Ако ме обичате, сега имате възможност, да го покажете ♥ БАЙРОН към майка си

Писмата на великите

До госпожа Катерин Гордън Байрон, Хароу-он-дъ-Хил, 1 май, неделя, 1803 г.

"Мила мамо,

Онзи ден получих вашето писмо и се радвам, че сте добре. Надявам се, че ще намерите Нюстед в най-задоволително състояние. Иска ми се да пишете на Шелдрейк(3) и да му кажете, да побърза с обувките ми. Съжалявам, че трябва да го кажа, но господин Хенри Друри(4) се държи по начин, който нито мога, нито смятам да понасям. Той вече използува една възможност да покаже неприязънта си към мене. Днес на черква разговарях с едно момче, което седеше до мен и сигурно това не беше редно, но все пак чуйте какво последва. След службата той не ми каза нито дума, но заведе момчето в ученическата стая, където ме ругал по най-яростен начин, нарекъл ме "мерзавец", и казал, че искал и можел да ме изхвърли от училище, но да се благодаря на неговата милост, задето още не го бил направил. Това е, което наредил да ми предадат, но аз нямам намерение да му отговарям и оставям случая на вас и на онези, с които според вас е уместно да се посъветваме. Може ли човек да се държи така с когото и да било? Ако бях откраднал или пък се бях провинил пред него по най-безобразен начин, той едва ли щеше да използува по-отвратителен език. Какво ще си помислят момчетата за мен, като чуят какво е казал да ми се предаде, и то на един учител… По-скоро бих предпочел да ме убие, отколкото тъй да петни характера ми. Съвестта ми е спокойна, защото с нищо не съм заслужил да ме изхвърлят от това училище. Може да съм мързелувал и наистина не бива да говоря по време на служба, но не съм извършил нищо недостойно нито спрямо него, нито спрямо когото и да било. Ако съм направил нещо чак пък толкова гнусно, защо ме е оставил в училище досега, защо самият той така престъпно си е затварял очите за недостатъци, които заслужават името "мерзавец"? Де да беше във властта му да ме изхвърли, отдавна да го е направил. В случая обаче той постъпи още по-зле и ако продължава да се отнася с мен по такъв начин, няма да остана в това училище. Пиша ви да знаете, че засега няма да се обръщам към д-р Друри – влиянието на сина му върху него е по-голямо от моето, тъй че справедливост със сигурност няма да получа. Ако си спомняте, когато си заминавах от Бат, ви казах, че той ще се възползува от всяка възможност и средство, за да си отмъсти – не толкова за това, че го напуснах, а заради унижението, което изпита, когато поисках от вас разрешение да се махна от него. Ако наистина съм мерзавец, какъвто той ме изкарва, защо тогава сам не отказа да ме вземе за свой ученик? Нали знаете какво писа д-р Друри в първото си писмо: "Моят син и лорд Байрон имат някои разногласия, но аз се надявам, че поведението му за в бъдеще няма да наложи смяна на учителя." Последния път, когато бях за малко тук, той всячески се стараеше да ме обиди, но не можа да намери никакъв повод. Между другото забравих да ви кажа – казал още, че бил твърдо решен да изхвърли момчето, задето говорило с мене, и ако го видел да ми проговори пак, щял наистина да го изхвърли. Искам да ми даде обяснение. Той ме оскърби, но не можа, нито пък ще може за каже за мене нещо по-лошо, отколкото за което и да било друго момче в училището. Не се страхувам от него, но искам да ми даде обяснение. Това е всичко, което желая. Моля ви, пишете на д-р Друри и го уведомете какво съм казал. Той, както и господин Евънс(5) се държат много любезно с мен. Ако не обърнете внимание на случая, аз сам ще напусна училище, но съм убеден, че няма да допуснете да ме тормозят така. Сигурно вече сте се уморили от писмото ми, но ако ме обичате, сега имате възможност, да го покажете. Моля ви, пишете ми незабавно.

Оставам завинаги:
Ваш любящ син Байрон

Р.Ѕ. Харгрийвс Хансън(6) ви изпраща сърдечни поздрави и се надява, че сте добре. Нямам нужда от пари и не искам да ми пращате. Бог да ви благослови."

От „Letters and Journals, 1832, превод от английски: Юлия Стефанова

(1) Катерин Гордън Байрон - майката на Байрон. По майчина линия имала родствена връзка с крал Джеймс І Шотландски. Заради избухливия си нрав често влизала в конфликт със сина си, но иначе била добросърдечна и се гордеела със способностите на Байрон. 

(2) Хароу-он-дъ-Хил - старинен град недалеч от Лондон, където се намира едно от най-старите и известни училища за момчета (осн. 1571 г.). 

(3) Шелдрейк изработил специална скоба и после обувка за недоразвития крак на Байрон. 

(4) Хенри Друри - първият учител на Байрон в Хароу и син на директора на училището д-р Джоузеф Друри.

(5) Когато през 1803 г. Байрон се връща в Хароу, Евънс става негов личен учител (тютор) и Байрон живее в къщата му.

(6) Харгрийвс Хансън - съученик на Байрон от Хароу и син на Джон Хансън - финансов съветник, адвокат и пълномощник на Байрон. 

Илюстрации: abebooks.com

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност