните лекарски прегледи. Може да ни се помогне; само трябва да помолим. Нека подновим социалните и семейни мрежи от взаимоотношения, които са най-ценните ни защитници от стреса. Иначе рискуваме да изпаднем в депресия.
Из: „Защо мъжете никога не помнят, а жените никога не забравят“, Д-р Мариан Дж. Легато и Лаура Тъкър, изд. AMG Publishing
Картина: The Conversation (Two Woman in an Interior) by Georges Lemmen (1865-1916)
