На ранената душа не бива да се хваща никаква вяра ~ Публилий СИР

Публилий Сир (I в. пр.Хр.) е по произход сириец от Антиохия, доведен в Рим като роб. Господарят му оценява ума и таланта му, дава му добро образование и по-късно го освобождава. Публилий става автор и актьор на мимове, римска разновидност на античната комедия, на които той заедно с Децим Лаберий съумява да придаде литературна форма. Със своите драматични произведения и най-вече благодарение на нравоучителните фрази, които са вплетени в сюжетите, записва името си с ярки букви в световната литература.

Човек, за да не остане без страдание, е изнамерил щастието.

От друг очаквай онова, което си причинил другиму.

Който проявява милост към нещастника, си спомня за себе си.

Само сълзите са в състояние да стопят гнева на влюбения.

Любовната клетва наказание не я лови.

Гневът на влюбените е възобновяване на любовта им.

Карай любовника си да се гневи, ако искаш да те обича.

Интимното привличане след голяма свада е по-голямо и красиво.

Да е влюбен и да е с ума си – това е дадено само на бог.

Любовна рана може да излекува само този, който я е нанесъл.

Който спори с пиян човек, нанася удари по отсъстващ противник.

Чуждото се нрави повече на нас, нашето пък – на чуждите хора.

Ако търпиш пороците на приятеля си, превръщаш ги в свои.

На ранената душа не бива да се хваща никаква вяра.

Щом бабичка се разлудува, на смъртта мед й капе на сърцето.

Когато жената е откровено зла, едва тогава е добра.

На бедността липсват много неща, на алчността – всичко.

Алчният нищо не върши както трябва, освен когато тръгне да мре.

Приемаш ли благодеяние, продаваш свободата си.

Който тръби, че е сторил добро, си го проси обратно.

Няма добър час за едного, който да не е лош за другиго.

Да имитираш думите, с които говори добротата, е най-голямото злодейство.

Оскърбят ли добрия човек, гневът му е много по-страшен.

Кратък е животът, но злото го прави по-дълъг.

Слепи са очите, когато душата е обърната на друга страна.

Прекаленото благородство спрямо наглеца е глупост.

Жестокост е да укоряваш човек, постигнат от нещастие.

Сълзите не пречупват жестокостта, а напротив – подхранват я.

Което може да се случи някому, може да се случи всекиму.

Убеден съм, че боговете се смеят, когато щастливец ги призовава.

Бой се от даровете на деня: той не след дълго ще ти ги отнеме.

Нещастните страдат както от липса, така и от излишък на размисъл.

Мразят беззаконието дори онези, които го извършват.

Висшата длъжност краси почтения, а непочтения – излага.

Падането от висините много по-лесно нанася щети.

Прекалената снизходителност начаса те отвежда в лагера на глупостта.

Търпи онова, което ти наврежда, за да изтърпиш онова, което ти е в полза.

Доверието на другите е като душата – никога не се връща там, откъдето е излязла.

По-страшен е врагът, който е скрит в собствените ти гърди.

Сериозният човек не взема колебливи решения.

Всяка ласкателна реч има своята отрова.

О, колко много поводи за разкаяние дава дългият живот!

Човек си губи ума тогава, когато получава прекалено много.

Човек толкова пъти умира, колкото пъти губи свои близки.

Да прощават умеят онези, които ги е срам от човека, комуто прощават.

За несретника дори смехът е обида.

В нещастие добри надежди не храни никой, освен невинният.

В заплетени ситуации най-често печели дързостта.

Благородната душа не понася камшиците на думите.

Понякога отстъпчивостта граничи с глупостта.

Завистта говори за скритото, а не за видимото.

Гневът на завистта е мълчалив, но враждебен.

Когато престъпникът не получава присъда, получава я съдията.

На злодея най-лесно ще намериш сродна душа.

Който се крие из усамотени места, е закон сам на себе си.

Лоша е тази кауза, която се нуждае от снизходителност.

Злобата, за да извърши по-големи злини, се преструва на добра.

Лош е онзи, който е добър само за своя изгода.

Бързият отказ е съпроводен с по-малко лъжи.

По-долен от роб е господарят, който се бои от робите си.

Най-жалкото нещо е да живееш, според преценката на другиго.

Повече убеждава не речта, а личността на оратора.

Каквото не можеш да промениш, трябва да го търпиш каквото е.

Несправедливостта може да не ти създава никакви врагове, завистта обаче ги прави мнозина.

Който не знае как да плете интриги, не знае и как да ги избягва.

Никой не умира преждевременно, ако умира беден.

Да не знаеш какво да искаш и от какво да страниш – така времето си играе с теб.

Нищо в човешките дела не е велико освен духа, презрял величието.

Нищо не е узряло, преди да е било горчиво.

Не гледай колко пълни, а колко чисти са ръцете, които човек простира към бога.

Не поправяш, а нараняваш, щом насила управляваш.

Не си щастлив дотогава, докато тълпата не е почнала да ти се надсмива.

Няма толкова щастлива съдба, от която да не можеш изобщо да се оплачеш.

Нито смъртта можеш да избегнеш, нито любовта.

От Публилий Сир: „Съмнението е наполовина постигната мъдрост“, Изд. „Изток-Запад”

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK