„Фригидната жена не иска да допусне нищо да влезе и нищо да излезе, тя иска да остане хладнокръвна. Зад импотентността се крие страхът от собствената мъжественост и от собствената агресивност.“
The kiss in bed (1892) by Toulouse Lautrec
Фригидност (аноргазмия) и импотентност
Зад всички сексуални трудности се крие страх. Говорихме вече за сходството между оргазма и смъртта. Оргазмът заплашва нашия аз, защото той отприщва сила, която с нашето его вече не можем да управляваме, не можем да контролираме. Всички състояния на екстаз и опиянение - все едно дали от сексуално или от религиозно естество - винаги будят у човека едновременно магическо очарование и много страхове. Страхът натежава дотолкова, доколкото човек е свикнал да се контролира. Екстазът е загуба на контрол. Самоконтролът се оценява от нашата социална общност като особено положително качество и затова усърдно го втълпяваме на децата („Стегни се най-после!“). Способността за по-голям самоконтрол значително улеснява социалния съвместен живот, но същевременно е израз на невероятното лицемерие на това общество. Самоконтролът всъщност не значи нищо друго, освен всички неприемливи за една общност импулси да се изтласкат в неосъзнатото. Така наистина импулсът изчезва от видимостта, но остава въпросът какво става по-нататък с отстранения импулс. Тъй като на естеството на импулса е присъщо да се осъществява, по нататък той ще се измъкне във видимостта и така човекът постоянно трябва да влага енергия, ако иска и по-нататък да контролира потиснатия импулс. Тук става ясно защо хората се страхуват от загуба на контрол. Екстатичната или опияняваща ситуация сякаш отваря „похлупака на неосъзнатото“ и пуска да излезе във видимостта всичко, грижливо потискано досега. Така човек става искрен по начин, който обикновено вече му е неприятен.
„In vino veritas“ – „Във виното е истината“ знаели още старите римляни. В опиянено състояние от „кроткото агънце“ изригва бурна агресивност, докато „много нахаканият тип“ избухва в сълзи. Ситуацията става много искрена и правдива, но социално твърде съмнителна - „затова човек трябва да умее да се владее“. В такива случаи болницата ни прави честни. Когато човек се страхува да не загуби контрол и затова всекидневно се упражнява да се владее, изведнъж става много трудно само в сексуалността да се отказва от контрола върху аза и да оставя нещата да се развиват от само себе си. В оргазма малкият аз, с който толкова се гордеем, просто изчезва. При оргазъм азът умира (за съжаление за съвсем кратко, иначе просветлението би било значително по-просто). Който обаче твърдо държи на своя аз, възпира оргазма. Колкото повече азът се опитва волево да стигне до оргазъм, толкова по-безнадежден става успехът. Този закон, въпреки че е известен със своята значимост, обикновено не се съблюдава. Докато азът иска нещо, човек не може да го постигне. Желанието на аза в последна сметка се преобръща в противополюсното: „Искам да заспя“ прогонва съня; „Искам да съм потентен“ води до импотентност. Докато азът иска да се просветли, човек никога не може да постигне тази цел! Оргазмът е отказ от аза, само това прави възможно „единението“, защото докато е налице аз, има също така едно не-аз и тогава ние съществуваме в двойствеността. Отпускането и оставянето на нещата да следват своя ход в еднаква степен се изисква от мъжа, както и от жената, ако искат да изживеят оргазъм. Наред с тази обща тема обаче мъжът и жената трябва да осъществят различни, специфични за пола си теми, щом трябва да се стигне до хармонична сексуалност.
Говорихме вече подробно за способност за отдаване като женско начало. Фригидността показва, че дадена жена отказва напълно да се отдаде, а самата тя иска да бъде мъжът. Човекът не иска да се подчини, не иска да бъде „поставеният отдолу“, иска да доминира. Тези желания за доминиране и фантазии за власт са израз на мъжкото начало и пречат на жената да се отъждестви пълноценно с женската си роля. Такива измествания разстройват природосъобразно един толкова чувствителен полярен процес, какъвто е сексуалността. Тази взаимозависимост се потвърждава и от това, че жени, които с партньора си са фригидни, съумяват с онанизъм да изживеят оргазъм. При онанизма отпада проблемът за доминирането или себеотдаването - човек е сам и не му е необходимо да допуска някого в себе си, с изключение на собствените си фантазии. Азът, който не се вижда заплашен от ти, по-лесно се оттегля доброволно. Във фригидността обикновено излизат наяве също и страховете на жените от собствения им нагон, особено когато съществуват твърдо установени шаблонни преценки за почтена жена, курва и т. н. Фригидната жена не иска да допусне нищо да влезе и нищо да излезе, тя иска да остане хладнокръвна.
Принципът на мъжкото начало е действието, съзиданието и осъществяването. Мъжкото начало (ян) е активно и заедно с това - агресивно. Потентността е израз и символ на власт, импотентността е безсилие. Зад импотентността се крие страхът от собствената мъжественост и от собствената агресивност. Човек се страхува, защото му се налага да доказва, че е мъж. Импотентността е страх от женствеността. Женското начало се изживява като заплаха, която иска да погълне някого. В случая женското се възприема в неговия аспект на поглъщащата прародителка, съответно вещица. На човек съвсем не му се ще да се отправи към „пещерата на вещицата“. Тук проличава също нищожната идентификация с мъжествеността и заедно с това - с атрибутите на силата и агресията. Импотентният мъж се отъждествява по-скоро с пасивния пол и с ролята на „поставения отдолу“. Той се страхува от това какво ще успее да свърши. Оттук започва дяволският кръг, когато човек се опитва да добие сила с воля и усилия. Колкото по-силно е желанието за постигането й, толкова по безнадеждна е всяка ерекция. Импотентността би трябвало по-скоро да стане изходна точка - тръгвайки от нея човек ще си даде сметка за своето отношение към темите сила, постижение и агресия и свързаните с тях страхове.
При разглеждането на всички сексуални проблеми никога не бива да се забравя, че у всеки човек е заложен както женски, така и мъжки аспект на душата и че в края на краищата всеки - мъж или жена - трябва напълно да развие у себе си и двата аспекта. Този труден път обаче започва с това, че трябва първо да постигне съвършена идентификация с онази част, която представлява полът на неговото тяло. Едва когато успее изцяло да изживее единия полюс пътят е отворен - през срещата с другия пол, може да събуди и съзнателно да интегрира в себе си срещуположната част от душата си.
От: „Болестта като език на душата“, Рюдигер Далке, изд. „Лик“, 1999 г.
Картина: The kiss in bed (1892) by Toulouse Lautrec; chinaoilpaintinggallery
