Тези, които не са се зачитали в земните и небесни книги, не знаят откъде идва блясъкът и светлината ♥ Александър БЛОК

„Русия има много поети, много големи поети, много велики художници на словото. Но величието за мнозина от тях е само лично тяхно достояние. Лично, ограничено величие. И ограничено е тяхното значение за човечеството. Те вливат само своята душа в морето на мировата душа. Но ония, другите - със своята душа те вливат в мировата душа душата на целия свой народ, народа, който ги е извадил из недрата си и им дава оная тайнствена сила, която прави тяхното творчество нужно, непосредствено, силно и велико: такъв беше и Блок. Блок не е само Блок; Блок е Русия.”

Гео МИЛЕВ

Александр Александрович Блок (1880 ~ 1921), фото1903 года

„…Ах, по хорските порти не хлопай със жар,
твоят стон ще остане без ек:
знай, не ще ти съчувства нещастният звяр,
който някога бил е човек.

Ти зад маска желязна скрий своите сълзи,
поклони се пред святия гроб,
със желязо сърдечния рай запази
недостъпен за тъпия роб.”

1916
Из: „Ты твердишь, что я холоден, замкнут и сух…, 1916, (превод: Петър Велчев)

***

Александър Блок е един от най-ярките представители на руската и световната художествена мисъл от началото на двадесети век. Поезията му е дълбока, сложна, безкрайна, и в същото време достъпна за всички. Блок не само живее и твори с Балмонт, Брюсов, Бунин, Маяковски, Аненски, Волошин, Пастернак, Цветаева, Ахматова. Той е вълшебното цвете сред тях, човекът, от когото повечето се учат.
Оригинален, велик лиричен талант, литературен педагог с висока култура, човек с магнетично въздействие върху творци и читатели. Маяковски нарича творчеството му „цяла поетическа епоха.”

Марина Цветаева в „Стихове за Блок” пише:

Името ти - птица в ръка,
лед на езика ще пари така.
Едно-единствено движение с устни.
Име - от четири букви.
Топка, хваната във летеж,
ехо сребърно, дързък ехтеж.

(превод Валентина Радинска - Марина Цветаева, ИК „Захарий Стоянов”, 2009 г.)

***

„Лириката не дава на хората нищо. Но хората пристъпват и вземат. Така било и ще бъде…” ~ Александър БЛОК 

„Има една легенда - пише Александър Блок, - която взривява сърцата… Сред планинските чуки, където тържественият залез смесва синевата на сенките, отблясъците на вечерното слънце и златото на умиращия ден, смесва ги и ги слива в една гъста и лилава маса - лежи Човекът, сплел ръце, изпитал сладострастието на скръбта, владетел на всички световни богатства, но просяк, без дреха на гърба, който не знае къде да подслони глава. Този човек е падналият Ангел-Демон - първият лирик… Проклетата песенна легенда за него създаде Лермонтов, полетял в пропастта към подножието на Машук, сразен от куршум. Проклетата цветна легенда за Демона създаде Врубел, който може би най-дълбоко от всички проникна в тайната на лириката и затова се залута по глухите пътеки на безумието…

Те са лирици. Те владеят несметно богатство, но няма да дадат нищо на вас, хора, освен мигновени цветни пръски, освен далечни песни, освен упойваща напитка. Те не могат и не са задължени да ви дадат нищо, ако пазят чистотата на своята стихия. Но ако можете да чуете, да видите, да надникнете, ако можете да не повярвате и неповярвали да оцелеете - вземете от тях всичко, което може да се вземе: високият напев, древният ритъм, в който бавно се люлее люлката на времена и народи.

Лирикът не дава на хората нищо. Но хората пристъпват и вземат. Лирикът е „нищ и светъл”; от неговата „светла щедрост” хората създават несметни богатства. Така било е и така ще бъде. В просторните поля руските селяни орат земята с плуга и пеят една велика песен  -„Пътуващи търговци” на Некрасов. Над извивките на руска река работниците, които подновяват старата църква с мъшасал ходник, пеят „Слънце грейва и залязва” на Горки. И безстрашният и изкушен мислител, ученият, общественият деец се хранят от плодоносните бързеи на лирическата стихия - поезия на всички векове и народи. И сладкият бич на ритъма ускорява всеки труд и под звуците на песните новото дава плод.”

Избрано от: „Александър Блок и прекрасният живот на творбите му”, Марин Ботунски

Източник: literaturensviat.com
Снимки: Александр Александрович Блок, фото1903 года, Википедия

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност