„Една болест може да се дължи не на нас, ние да не сме причината. Болестите не са нищо друго, освен полици, които се изплащат за неизплатени дългове към деца, родители, близки.“
The Patient (Original version, early 1870s) by Vasily Polenov
Действие
В причинния свят се намират всички последствия на ред минали съществувания, през които човек е минавал. Тия последствия са причини за обуславяне на сегашния ваш живот. Те са набрани в Божествения свят, ние не можем да ги избегнем. И от тия причини великото начало - Бог - ще образува един живот, какъвто миналите ваши съществувания позволяват. Двама души се скарали. То е от миналото, не е настоящето. Казва: „Скарали се“. Тази кавга беше приготвена преди хиляди години. Сега казвате: „Ние живеем настоящето“. Вие плащате не настоящите дългове, но на миналото. Като иде при Бога една добра мисъл, Господ й туря лихвите. Понеже една твоя добра мисъл, като иде до Господа, повлиява на хиляда души и като иде при Господа, половината от придобивките на хилядата души, половината на туй добро е за тебе. Онези хора приемат своето добро, а той ти праща твоето добро с придобивките. Понеже като си направил нещо зло, една зла мисъл е отишла при Господа, но е минала през 1000 души и е направила пакост. Като ти я връща Господ, връща я с глобата. Той ти връща мисълта с глобата заедно. Искаш, не искаш, ще платиш глобата. Не може да се освободиш. Може да се криеш 100 и 200 години, но пак ще дойдеш да платиш.
Каквото и да прави, колкото и да рита, човек не може да се освободи от закона на кармата. На парчета ще го накъсат, но ще го хванат. Кармата може да се изрази на физическия свят, но може и в астралния или в менталния. Хиляди години могат да минат, но онзи, с когото сте свързани кармически, непременно ще ви намери и ще ви застави да му платите. Законът за кармата е строг закон. Кармата преследва човека най-малко до четири поколения, докато изплати всичките си дългове. Какъвто е законът за кармата, такъв е законът и за дихармата. Това, което Бог е определил за човека, векове да минат, той ще го получи. Обещанията на Бога всякога се реализират. Който мисли, че може да надхитри закона на кармата, той се лъже. За такива хора може да се употреби българската поговорка: „Хитрата лисица с двата крака влиза в капана“. С кармата игра не бива. Защо? Кармата е кредитор. Тя не допуща никакво закъснение, нито с половин ден. Тя не прощава нищо: точно ще платите, даже с лихвите. Значи тя и от лихвите не отстъпва. Строг е кармичният закон. Той отстъпва само след като всичко се изплати. Светът, в който живеете, е един разумен свят, но всички същества нямат еднаква мисъл. Всички те са свободни да мислят и да действат както искат. Но всички същества - от най-малките до най-големите - са отговорни. Има един закон, пред който са отговорни. И не мислете, че не сте отговорни. Както и да постъпвате, един ден все ще ви намери законът. Нали Писанието казва: „В съдния ден ...“ Всякога има по един съден ден. Ще има едно голямо съдене на всички, когато няма да има нищо покрито, което да не се разкрие. И казвам: когато човек замине, тръгне за другия свят, тръгват и всичките му погрешки подир него.
Днес кармата се проявява чрез болести, страдания, нещастия. Болестите са признак на назряла карма. Много от нервните заболявания се дължат на покварената човешка мисъл или на покварената плът. Покварата се дължи на кармичния закон, който действа неумолимо в света. Човек сам си е създал своята карма.
Болестта е нещо чуждо на човека. Ако беше нещо съществено, тя щеше да присъства всякога. Като дойде болестта, мислиш, че си неспособен за работа, не можеш да учиш, не ти се яде, станеш бездеен. Замине ли си тя, веднага се възстанови нормалното състояние. Питам тогава: какво е болестта, на какво можем да я уподобим? Сега нас не ни интересува болестта сама по себе си, понеже тя е едно състояние. В едно отношение показва нарушение на един закон. Всякога болезнено състояние има, когато се наруши някакъв Божествен закон, дали съзнателно или не, безразлично е. Една болест може да се дължи не на нас, ние да не сме причината. Някой път на миналите поколения се дължи. Някой път на 5 поколения назад, някой път на 10 поколения назад, а някой път на 20 поколения се дължи. Болестите не са нищо друго, освен полици, които се изплащат за неизплатени дългове към деца, родители, близки. Някога си здрав, сънуваш, че те гони бивол. Криеш се тук-там. На другия ден заболееш. Болестта е служещ. Казва: „Ще плащаш!“ Този бивол ти ще го намериш - или ти мразиш някого, или някой те мрази от миналото. Този, който те мрази от миналото, ще създаде болезнено състояние; а когото ти мразиш, ще му създадеш болезнено състояние. На всички болести причините са кармически.
Всяко нарушение или отклонение от законите на природата води към заболяване. Отклоняването може да е станало преди много години, но последствията идват днес. Като знаете това, не питайте защо някой не греши, но боледува, а друг греши, а е здрав. Някои от болестите, които идват днес, се дължат на миналото, в предишни животи сме правили какви ли не погрешки, а сега плащаме. Причината за полудяването на сегашните хора се крие в техните минали съществувания. Днес те се натъкват само на някакъв повод за полудяване, но причината се крие в тях. Ако някой от вас е болен, трябва да дойде лекар, но този лекар, който иде да ви лекува, той има да ви направи едно добро или вие имате да му плащате. Ще се срещнете с лекаря, за да ликвидирате вашата карма. На земята всичките работи са приключване на известни сметки. Питам: защо майките имат тази любов? Майката 9 месеца носи детето в утробата си. Дошъл момъкът, той не носи момата като майката девет месеца - станала тя на 19 години, задигне я. Той нищо не е направил за нея, какво уважение има към младата мома? Че той знае ли как е станалата младата мома такава? Един ден, като не оценява момата, ще го направи Господ майка, ще тури младата мома в утробата му. Защо трябва да я ражда? Тази, младата мома, която не я оценява, да я оцени, да види как става. Нито един няма да се освободи от своите възгледи! Щом не знаеш как да се отнасяш с младата мома, ще бъдеш майка, да я раждаш. Тогава, който не е оценявал момците, момци ще ражда; който не е оценявал момите, моми ще ражда; който не е оценявал старите, стар ще стане; който не е оценявал младите, млад ще стане. Всеки човек ще стане това, което не е оценявал, за да го оцени. Трябва да мине по един път.
По някой път вие искате да знаете какво има - карма, страдание или какво става. Каквото и да е, не искайте да знаете какво е вашето минало. Някой път вие искате да знаете какво е то - да спи зло под камък. И Писанието казва: „Ще хвърля греховете зад гърба Си, ще ги залича и няма да ги помена“. Не извиквайте вашето минало! Туй, което е заличено, Господ го е турил зад гърба Си, не го извиквайте сега. Не правете нови погрешки.
Из: „Книга на живите: Раждане, подмладяване, прераждане, карма“, Петър Дънов, изд. „Астрала“, 2006 г.
Картина: The Patient (Original version, early 1870s) by Vasily Polenov
