За вярата си в Бог
Немският писател Херман Хесе (1877 ~ 1962) е удостоен с Нобеловата награда през 1946 г. „за своето вдъхновено творчество, което посредством съвършената си стилистика представя класическите хуманистични идеали”. Най-известните му произведения са: „Сидхарта” (1922), „Степният вълк” (1927), „Нарцис и Голдмунд” (1930), „Игра на стъклени перли” (1943). През 60-те години на ХХ-ти век Хесе се превръща в култова фигура за интелектуалците в Европа и Америка.
1. В един разговор със своя приятел – дипломатът Мигел Серано – Хесе изразява своето отношение към Бога: „Ти трябва да се оставиш да бъдеш отнесен от Бога, както облаците в небето. Не трябва да се съпротивляваш. Бог съществува в твоята съдба така, както съществува в тези планини или в онова езеро. Много е трудно да се разбере всичко това, защото човекът все повече и повече се отдалечава от Природата и така, все повече се отдалечава от самия себе си.”
(ХЕСЕ, цитиран в “C.G. Jung and Hermann Hesse: A Record of Two Friendships”, Miguel Serrano, New York, Schocken Books, 1966, 10)
2. Фактът, че хората приемат живота си като взет назаем от Бога и че не искат да изживеят живота си егоистично, а напротив, искат да го изживеят като служение и саможертва пред Бога – този факт, това най-велико наследство от моето детство имаше изключително силно влияние върху моя живот.”
(HESSE 1972, 59)
3. „Само когато човек е близо до Природата, той може да чуе гласа на Бога.”
(ХЕСЕ, цитиран в Miguel Serrano, 1966, 10)
4. „Християнството – не просто проповядваното, а истински изживяното Християнство – беше най-мощната сила, която ме формира и ме създаде.”
(ХЕСЕ, цитиран в Gellner 1997, Vol.1)
5. „Ако не възприемаме стиховете от Новия Завет като заповеди, а като израз на едно изумително прозрение за тайните на нашата душа, то най-мъдрите думи, които някога са изговаряни, са: „Обичай ближния си както себе си”.
(ХЕСЕ, цитиран в Gellner 1997, Vol.1)
6. „За различните хора има различни пътища към Бога – центърът на света. И все пак, самото преживяване на съприкосновение с Бога е винаги едно и също.”
(ХЕСЕ, цитиран в Gellner 1997, Vol.1)
7. Да бъдеш религиозен е всъщност въпрос на доверие. Доверието е нещо, което всяко добро и простодушно същество, всяко дете или дивак притежава. Но онези като нас, които не са нито толкова простодушни, нито толкова добри, явно трябва да достигнат до това доверие по заобиколен път. В началото на този заобиколен път ние трябва да повярваме в себе си. И все пак, ние няма да можем да повярваме в себе си, ако постоянно се самообвиняваме и самобичуваме. Бог, в когото трябва да вярваме, живее и в нас; а онези, които казват „Не” на себе си, са неспособни да кажат „Да” на Бога.”
(ХЕСЕ, цитиран в Gellner 1997, Vol.1). 58
8. „Пътят към религията може да бъде различен за отделните хора. За мен този път беше изпълнен с много грешки и големи страдания, с много самобичуване и невежество, с джунгли, пълни с невежество. Аз бях свободен дух и знаех, че лицемерната набожност е болест на душата. Аз бях аскет и сякаш забивах гвоздеи в плътта си. Тогава не разбирах, че да бъдеш религиозен всъщност означава да имаш радостен и здрав дух.”
(ХЕСЕ, цитиран в Gellner 1997, Vol.1)
...
* От антологията “50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”, съставител Тихомир Димитров, Рекламно-издателска агенция Спектра, Варна
Снимки: Burnéd Shoés, BookFans
